Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Подкрепата на приятелите е важна, както в лично, така и в професионално отношение.“, споделя Христина Ненова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Христина Ненова и съм част от екипа на Shelly Group на позиция Мениджър Човешки ресурси. Присъединих се към компанията преди около 5 месеца, привлечена от впечатляващите й резултати, иновативния дух и култура, както и от самата сфера.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата работа, за която получих заплата, беше в тинейджърските ми години, когато през една лятна ваканция опаковах чорапи и чорапогащници в един софийски завод. Като за първи трудов стаж, се почувствах голяма и сериозна от една страна, но от друга беше приключение на макс поради голямата динамика и заложените пред всички служители цели.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се, стига човек да може да се ориентира навреме. При мен това се случи, когато бях на 26 години и се присъединих към екипа на Глобул (сега Yettel) под ръководството на невероятен за мен професионалист – Соня Славчева. Тогава разбрах, че сферата на човешките ресурси е „моята“ и изпитвам голямо удовлетворение и радост от работата си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен кариерните навици зависят от средата и професионалистите, с които ни среща съдбата, особено в първите години, когато, освен чисто академичните знания, разчиташ на собствения си ентусиазъм, желанието да докажеш себе си и да оставиш следа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен това са всички хора и казуси, с които съм се срещнала през годините. Вярвам в максимата, че човек се учи цял живот и затова съм изключително щастлива да работя в сферата на Човешките ресурси, която всеки ден поднася нещо ново и различно.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всеки допуска грешки и аз не съм изключение от правилото. За мен правилната реакция е внимателно да анализираш случилото се и да си вземеш поука. Ние, хората, в такъв момент обикновено се опитваме да омаловажим грешката и да преминем бързо напред. Вместо това, аз винаги се хващам за същия този конкретен проблем и го разрешавам, връщайки се до самото му начало, така че първо да докажа на себе си, че няма неразрешими неща, но и второ, да разбера грешката си и да я елиминирам в бъдещи ситуации.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Гъвкавост, упоритост и състезателен характер. Много е важно и да си на точното място, в правилното време.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Сложен въпрос, особено имайки предвид, че началото е в онези трудни младежки години, когато все още витаеш в облаците и си толкова тийнейджърски вироглав, че съветите на родителите не винаги са най-важното за теб в този момент. Или поне за мен беше така и затова си бях поставила за цел „да опитам“, докато не намеря „моето“, за което съм много щастлива, защото опитът в различни сфери е много ценен и обогатява много повече в сравнение с това да си тесен специалист в една сфера.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Подкрепата на приятелите е важна, както в лично, така и в професионално отношение. Да можеш да разчиташ на съвет, а понякога и просто да имаш на кого да се оплачеш, не е никак маловажно.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Животът сам поставя тези граници с течение на времето. Съвсем различно е когато си млад и все още несемеен. Тогава човек се фокусира предимно върху това да гради кариера и да се доказва. С появяването на семейството, приоритетите се сменят и започваме изкусно да лавираме, за да оцелеем. 😊
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Различно е за всеки. За мен позицията никога не е била приоритет, важни са проектите, от които можеш да се учиш. Също така, не бива да омаловажаваме средата и културата, в които работим, защото никоя позиция не би била вариант, ако не се чувстваш добре.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога не се отказвай! Ако не стане днес, ще стане утре. Просто е нужна цел, упорита работа и мъничко късмет. 😊
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
