Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Александър Михайлов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Добре е да се вслушваме в съветите на успелите хора, защото по-голямата част от тях са достигнали до такова ниво, че наистина искат да помогнат на младите хора непрекъснато да откриват себе си в нещата, които правят.“, споделя Христо Радичев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Христо Радичев. Управител съм за България на „Медияпост Хит Мейл“ – маркетинг агенция, част от френската група La Poste. Женен за страхотна съпруга, с две чудесни деца.
Завърших висшето си образование без разочарования преди доста години. След това завърших още едно, този път обаче силно разочарован. И двата пъти в София.
Колекционирам интересни имена и хубави спомени. Интересувам се съвсем лаишки от хералдика, генеалогия, нумизматика, фотография, литература, футбол. И от много други неща, за които също нямам време.
Имам много приятели. На няколко обаче държа особено много. С повечето от тях се смея и споделям хубавите и лоши моменти.
Още като тийнейджър започнах да пътувам и оттогава в малкото си свободно време правя предимно това, вече предимно със семейството си. Бил съм в много държави, но най-много ми харесаха две места: Кавказ в Грузия и Херцег Нови в Черна гора.
Имам много мечти и знам, че повечето от тях няма да се случат. Но има и такива, които са ставали реалност. За някои от тях съм допринасял самичък, за други съм разчитал на чужда помощ. Когато знам, че мечтата ми може да се сбъдне, работя упорито за постигането ѝ, независимо колко време ще отнеме това. За тази, по която работя в момента, ще са необходими поне пет години.
Помня страшно много неща, но повечето от тях не си струва да бъдат помнени. За онези, за които си струва, съм запазил специално място. Това място пази спомените от коварните игри на времето.
Работя едновременно по много проекти, което ту ми пречи, ту ми помага. Опитвам се да казвам често „Не“, но не винаги ми се получава. Интересно е.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Неофициално – на 8-9 години. Тогава с брат ми продавахме череши на местния пазар в родния ми град Самоков. С парите си купихме касетофон – малък лукс по онова време.
Официално – на 16 години. Тогава работих няколко дни на строителен обект като общ работник. След първия ден бях толкова изтощен, че не можех дори да вдигна ръката си, за да си измия зъбите. Тогава разбрах, че съм по-пригоден за умствен труд – но за моя изненада това се оказа не по-малко изтощително. Получените от работата пари инвестирах в морска ваканция.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва и е много полезно. Но особено за младите хора и особено днес това е доста трудно. Изкушенията са много, пътищата – също. И едва в хода на времето осъзнаваш, че с малко повече дисциплина по-рано би могъл да си направиш добра услуга за в бъдеще.
Въпреки това мисля, че има една много проста, но чудесна стратегия за кариерно развитие, формулирана от Джак Ма – основателят на Alibaba. Той дава следните съвети:
· Когато си на 20-30 години, намери добра компания и добър мениджър, за които да работиш – за да се научиш да правиш нещата правилно.
· Когато си на 30-40 гоодини, ако искаш да направиш нещо самостоятелно – направи го. Все още имаш време да се провалиш.
· Когато си на 40-50 години, прави нещата, в които си наистина добър.
· Когато си на 50-60 години, обърни внимание на младите и им помагай да се развиват.
· Когато си на 60 години и повече – гледай си внуците.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ми истинско работно място не беше първото по хронология. Докато бях студент, започнах работа във видеотека. Това беше място, което не изискваше кой знае какви умения. Просто седиш и подаваш видеокасети (да, толкова съм стар 😊) на клиентите. Грешката, която направих тогава, беше, че не започнах работа на място, което учи на работа по стандарт.
За мен всяка голяма верига заведения за бързо хранене е чудесна школа за първа работа. Първо, защото ти дава поглед върху различни процеси в рамките на едно работно място. Второ, защото всичко е супер подредено и ясно. Независимо на коя позиция си, знаеш много добре какво се очаква от теб. Постепенно започваш да го рутинизираш и да го прилагаш и изискваш от самия себе си и при останалите неща, които правиш. Започваш и да го изискваш от останалите, защото знаеш, че когато нарушиш стандарта, това може да обърка целия процес. Това помага наистина много.
В коя случай първото работно място, което приемам за истинско, беше в международна агенция за маркетингови проучвания. Там, макар и малко по-късно, научих най-важното, описано по-горе.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Безспорно преките мениджъри, защото това са хората, от които се очаква да те насочват, контролират и съветват. Но не по-маловажна е ролята на топ мениджмънта, защото там са хората, които вдъхновяват и от които се учиш на лидерство, визионерство, работа в мащаб и много други полезни неща.
При събитията – първото повишение, увеличението на заплатата, са събития, които показват, че си на прав път. Първият провал пък показва, че няма нищо фатално в това да не успяваш винаги – и колкото по-бързо свикнеш с тази мисъл, толкова по-склонен ще бъдеш да опитваш нови неща. Страхът от провал е сред може би най-вредните неща, които могат да се случат на човек в работата му. Това означава, че той ще стои на едно място и ще се бои от това да поеме каквато и да било отговорност за действията си. Това е вредно и за компанията, но най-вече за самия човек.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Естествено, да си научим урока. Глупаво е да повтаряш една и съща грешка без да губиш ентусиазъм. Ако обаче си вземеш поука и следващия път при сходни обстоятелства реагираш по друг, правилен начин, това вече се нарича опит. Една от любимите ми шеги за консултантите е, че те са хора, които се учат от грешките на другите, след като са им казали какво да правят. Но дори и да видиш как други хора грешат, е безценен опит, защото три помага да избегнеш неща, които иначе сам би направил.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бих ги подредил по следния начин:
Първо, проактивност. Това е умението да не казваш „Това не е моя работа“, особено когато си в началото на кариерата си.
Второ, липса на страх от поемане на отговорност – адекватните мениджъри имат въпиюща нужда от служители, които могат да застанат зад действията си, независимо от това дали са били успешни или не.
Трето, любопитство и неистово желание за учене на нови неща. Само това гарантира, че един човек ще се развива в положителна посока.
Четвърто, търпение. Това е качество, което по мои наблюдения липсва у повечето млади хора. Те искат всичко тук и сега, без да са особено склонни да работят упорито, за да постигнат нещо в един по-дългосрочен хоризонт.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Всеки родител иска детето му да успее. Затова и склонността към напътствия е толкова силно изразена у тях. Не винаги обаче съветите на родителите са адекватни на времето, особено ако човек е избрал различен професионален път. Въпреки това почти всичко, свързано с по-общи категории като изграждане на трудови навици, упоритост, дисциплина и полагане на усилия, което родителите ни съветват, е по-скоро полезно.
От друга страна всеки човек има нужда от подкрепата на семейството си за професионалното развитие, особено в най-трудните моменти. Има периоди, в които сякаш единственото, което те крепи, е доброто разбиране вкъщи. Затова е изключително важно да имаш семейство, което те разбира, проявява търпение и осигурява солидна подкрепа във всяко от професионалните начинания, които си избрал, дори и то да не допада на всички.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са хора, които могат да те критикуват градивно, без егото ти да страда твърде много от това. В това отношение е много полезно да си заобиколен от доверени хора, с които споделяш проблемите си в работата. Те дават онзи втори слой на подкрепа веднага след семейството, от който всички ние се нуждаем понякога. Но и тук, както и при отношенията вкъщи, трябва да има известни граници – понякога в стремежа си да те предпазят от горчивината на неуспеха, приятелите могат да бъдат свръхпредпазливи и да те съветват да не предприемаш твърде много рискове. Ако обаче интуицията и опитът ти говорят обратното, е добре да заобиколиш препоръките им и да действаш.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
И да има, аз не я знам. При мен нещата са толкова оплетени, че всяка препоръка, която бих дал, вероятно няма да пасне на четящите тези редове. Това е по-скоро нещо твърде индивидуално, за да го сложим в рецепта, без риск да пресолим ястието или да го направим твърде сладко за нашия вкус. Това, с което лично се опитвам доколкото мога да не правя компромис, е да слагам първо семейните приоритети пред професионалните. Работата си е работа, но семейството е по-важно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонтално. Добре е да имаш ясна представа за това как работят нещата в различни направления на бизнеса или компанията. Вертикалното кариерно развитие за мен изисква и определена степен на житейска зрялост, която рядко се постига под 35 години.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Описах го по-горе, препоръките на Джак Ма. Добре е да се вслушваме в съветите на успелите хора, защото по-голямата част от тях са достигнали до такова ниво, че наистина искат да помогнат на младите хора непрекъснато да откриват себе си в нещата, които правят.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
