Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Yana Vateva-Himcheva
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако имаше лесна и универсална рецепта, вероятно нямаше да съществуват проблеми като бърнаут и работохолизъм. Всеки сам за себе си трябва да намери своя баланс.“, споделя Яна Вътева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте на всички читатели на Кариерен Барометър! Казвам се Яна - гордо носеща името и кръстена на своята баба. Родена съм в София, но през годините съм сменила доста градове. Гимназиалните си години прекарах в Плевен, висшето си образование завърших във Варна, а от 2017 г. живея и работя в Пловдив. Тук открих своята половинка и сродна душа и сега заедно се радваме на нашата прекрасна дъщеричка.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 18 години, веднага след като завърших гимназията и преди да започна университета. Първата ми работа беше като барман в едно кафене през едно далечно лято.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не обичам да налагам мнението си, затова мога да говоря само от личен опит и през моята призма. Честно казано, до 23-24 годишна възраст нямах точна и ясна стратегия за кариерно развитие. След като завърших бакалавърската си степен, благодарение на препоръка от приятел, намерих първата си сериозна позиция. Дотогава професионалният ми опит се ограничаваше до сезонни летни занимания и участия в бригади в Америка.
Първоначално стартирах на позиция като Customer/Data Entry Specialist в компания във Варна, но ръководството бързо забеляза в мен качества и потенциал, за което съм им безкрайно благодарна.
Познанията ми по езици, придобити в гимназиалните години, в комбинация с личните ми качества, ми дадоха тласък и ми помогнаха да намеря своето призвание – ръководство на проекти в ИТ сферата.
Та, връщайки се към въпроса: дори и без предварително формулирана стратегия от ранна възраст, събитията и хората, с които се срещаме по пътя, могат да играят ключова роля в това да намерим своето място под слънцето.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Тук бих направила аналогия с малките деца, които тепърва разбират света и попиват като гъбки всичко за живота. Същото може да се каже и за тези, които правят първите си стъпки в професионалния живот.
Като „необременени“ от предишни работни процеси, етика и навици, ние сме силно податливи на влиянието на първото ни работно място. Тук известната поговорка „С какъвто се събереш, такъв ставаш“ важи с пълна сила.
Надявам се повече хора да имат моя късмет да попаднат в среда, която не само подкрепя, но и насърчава личностното и професионалното им развитие, като им предоставя всички възможни ресурси за разгръщане на потенциала им.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
На първо място, това е семейството – родители и партньор. През всички години, моето семейство беше до мен, като ме подкрепяше и ми даваше свободата и правото сама да избера своята гимназия и университет. Изключително благодарна съм им за това, защото има много родители, които предначертават пътя на своите деца, дали от лични интереси и болни амбиции, или от нещо друго.
На второ място, ключова роля имат твоите ръководители и колеги, с които споделяте обща професионална цел. Ако те са лидери – хора, които са мотивирани, компетентни и проявяват човешко отношение към всеки, тогава знаеш, че си на правилното място.
А ако си попаднал в токсична корпоративна среда с хора, които само се оплакват, но промяна няма, по-добре се огледай за нови кариерни възможности.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първата и най-важна стъпка е да признаеш грешката първо пред себе си. След това да приемеш позитивно и с отворено съзнание конструктивната критика.
В ретроспекция е полезно да анализираме какво сме могли да направим по различен начин и да изградим план за действие, който ще ни помогне да избегнем същата ситуация в бъдеще.
Човешко е да се греши и никога не е добра идея да сочиш с пръст и да прехвърляш отговорността към други колеги. Вместо да се оплакваме, по-добрият подход е да предложим конкретни идеи за подобрение на процесите, така че да се избегнат бъдещи проблеми и да допринесем за по-добрата работа на целия екип.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Желание за нови знания, мотивация, адаптивност, силни междуличностни качества, дипломация, тактичност, умение за активно слушане, действия и идейност, съпричастност и компромистност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството в кариерното ни развитие е изключително важна, както споменах по-рано.
Семейството не можем да изберем сами, но наистина би ми се искало, всяко такова, да има възможността да подкрепя своите деца както финансово, така и емоционално.
Лично аз, ако бях следвала желанията на моето семейство, вероятно щях да бъда адвокат, а не ръководител на ИТ проекти. Според мен, да дадеш свобода на своите деца да направят избора сами за себе си, е най-ценното. От време оно, всяка цивилизация и държава се е борила за своята свобода и независимост и това не е случайно.
Всеки човек е уникален, притежава своя идентичност и би следвало да изслушва съветите на хората около него, но е важно сам да взема решенията за своя живот, за да може да следва истинския си път и да реализира потенциала си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Хората сме социални същества и приятелите играят важна роля в нашето кариерно развитие – било то в гимназията, университета или работната среда.
Има и момент на „peer pressure“, но ако някой е добре възпитан и притежава достатъчно знания, той би трябвало да се научи да не се влияе от негативните навици на обкръжението, а по-скоро да работи в посока да се заобгради със стойностни хора, със сходни ценности и разбиране за важните неща в живота.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако имаше лесна и универсална рецепта, вероятно нямаше да съществуват проблеми като бърнаут и работохолизъм. Всеки сам за себе си трябва да намери своя баланс.
Тепърва прохождащи в кариерния си път хора е нормално да искат да натрупат бързо нови знания и умения. В резултат, те често инвестират повече време, отколкото е необходимо, за да се докажат и напреднат, но и защото работата им ги вдъхновява. Когато правиш нещо с желание и интерес, времето минава неусетно.
Важно е всеки сам да усети границата между личен и професионален живот. Понякога едното ще има превес над другото и обратно. В живота няма константи - това твърдение е напълно валидно и тук.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според мен, възрастовият диапазон 20-35 години е прекалено широк за еднозначен. За 20-30 години тенденцията по-скоро би била вертикално кариерно развитие. В този период хората се стремят да растат в йерархията, да получават все повече правомощия и отговорности, както и да ръководят големи екипи.
От моята гледна точка, с оглед на промените в обществото, наблюдаваме, че раждаемостта в България се измества и все повече жени решават да стават майки по-късно, тъй като преди това преследват кариера. Когато дойде моментът да изпълнят своята най-важна мисия, фокусът върху кариерния растеж се пренасочва към грижата, обучението и възпитанието на следващото поколение.
Ако и мъжът, и жената са кариеристи, възниква въпросът: кой ще се грижи за бъдещето?
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога не предполагайте! Винаги валидирайте своите предположения, защото много често те могат да се окажат грешни.
