Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Георги Колов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Всяка една област се развива и за да бъдете конкурентноспособни на пазара на труда, трябва да сте в крак с новостите в тази, която сте избрали за вашето кариерно развитие. Не се страхувайте от промените, адаптирайте се и продължавайте да бъдете себе си.“, споделя Веселина Петрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Веселина Петрова и съм дизайнер потребителско изживяване (UX дизайнер). Освен с дизайн, през годините съм се занимавала за кратко с журналистика, дигитален маркетинг, управление на онлайн общности и блогърство. В настоящата си работа открих магията на дизайн мисленето (design thinking), а покрай това и фасилитирането на работни срещи и уоркшопи. През последните шест години съм част от два екипа, с които развиваме два свободноизбираеми курса във ФМИ – за управление на иновативни софтуерни проекти и за придобиване на базови познания по потребителско изживяване и дизайн. През последната години живо се интересувам от изкуствен интелект и как той може да повлияе върху ежедневната ни работа като дизайнери.
В свободното си време се занимавам с фотография, рисувам, чета книги и изработвам плетени играчки и миниатюрни къщички.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми неофициална работа започнах през лятната ваканция в годината преди да завърша средното си образование – била съм на около 17 години. Замествах няколко месеца секретарката във фирма за работно облекло на близка роднина. След като завърших официално започнах работа там първоначално като секретарка, но с течение на времето се преориентирах към производството. Имах амбициите да се развивам в модния бранш, започвайки от най-ниското стъпало. Паралелно с първата ми работа учех задочно Книгоиздаване в Търновския университет.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Полагането на цели и създаването на стратегия винаги е добра идея, особено когато вече знаем с какво искаме да се занимаваме и в какво сме добри. Разбира се, трябва да сме и готови за промени и бързо да се адаптираме към тях, ако нещо в плановете ни се обърка или по независещи от нас причини не успеем да постигнем целите си.
Както споменах по-горе, моята цел първоначално беше да се занимавам с мода. Стратегията ми беше да се запозная практически стъпка по стъпка с процесите за създаване на удобно и красиво облекло, започвайки от най-елементарните като поставянето на копчета. За съжаление, по независещи от мен причини, тази моя кариера беше кратка. Настоящата ми професия сама ме намери. Стратегията ми се промени, както и целите ми.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни работно място ни запознава с динамиката на работещия човек. Донякъде и ни влияе върху нашата работна етика и навици. Разбира се, ако сменим работното място, трябва да сме готови да възприемем и новата култура и да се променим така, че да сме в унисон с нея, стига да съвпада със собствения ни морален компас и етика. Въпреки промените обаче винаги ще има нещо останало от първото ни работно място.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За всеки това е индивидуално. В някои случаи това могат да бъдат родителите, приятелите, менторите и учителите. При мен се получи така, че едно определено събитие промени посоката ми на развитие. Когато правех първите си стъпки в работна среда, това с което се занимавам сега не беше широко разпространено и не се говореше за него, както и не се преподаваше в училище или университета. В онзи момент дори не подозирах, че мога да стигна до мястото на което се намирам сега. Предстоеше ми да започна работа в малка агенция за недвижими имоти, която основно работеше с англичани. Половин час преди да се кача на автобуса, за да отида в града, в който беше бъдещото ми работно място, получих обаждане по телефона, че изместват датата ми за първия работен ден. Осемнадесет години по-късно все още чакам да ми се обадят за новата дата. След около седмица получих оферта за работа в малка ИТ компания, в която ми дадоха шанс да се уча от нулата и където открих, че все пак от мен може да стане доста приличен дизайнер.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да грешиш е човешко, а да си признаеш грешките е повече от достойно. За това, когато ни се случи да сгрешим е по-добре да си признаем, да погледнем в перспектива къде и какво сме направили и да си направим изводи какво да не допускаме занапред. Трябва да се вслушваме и в мнението на околните, особено ако някой вече ни е посочил къде бихме сгрешили.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
За мен най-важните качества са адаптивността, поставянето на ясни цели и методичността за постигането им. Не трябва да се страхуваме да излизаме от зоната си на комфорт и да правим премерени рискове, да сме инициативни и да сме винаги отворени към различните възможности, които могат да се появят на пътя ни. Не трябва обаче да се залъгваме, че има пряк път към успеха и че той се постига като с магическа пръчка.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Дали семейството би имало влияние върху кариерното ни развитие е нещо, което е различно за всеки. Когато желанията на родителите ни и визията им как трябва да се развиваме съвпада с нашата собствена представа, влиянието може да е огромно. Това най-вече важи с пълна сила, ако сме избрали същата или близка професия като тях, защото те могат да ни бъдат добри съветници и ментори и да се учим от техния пример. Когато, за съжаление, визията не съвпада, както беше в моя случай, влиянието може или да е отрицателно или никакво. Не казвам, че не трябва да се допитваме до родителите си, но винаги трябва да преценяваме според нашия си светоглед, цели и амбиции дали съветите могат да бъдат приложими.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите ни могат да бъдат източник на емоционална подкрепа, добри съветници и помощници при вземането на определени решения. Те могат да ни насърчат или да ни спрат в ситуации, в които сме се надценили или нямаме реална представа за случващото се. Могат да бъдат и добър източник на информация за различни възможности, които биха допринесли за кариерното ни развитие. Като пример мога да споделя, че бях препоръчана от близка приятелка за позицията, която заемах в предишната ми компания. Тя вярваше в мен и не ме остави да откажа от предложението, за което съм ѝ изключително благодарна.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Успешна рецепта няма, но има съставки, които биха повлияли за по-добрия баланс между личния и професионалния живот. На първо място трябва да можем да приоритизираме задачите си и ясно да дефинираме за себе си важността на всяка една от тях, независимо в кой от двата ни живота са. На второ място, не трябва да забравяме да отделяме време за себе си и да правим неща, които са ни приятни. Да си спазваме работното време и да си даваме време за почивка. На последно място, никога да не си „вземаме“ работните проблеми вкъщи.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Има младежи, които от малки знаят с какво искат да се занимават и при тях естественото развитие е по-скоро вертикално. За тези, които все още не знаят с какво им се занимава, в какво ще са добри и кое ще им доставя най-много удоволствие да вършат, по-добрият вариант е да се развиват хоризонтално. Да опитат няколко поприща, докато намерят най-правилното за тях. По-голямата част от времето си прекарваме на работа и е важно да се чувстваме удовлетворени от това, което правим.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете любопитни и експериментирайте. Бъдете проактивни и не спирайте да учите. Всяка една област се развива и за да бъдете конкурентноспособни на пазара на труда, трябва да сте в крак с новостите в тази, която сте избрали за вашето кариерно развитие. Не се страхувайте от промените, адаптирайте се и продължавайте да бъдете себе си.
