Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Таня Маркова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако работиш усърдно в работата си, можеш изкарваш прехраната си, но ако работиш усърдно върху себе си, можеш да натрупаш богатство.“, споделя Ясемин Юсуф, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм любознателен и упорит човек с широк спектър от интереси. Намирам удовлетворение в това да помагам на другите, било чрез работата ми или извън нея. Обичам новото и различното и това да върша нещата „по свой начин“. Винаги се питам дали това, което правя има смисъл и дали наистина е „моето“ и това, с което искам да се занимавам. Когато го открия, работя усърдно за осъществяване на своите идеи и цели.
Казвам се Ясемин Юсуф, на 29г. съм, от град Разград. Своето образование по специалност Английска филология завърших в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и от тогава преподавам английски език. През 2020г. основах своя първи бизнес- „Езикова школа за обучение на възрастни Jasmine’s Classroom“- първата и единствена езикова школа в България, фокусирана изцяло върху обучението на възрастни. Първоначално работих самостоятелно като единствен учител и служител в школата. Горда съм, че четири години по-късно, школата предлага обучение по 9 езика и помага на десетки курсисти да общуват уверено в работна и неформална среда.
Желанието ми да предложа на курсистите в школата добавена стойност доведе до основаването и на моя втори бизнес „Book Box Bulgaria“, абонаментна услуга с книги и подаръци, която цели да насърчи четенето и разпространи любовта към книгите в съвременното ежедневие.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя (в заведение) веднага, след като навърших 18г. Започнах работа с голямо желание, тъй като повечето ми приятели вече работеха. В ретроспекция съм благодарна, че започнах да работя на ранна възраст, тъй като това ми даде достатъчно време и възможности да пробвам различни позиции и да разбера с какво наистина желая да се занимавам.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен трябва да имаме визия за кариерното си развитие и посока, в която искаме да се движим. Дългосрочното планиране носи усещане за сигурност, но, от друга страна, може да ограничи гъвкавостта и естественото развитие на бизнеса/ кариерата. Например, ако планираме постигане на цел след 5 или 10 години, ние се лишаваме от възможността да я постигнем за 1 или 2 години. За мен най-добрата стратегия за развитие е да бъдеш адаптивен и отворен за нови възможности и да бъдеш подготвен да предприемеш действие, когато те се появят. Когато стартирах своя бизнес, не си представях, че школата ще предлага обучение по 9 езика и не беше част от стратегията ми за развитие, но бях отворена към възможностите и успях да превърна трудностите в ползи.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място често включва извършване на неквалифициран труд. Никой не се ражда на върха на кариерната стълба и е полезно да преминем през всички етапи на кариерното израстване. Навиците се формират на всеки етап на база ценности и работна среда в компанията. Чрез трупане на опит и справяне с различни предизвикателства, развиваме професионалните си качества. Важното е да извлечем ползи от всеки етап и да продължим да усъвършенстваме уменията си във всеки следващ.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Като учител, на първо място бих поставила учителите и преподавателите. За мен образованието е това, което отвори много врати в кариерен план, същевременно давайки ми увереност, че имам необходимите знания и умения в сферата, в която искам да се развивам. Ако трябва да избера конкретно събитие, което остави най-голям отпечатък върху моето развитие и в личен и в кариерен план, това беше решението да стартирам своя бизнес.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Казват, че няма грешки, а уроци. На база предишен наш опит и знания, сме считали дадено решение за правилно, но след допусната такава, най-правилната реакция е да признаем това пред себе си и да поемем отговорност. Извинението и предлагането на компенсация, при необходимост, показват уважение и ангажираност към поправяне на грешката. Анализът на причините за поява и извличането на поуки са ключови за предотвратяване на повтарянето и в бъдеще.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които търпят бързо кариерно развитие демонстрират любознателност и желание за непрестанно учене и усъвършенстване на своите умения. Това е качество, което забелязвам и в много свои курсисти. Всички знаем, че образованието не приключва с получаване на дипломата, а тя е основата, върху която след това непрестанно надграждаме. Други важни черти са да бъдеш адаптивен, да следваш интуицията си, да бъдеш отворен към нови възможности и да съчетаваш професионалното с личното си развитие. Но ако трябва да отбележа най-важното качество, то е да предприемаш действия за осъществяване на своите цели и да съумяваш да се възползваш от възможностите, когато те се появят.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството, заедно с образованието е най-важният предсказател за нашия успех или децата често стават като своите родители. Семейството сформира ценностите и моделите, които следваме в живота. Смятам, че трябва да следваме нашия собствен път и вслушваме най-вече във вътрешния си глас, но и в съветите на родителите си, които винаги са за наше добро. Вярвам, че нашите интереси и таланти те не са случайни, а са даденост и показател за пътя, който да следваме и това, с което можем да допринесем към света.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Вярвам, че всичко ни намира в правилния момент, така и приятелите, с които се сближаваме в различни етапи от живота. Те са наши огледала, които отразяват чертите и аспектите, които трябва да подобрим в себе си или са ориентир за посоката, в която следва да поемем. Те са различна гледна точна, подкрепа и събеседник. Смятам, че за да работят добре, бизнесът и приятелството не трябва да се смесват, но извън този контекст, работното място е винаги по-забавно с приятели.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Много хубав въпрос! Балансът е въпрос на задаване на приоритети, които се променят в различни етапи от живота. Аз нямам точна рецепта. Има дни, в които работя до полунощ, когато трябва да завърша важна задача. С голяма част от личните ми контакти сме свързани и професионално. Границата между личния и професионалния живот е тънка. Важно е да бъдем гъвкави и да определяме приоритетите си според текущите нужди и цели.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Отговорът за мен е хоризонтално, с цел трупане на широк спектър от знания и умения. С тази визия записах своите две магистратури по специалност Бизнес администрация и Дигитален маркетинг в Софийския университет- исках да имам различни възможности за кариерно си развитие, а днес имам щастието да съчетавам натрупаните знания от различни сфери в своята работа.
Смятам също, че личното и професионалното развитие трябва да вървят ръка за ръка, дори личното- крачка пред професионалното. Трябва да се развиваме в широк спектър от направления и дадем воля на своите таланти и интереси, за да разберем кое наистина е най-правилното за нас.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ще отговоря на този въпрос със следния цитат на Джим Рон „Работи върху себе си повече, отколкото върху работата си“. Смятам, че тези думи крият ключ към успеха и са общото между всички успешни хора. Харесвам цитата, защото преди време си зададох въпроса дали да се фокусирам върху личното или професионалното си развитие. Исках да посещавам едновременно курсове, свързани с моите интереси, както и професионални такива, съчетавайки ги едновременно с работата ми. Избрах да приоритизирам личното си развитие и се оказа, че това не беше за сметка на развитието на бизнеса, а напротив- той също се развиваше много добре. Продължението на цитата е следното: „Ако работиш усърдно в работата си, можеш изкарваш прехраната си, но ако работиш усърдно върху себе си, можеш да натрупаш богатство.“ Оставям го за размисъл.
