Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„В коучинга има едно класическо упражнение, което се нарича „Колело на баланса“ или „Колело на живота“. Много е популярно в сесии за справяне със стреса и житейски сътресения и мисля, че ако се приложи в началото на кариерната фаза, много негативи ще успеем да си спестим. Чрез него човек си дава сметка, колко много неща съставляват неговото разбиране за добър и балансиран живот. Тогава може да види какво не му достига, кое му е в повече, какво е пренебрегнал, с какво е прекалил. И може да направи план как да постигне желаното състояние на хармония и баланс.“, споделя Теодора Ангелова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Теодора Ангелова и съм позната като бизнес консултант, трейнър и коуч. Виждам себе си като професионален ученик, който винаги има още какво да научи – постоянно търся нови и непознати води. Работата ми като консултант ми дава именно това – разнообразие, възможности за развитие и разширяване, множество тестове на уменията и планини за изкачване. Обичам да се предизвиквам с неща, които са трудни и за другите са безперспективни, дори опасни. Ако интуицията ме води натам, обикновено намирам скрити съкровища. Коучингът е едно от тях.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа по трудов договор беше като сезонен работник в къмпинг „Каваци“ като касиер. Тогава бях 20-годишна студентка и не можех да си представя, че цяло лято ще бездействам. Исках да започна да трупам опит и да си помогна с разходите за следването. А и това щеше да ми даде малко независимост от родителите и техните ограничения.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Със сигурност е полезно за хората, които имат амбиции за професионален растеж. Само да уточним какво е Стратегия.
Първо: представете си как се виждате след 10-20-30 години. Не мислете с каква титла сте, колко пари имате в банковата сметка, колко къщи и коли, скъпи придобивки. Мислете си за това КАК ЖИВЕЕТЕ. Каква работа ви носи радост и ви кара да се чувствате пълноценни и реализирани; мислете ЗА КАКВО ВИ УВАЖАВАТ хорота около вас, КАКВИ ПОСТИЖЕНИЯ сте направили, КАКВИ УМЕНИЯ са ви довели до там.
Второ: По същите показатели вижте къде сте сега. Полезно е да ЗАПИШЕТЕ всичко това.
Трето: Помислете за това какви знания искате да придобиете, с каква работа или работодател, къде ще имате шанс да научите повече и да развиете повече професионални умения.
Четвърто: Разгледайте каква е работната ситуация и къде има такива възможности. Подгответе се да впечатлите работодателя с готовност да правите постижения, да научавате повече и да давате най-доброто от себе си в полза на работата.
Има няколко опасности:
Да гледаме какви професии ще са перспективни и печеливши може да не ни донесе удовлетворение.
Да изберем професионален път, защото другите в семейството са го избрали, може да е неподходящо за нас.
Да смятаме, че има един определен начин за професионална реализация и ако вървим стъпка по стъпка по него, ще бъдем възнаградени, твърде често е заблуда.
Моето поколение преживя силно сътресение със смяната на икономико-политическата система през 1989-1990. Повечето от нас не работим това, за което сме учили. Аз учих Английска филология и исках да стана учител. Бях влюбена в преподаването и в децата. Смяната на системата ме изпрати в света на корпоративните продажби и допълнително учих Маркетинг мениджмънт, за да съм адекватна към нуждите на работата. Много други нямаха този шанс и много инженери и икономисти, научни специалисти в сфери като индустриална химия и биотехнологии, чието професионално бъдеще изглеждаше бляскаво и перспективно, един ден се събудиха без шансове да се реализират и смениха професиите – търговци, администратори, майстори, дори шофьори.
Искам да кажа, бъдете гъвкави към промените на средата. Това, че имате стратегия е важно и великолепно, но бъдете готови да правите промени в хода на приложението й. Винаги има изненади. Дипломите и сертификатите няма да ви помогнат – трябват ви ПРАКТИЧЕСКИ УМЕНИЯ.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
По мое мнение първото работно място може да създаде кариерни нагласи. Със сигурност дава посока на развитието ни – ако ни харесва, впускаме се по тази пътека, а ако не ни харесва, ни насочва другаде.
Първото работно място, обаче, определено е основополагащо за създаването на ТРУДОВИ НАВИЦИ, на отговорност към резултата от работата, на критерии за уважение в работна среда.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Отпечатък оставят в нас две неща: Постиженията и Грешките.
Моите постижения са всъщност преодоляни страхове и ситуации, които са ме разтегнали силно извън зоната ми на комфорт. За мен е постижение, че като човек, който смяташе, че не става за търговец, не само че станах много добра в тази професия, но вече повече от 20 години обучавам хората как да развият уменията да са добри в нея.
Грешките са един от страховете ни, които стават като бижута със скъпоценни камъни, когато се учим от тях и когато заради тях придобиваме нови сили и умения. Нерядко в обучения и коучинг говорим за страха от грешка. Иска ни се да бъдем перфектни, неукорими, винаги прави – винаги и навсякъде. Това на практика е невъзможно. Но има тактики, които могат да превърнат грешките в предимства.
Когато някой ми каже, че сам е станал добър в професията си, честно казано, вече се съмнявам в неговата искреност. Винаги по пътя срещаме хора, които ни помагат. Може да са мениджъри, по-опитни колеги, родители, приятели и дори наши опоненти и конкуренти. Всички те са ни учители. Моят списък е дълъг и към днешна дата изпитвам само благодарност към всички тях. Благодаря за уроците, за подадената ръка, за изпитанията, за провокациите, за трудностите, за тестовете, защото чрез тях аз съм станала човека, когото харесвам днес.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Дано да е ясно, защото по мои наблюдения хората не обичат да се учат от грешките си. По-често ги крият или обвиняват другите, вместо да погледнат критично себе си и да коригират поведението си.
Разумният възрастен човек избира да:
- Признае грешката си – пред себе си и пред другите. Това често е най-трудната част.
- Поема отговорност за своето поведение, без да обвинява друг човек или обстоятелствата
- Анализира грешката, търси съвет и помощ, за да разбере какво да коригира
- Действа така, че грешката да бъде неутрализирана и да не се допуска в бъдеще отново
По-просто е да се обясни, отколкото да се направи, но това е алгоритъма.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Амбициозност, гъвкавост, устойчивост, умение да отстояват себе си, умения за развитие на взаимоотношения, умение за взимане на бързи и категорични решения.
В моите очи бързото кариерно развитие може да има силно деморализиращ ефект върху човека и затова не бих го препоръчала. Знам, че то се свързва с понятието „успех“, но скоростта, с която получаваш кариерното израстване трябва да съответства на нивото на израстване на съзнанието.
Когато си израснал в йерархията, но нямаш нужното съзнание за ръководител, екипите под теб и цялата компания страдат.
Когато имаш съзнание, но не си смел и категоричен, не получаваш много възможности за израстване.
Ако ви се налага да „пораснете“ по-бързо, защото вече са ви дали по-висока позиция, препоръчвам ви непременно да работите с ментор – човек с богат опит и знания, с мъдрост и умения да обучава. С ментор можете да ускорите процеса и да избегнете грешките, които неизбежно стоят на пътя.
Когато развиваш едновременно съзнанието, характера и професионалните умения, кариерното развитие става естествено и логично.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е ключов фактор за формиране на отношението ни към работата въобще.
- Смятам ли, че ходенето на работа е необходимо зло, защото така мога да получа пари за разходите си?
- Или, смятам, че работата е начин да изявя себе си и талантите си, чрез които ще се чувствам възнаграден и удовлетворен?
- Или, смятам, че работата е начин да сдобия и утвърдя по-висок статус в обществото/семейството/приятелската среда?
- Или, смятам, че работата е начин да осигуря насъщния, докато върша любимите си занимания като хоби?
Моите родители смятаха, че интересът ми към света на изкуството е много приятно и забавно занимание, но аз трябва да имам професия, която да ми осигури материална стабилност в живота. Затова влечението ми към музиката, литературата и рисуването останаха като хоби в свободното време. Намирам начин да ги вмъквам в моите обучения и коучинг сесии и чрез тях мога да прилагам креативни подходи, да мисля извън стандартите и определените рамки, да се разтоварвам от стреса и напрежението в работата.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Моите приятели са ми задължителни помощници, съветници, събуждачи, подстрекатели и поддръжници. Благодарение на тях и тяхната подкрепа постигнах в кариерата си повече, отколкото съм си представяла, че мога. Старая се да бъда добър приятел за тях и да се отплащам за добрините.
Като човек, който работи в сферата на човешките ресурси, често към мен се обръщат приятели, които търсят работа за себе си или за някой близък. Идеята е да помогна с връзки и контакти. Има хора, които само за такива неща ми се обаждат. Как мислите, на кого помагам?
Някак си приемаме, че приятелите едва ли не са длъжни да ни помогнат. Вярно е, могат да ни насочат към подходяща за нас месторабота, да ни посъветват за интересни професионални възможности, да ни препоръчат на някого.
Важното е да помните, че:
- Приятелите не са само за употреба – трябва и вие да върнете услугата. Така се запазва баланса във Вселената. Щом си получил, трябва да дадеш – благодарност, подходяща услуга, помощ, съвет, нещо важно за този, от когото си получил.
- Каквото и да сме получили, отговорността и решението за собствените ни действия са единствено НАШИ. Не обвинявайте другите за техните съвети и опити да ви помогнат. Понякога да не направят нещо за вас е по-доброто. Вие избирате пътя си в своя живот и само вие можете да го реализирате.
- Каквото и да решите, бъдете БЛАГОДАРНИ. Никой не ни е длъжен. Дали сте ползвали или не своите приятели, бъдете благодарни – че са до вас, че са ви оставили на мира, че са ви посъветвали, че са действали във ваша полза. Намерете начин да изразите своята благодарност с подходящ жест в точния момент. Не всичко е пари, приятелю!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепти има много. Ние хората сме различни и реагираме различно на една и съща рецепта.
В коучинга има едно класическо упражение, което се нарича „Колело на баланса“ или „Колело на живота“. Много е популярно в сесии за справяне със стреса и житейски сътресения и мисля, че ако се приложи в началото на кариерната фаза, много негативи ще успеем да си спестим. Чрез него човек си дава сметка, колко много неща съставляват неговото разбиране за добър и балансиран живот. Тогава може да види какво не му достига, кое му е в повече, какво е пренебрегнал, с какво е прекалил. И може да направи план как да постигне желаното състояние на хармония и баланс.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Мисля, че това зависи от потенциала, характера и темперамента на всеки човек, а не от възрастта. Ние , хората, не сме еднакви. Ако имате вкус към личностни профили, поведенческо портретиране, а защо не и астрология, там ще намерите класификация на хората по типове. Така имаме някакво улеснение за подход към различните хора без да се чудим много.
Вертикалното кариерно развитие е важно за хората, които са властово или статус-ориентирани. Тези хора често имат заложби, които им позволяват да развият умения за ръководители/мениджъри. Мениджмънтът сам по себе си е отделна професия и изисква свой комплекс от професионални компетенции.
Големите обърквания стават, когато хората приемат единствено вертикалното израстване като признание за добър професионализъм и справяне с работата. Високата позиция дава статут на човек, когото трябва да уважаваме, става символ на успех. Привлекателни са по-големите придобивки, заплати, бонуси, привилегии, титли. Ако ви привличат атрибутите на високата позиция, в това няма нищо лошо, но трябва да сте готови да поемете също отговорностите и несгодите към тях.
Помислете добре: ако не сте получили отговорностите и тежестите на мениджър, но получавате по-добро възнаграждение или повече привилегии от колегите, заради своите по-добри постижения, какво ще изберете?
Вие сте в пълното си право да изберете да не сте мениджър, ако тази отговорност не ви приляга. Стига да получите признание по материален и нематериален начин. Тогава хоризонталното развитие е за вас.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-добрият съвет съм получила от баща си:
„Хубаво е там, където те уважават.“
Аз бих добавила: „Работата ти вади хляба, а кариерата развива изявата на твоя потенциал – изисква дългосрочно отдаване, постоянство, много работа върху изработването и усъвършенстването на комплекс от умения, с които можеш да се справиш във всяка следваща ситуация.“
Какво ще изберете? Да ходите на работа или да развивате себе си?
