Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Димитър Чилов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Създавайте неща, които имат стойност както за вас, така и за околните.“ споделя Атанаска Колева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Атанаска Колева, позната като Настя. На 28 години съм и живея в един от най-очарователните градове в България - Пловдив. Професионалното ми развитие в момента е пряко свързано с MarketStar Bulgaria, глобален лидер в продажбите за технологични компании. Ръководя възхитителен Customer Success екип, посветен на един от ключовите ни клиенти - Asana. По отношение на образование, имам придобита бакалавърска степен по Международни икономически отношения. Завършила съм професионални и предприемачески програми като SalesPro и ABLE Activator и съм сертифициран медиатор. Активно се занимавам със социални дейности, доброволчество, менторство, предприемачество, организиране и водене на събития. Обожавам да улавям красотата на живота чрез фотография и писане, да нося усмивки на любимите си хора, да пътешествам, танцувам, чета и работя върху професионалното и личностното си развитие. Буден и активен човек съм, който винаги случва неща, носейки позитивизъм и ентусиазъм в себе си.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да изграждам работна дисциплина още на 13-годишна възраст. Никой не ме принуждаваше, но чувствах нуждата да помагам на семейството си като благодарност за всичко, което винаги са правили за мен. Работех на полето за различни земеделски производители за 10 лева на ден, пет лета подред, докато навърша 18. Работата включваше бране на всякакви видове зарзават в най-тежките жеги. В края на всяко лято със събраните пари гордо успявах да си купя сама училищни пособия, дрехи и обувки. Този физически труд ме научи на дисциплина, да ценя парите и че всяка работа, независимо дали е на полето или в офиса, изисква усилие и отдаденост. Спомням си с какво огромно желание и усмивка ставах в 5 сутринта, знаейки, че градя стабилна основа и всичко ще се отплати с времето, макар и към момента да работех за жълти стотинки. Силно вярвам, че няма как да искаме прекалено много от живота, ако самите ние не сме готови да дадем и да хвърлим известно количество пот и сълзи.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, трябва да имаме стратегия за кариерното си развитие, но тя може да се променя с времето и да изглежда различно за всеки. В началото е важно да не се страхуваме от тежката работа. Фокусът трябва да е върху търсенето на нови знания и умения, намирането на ментори, посещаването на кариерни форуми и събития, и черпенето на вдъхновение от успешни хора, а не върху това как да правим повече пари. Последното ще дойде естествено. Също така не трябва да се ограничаваме с мисълта, че настоящият ни избор на кариера ще бъде за цял живот. Ярък пример е и моят кариерен път. След завършването на висше образование, още на следващия ден се гмурнах във финансовия свят. Започнах работа в бизнес отдела на търговска банка, където научих много: как да управлявам портфолио с над 150 клиенти, как да звъня и водя срещи със собственици на бизнес и да им продавам финансови продукти, въпреки че житейският ми опит беше двойно по-малък от техния в бизнеса. Научих се как да разговарям със счетоводители, да правя финансови анализи и да защитавам случаите за финансиране пред кредитен риск или изпълнителен директор. Това беше първият ми досег с корпоративния свят и си бе истинско предизвикателство, но се справях благодарение на много отдаденост и възхитителен мениджър. Всичките знания ми помогнаха да работя успешно и като консултант по-късно, но усещах, че не е сферата, в която искам да се развивам в бъдеще. Реших, че е време за промяна. Разработих си LinkedIn профил по съвет на моята най-добра приятелка и съвсем непланирано скочих в света на технологиите. Въпреки че имах доста опит в продажбите, бях един от най-малко технологично грамотните хора, които може да срещнете. Това не ме спря и се присъединих към компанията, в която съм и до ден днешен, която се занимава с продажби в сферата на технологиите. Тогава тя беше успешен стартъп на българския пазар. За година и половина с достатъчно упоритост и подкрепата на забележителните ми мениджъри, успях да генерирам над 265 sales възможности за мои клиенти ИТ компании, запознавайки се в дълбочина с техните продукти и учейки за технологии в областта на AI, fintech, cybersecurity, broadcasting, business productivity и други.
Днес компанията е глобален играч, аз повече от година заемам лидерска позиция, като наскоро се присъединих в един от най-стратегическите проекти. През първата ми година като лидер на екип получих глобално признание и отличие за работата си. А бях човек, който се страхуваше от технологии.
Ако все още си мислите, че нещо е невъзможно, пак си помислете.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място със сигурност има огромно влияние върху оформянето на нашите кариерни навици. Физическият труд на полето, последващите 16-часови работни дни по бригади в Щатите и на морските курорти ми изградиха сериозна дисциплина, устойчивост и отговорност. Тези преживявания ме научиха да не се отказвам, дори когато условията са тежки. Всяко следващо работно място също има изключително значение и зависи от нас какво ще извлечем от него - нови знания и умения или примери какво да не правим в бъдеще.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Преди 5 години присъствах на Форум "КЛЮЧ" без да подозирам колко голямо отражение ще има върху мен. Идеята на събитието беше да популяризира мечти и идеи с положително значение за българското общество. Форум "КЛЮЧ" беше събитието, което преобърна живота ми и отключи толкова врати пред мен - и оттогава вратите продължават да се отварят.
Що се отнася до хората, списъкът е доста дълъг - семейство, приятели, преподаватели, мениджъри, гости в подкасти и автори на книги дори. Много хора са оставили своя отпечатък и съм искрено благодарна за всички велики примери в живота ми.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Признайте си грешката – както пред себе си, така и пред останалите. Това носи невероятна лекота. По-важното е да помислите какво ще направите оттук нататък, за да предотвратите да се случи отново. Важно е също да дадете стъпка назад и да се откъснете от ситуацията и да си дадете време; не можете да поправите грешката със същото съзнание, с което сте я създали.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Отлични комуникативни умения, проактивност, гъвкавост, способност да виждат възможности вместо проблеми, и желание да вършат трудната работа и да изминават допълнителния километър, дори когато никой не го изисква от тях. Качества, които аз самата развих във времето и съм видяла във всеки един човек, който с бързи темпове постига големи неща.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Хората, които ни обичат, искат най-доброто за нас, но понякога това, което те смятат за най-добро, не съвпада с нашите представи и реалност. Те искат да ни пазят и често могат да бъдат скептични към определени решения, което не бива да спира нашето развитие. Добре е да ги уважаваме и да ги изслушваме, но най-важното е да слушаме себе си и да правим това, което истински ни вдъхновява и пали.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ние сме средноаритметичното на петте човека в нашето обкръжение и е от особено значение прецизно да подбираме кого точно допускаме в него. Приятелите могат да ни мотивират да летим, да се развиваме и да вярваме в мечтите си, но могат и да направят обратното. Избирайте хора, с които се вдъхновявате взаимно и се радвате на успехите си – толкова е окриляващо.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако наистина сте устремени да се развивате, в началото границите ще бъдат доста размити. Но поставянето им е необходимо. Както обичам да казвам, не можем да наливаме от празна кана; за да бъдем продуктивни в професионалния си живот, трябва да отделим време да подхраним и себе си. Приоритизирането на здравето е от съществено значение. Ако не слушаме тялото си и не му дадем нужната почивка, то ще си я вземе по трудния начин.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В действителност, и двете форми на развитие могат да се допълват. По-скоро е важно да се фокусираме върху позиции и възможности, които не само ни предлагат професионален, но и личностен растеж и които ни предизвикват да се развиваме в посока, която отговаря на нашите дългосрочни амбиции и ценности.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Винаги бъдете с отворено съзнание, готови да учите и да се развивате, да виждате възможности там, където другите виждат проблеми. Съзнание фокусирано върху всичко, което липсва и не достига, няма да ви отведе по-далече от мястото, където се намирате в момента. Действайте смело, бъдете будни и проактивни, спазвайте принципа "печеля-печелиш". Създавайте неща, които имат стойност както за вас, така и за околните.
