Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Кубрат Митев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Животът е маратон, а не е спринт и за да се научим да бягаме първо трябва да се научим да ходим.", споделя Бойко Митев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Бойко Митев и съм основател и управляващ директор на консултантска фирма за сигурност „СЕВАР “. Към момента съм ангажиран с управлението на сигурността на голям клиент в ИТ сектора в Европа, Африка и Близък Изток. В сферата на сигурността работя от 24 години, през които съм изграждал и управлявал успешно стратегиите, структурите и екипите за сигурност на едни от най-големите международни компании в сферата на телекомуникациите, банковото дело, енергетиката и информационните технологии.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да изкарвам джобните си пари още на 13 години през лятната ваканция на далечната 1989 година, когато миех прозорци на автомобилите на бензиностанцията до Дунав мост в родния Русе. Тогава имаше криза за горива и опашките от коли бяха огромни. Видях в това чудесна възможност да изкарам с честен труд собствен доход. Всяка сутрин ставах рано, правех си сандвичи и отивах „на работа“. Миех коли до обяд и след това се отдавах на футбол в квартала. Все пак бях във ваканция 😊А иначе първата си официална заплата по ведомост получих в Българската армия като командир на разузнавателно отделение – 25 лв. Символична сума, но пък честта да служа на България в най-елитните армейски части и да осмисля завинаги думите „Отечество“ „Дълг“, Чест“ беше безценна.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
По-скоро трябва да имаме осъзнатост на каква професия да се посветим, да отдадем силите си и знанията си за това, и да се усъвършенстваме постоянно, в това което правим. Това за мен е стратегия. Формалните кариерни успехи и позиции са естественото следствие на постоянството и труда, и те са неизбежни. Искам да поясня, че стремежът за по-високи позиции винаги трябва да е обвързан само и единствено с желанието и способността да се носи по-голяма отговорност и шансът, който тази позиция ти дава да направиш разликата в организацията и да се превърнеш в основен двигател и мотиватор за развитие на екипа ти.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място никога не се забравя и има сериозно влияние, защото това са първите модели за подражание, които един млад служител вижда, и които малко или много ще мултиплицира през кариерата си. Първото работно място поставя основите на трудовите навици, екипната култура и професионалната етика.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Без никакви колебания отговарям – прекия ръководител. Това е фигурата с най-голям магнитут на влияние върху изграждането на морала и трудовите навици на младия служител. Да случиш на ръководител, който се грижи за твоето професионално и личностно развитие, който уважава достойнството ти и личния ти живот е истинско щастие, но понякога е въпрос и на късмет. През дългата си кариера в сигурността съм имал честта и привилегията да имам ръководители, от които съм научил много, полагали са грижи за моето развитие, но преди всичко са се отнасяли с уважение към мен и семейството ми, и моите признателност и благодарност към тях са вечни. Е, не винаги съм имал късмет. Имал съм и разочоравания, но те само са ми затвърждавали вижданията и високите очаквания към ръководителите за грижовно лидерство и безупречен професионализъм, които обаче поставям първо пред самия себе си, и които следвам безкомпромисно. От солидния си опит с различни ръководители и от личния си мениджърски стаж установих окончателно, че не служителите работят за мениджъра си, а ръководителя работи за екипа си – за неговото развитие, мотивация и лично благоденствие. В момента, който чуя някой „мениджър“ да използва изрази като „моите подчинени“, „разпоредих еди какво си“, „уволиних еди кой си“ спирам да мисля за него като за грижовен лидер. Това е типичен нарцистичен и властолюбив „началник“, който имунната система на организацията за съжаление е пропуснала да отговоря за човешки съдби.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са необходими и неизбежни. Едно от нещата, които винаги съм очаквал от моите ръководители е да ми позволяват да поемам разумни рискове и да правя разумни грешки, за да мога да дам воля на въображението и ентусиазма си в работата си. Aз самия с удоволствие насърчавам това в моите екипи, защото страхът от грешката е огромна пречка за изграждането на уверен и ефективен офицер по сигурността. Ако на всяка крачка дълго мислим и се чудим къде точно да стъпим, има опасност да прекараме живота си на един крак. Разбира се след всяка грешка е задължително да вземем поука и да надграждаме уменията си и утре да бъдем по-добри от днес. Това е смисълът на грешките.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Амбиция и желание за изява. Това са според мен основните качества, които притежават онези, които искат много бързо да се изкачват в кариерата. Не съм сигурен обаче дали бързото кариерно развитие е продуктивно за изграждането на един професионалист и лидер, особено в сигурността. Понякога прекалено бързото израстване води до вертиго и може силно да изкриви самооценката, което пък води до неефективно и слабо управление. Животът е маратон, а не е спринт и за да се научим да бягаме първо трябва да се научим да ходим.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е всичко за мен и то е основния ми мотиватор и двигател в моята кариера. Всички усилия, които влагам в професията си, в крайна сметка са в името на благоденствието на моето семейството. А що се отнася за родителите, докато моите бяха живи винаги съм търсил мнението им преди всяка съществена промяна в моя професионален път и при появата на всяко по-сериозно предизвикателство. Тяхната мъдрост, житейски опит, безусловна подкрепа и любов винаги са ми помагали в трудни моменти и са били подслон в бурите, които са ме люшкали. Надявам се едни ден и моите синове да разчитат на мое мнение и съвет, когато тръгнат по своя път на професионалисти и доблестни мъже.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Истинските приятели са също важен фактор в професионалното развитие, защото те желаят успеха ти и се радват заедно с теб, когато покоряваш нови върхове в професията, а когато си в трудна ситуация са съпричастни с теб, подават ти ръка и те окуражават. Когато си заобиколен от хора, които искрено те подкрепят успехите са двойно по-сладки, защото са споделени. Разбира се аз също се самоанализирам и се стремя да бъда източник на подкрепа, мотивация и чувство за сигурност към моите приятели и колеги. Надявам се да успявам.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
При мен рецептата е простичка и без колебания поставям винаги интересите на семейството и децата над всичко. Всяко решение, което вземам в професионален и личен план е подчинено на тази доктрина.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е строго индивидуално и зависи от личните стремежи, образованието, опита, но и от конкретни обстоятелства– фирмена култура, заобикаляща среда, колеги, конкуренция, пряк ръководител. Изграждането на един ефективен лидер в сектора за сигурност изисква много време и усилия и понякога хоризонталното развитие добавя повече стойност с придобиването на нови знания и умения, които в последствие акумулират естествен вертикален път на кариерното израстване.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Получавал съм много ценни съвети от много опитни ръководители. Ето един съвет, който много ми харесва и винаги го спазвам, когато трябва да откликна на молба за помощ или съдействие в моята професия: “Отнасяй се с към другите, така както искаш да се отнасят към твоите деца”. А моят съвет е: Никога не правете компромис с честността и професионализма – те не подлежат на обсъждане.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
