Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Моето житейско разбиране е, че „всичко хубаво започва с чаша вино.“, споделя Петър Христов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Името ми е Петър Христов – Одитор по образование и призвание. Страстен любител на виното и винен ентусиаст. Ценител на книгите и запалено четящ. Баща, Съпруг, Брат и Приятел.
За мен числата са симфония от звуци, които трябва да звучат така, че да галят очите и ушите! А, виното, нещото, което смирява душата ми и влива познание в мен.
Кариерата ми почти изцяло се разви в сферата на одита и по специално в Застраховането и от части в Банковия сектор, като до момента емпирично съм успял да опитал и от позитивите и от негативите в професията.
От известно време превърнах хобито си в начин на живот и развивам собствен бранд “But First Wine”, който селектира Вина от цял свят, за да предаде визията и разбирането ми относно консумирането на тази напитка. А, моето житейско разбиране, че „всичко хубаво започва с чаша вино“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Беше доста отдавна, може би 10-ти или 11-ти клас, когато бях на 16 или 17 години започнахме с един мой съученик да продаваме плодове и зеленчуци и така успяхме да припечелим нещо сами.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегия не, но посока да. Посоката е важна, защото определя курса, който следваме в живота си. Стратегията е нещо краткосрочно /1-3 г./ или средносрочно /3-5 г./. Кариерата е нещо динамично, като изкачването по стълба на моменти е трудно, на моменти по-трудно и всичко зависи от стъпалото на което сме стъпили.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За начало трябва да дефинираме понятието „Работно място“. За мен това е мястото, на което полагаме труда си, със страст и енергия.
Първото ми официално работно място беше собствен бизнес, които с още двама партньори започнахме на 20-21 г. Бях 1-ва година в Стопанската Академия Д.А. Ценов и реших, че не трябва да губя времето си 5 години и така започна първото ми бизнес начинание. То за жалост не приключи добре, главно поради младостта и липсата на някои важни житейски уроци, които се наложи на науча по-трудния начин на първия чин в училището на Живота.
Връщайки се на въпроса определено, първото работно място оставя следа и отпечатък в работните ни навици, но едва ли ги оформя, тъй като това е дълъг и продължителен процес, за който са необходими години упорит труд.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Определено негативните! Така е устроен човек, хубавите неща се забравят, а
белезите са медалите, които трябва да носим с гордост. Те показват нашата сила и устойчивост.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Това е проста игра… Ходене, тичане, падане, ставане, изтупване и отново всичко се повтаря и така до безкрай!
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Връщайки се на примера със Стълбата, човек трябва да извърви пътя си и да мине през всяко стъпало, като с задържи там, толкова, колкото е необходимо и когато е готов да се изкачи на следващото.
Прескачането на стъпалата обикновено води до падане.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е основната градивна единица, да се вслушваме да, но да ги следваме не винаги. Всеки от нас има своя уникален житейски път, които трябва да извърви. Семейството трябва да го подкрепя в това му начинание.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Човекът е половината от себе си, останалата част са неговите приятели!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта, не мисля, формула да и тя е уникална за всеки от нас. Някой жонглира добре с 2 топки, друг с 10 и двамата са в мир със себе си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Веднъж попаднах на едни абзац, които оформи мисленето ми относно годините и той е следният:
„Между 10-20 г. човек трябва да си намери добро училище, между 20-30 г. да си намери добър учител, между 30-40 г. да постигне нещо сам за себе си, между 40-50 г. трябва да предаде наученото знание на друг /може би на някой между 20-30 г./ и между 50-60 г. да се наслаждава на това, което е постигнал!“
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Опознай себе си! Всеки може да върши твоята работа, но никой не може да я върши като теб.
Е едно мото, което съм приел със сърцето си олицетворява всичко, което съм…
NULLA TENACI INVIA EST VIA
