Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Пламен Манчоров
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Понятието work-life balance отдавна вече е клише и нещо, което носи със себе си усещане за утопия - колкото повече се стремим към този баланс, сякаш толкова повече той ни се изплъзва или пък някакси не изпитваме удовлетворение от разпределението в живота си.“, споделя Ема Аврамова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Ема Аврамова и съм психолог по образование, имам над 12 години професионален опит в сферата на човешките ресурси, като съм се занимавала предимно с подбор и обучение & развитие на таланти. Била съм както “от другата страна”, работейки в бутикови консултантски компании и придобивайки опит в разнообразни сектори и професионални области, така и в ролята на вътрешен HR Бизнес Партньор в ИТ компании, предимно във финтек сектора. След един преживян, но много осъзнат burn out през 2023 година, промених посоката си на професионално развитие, предприемайки няколко много важни крачки за допълнителната си професионална квалификация и рестарт вече като freelance solopreneur. Към момента работя на свободна практика като Кариерен Консултант & Коуч на индивидуални клиенти, както и като HR консултант на компании, които имат нужда от външен ресурс по различни въпроси, свързани с организационното си развитие, например управление на процеси по подбор, executive search, програми за обучение и развитие. Темата за менталното здраве е много близка до мен и развивам себе си и в тази посока. В края на тази година ми предстои да се дипломирам като психолог-консултант в психотерапевтичното направление по позитивна психотерапия. Обогатявам себе си и предавам нататък и чрез участието си в “Mentor the Young”, където в рамките на тримесечните им програми подпомагам младежи от gen Z, в постигането на определени кариерни и лични цели. Йога любител, отдадена майка и запален пътешественик са други роли, които ме определят.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Ако не броим факта, че още на 10 годишна възраст със сестра ми и съседски деца продавахме касис от двора на баба пред къщата ни в столичния квартал Гео Милев, първата ми истинска работа беше чак в университета, по време на бакалавърската ми степен по психология. Бях може би на 19 годишна възраст, като започнах да работя като преводач в една от понастоящем успешните агенции за преводи и легализация. Интересното беше, че за тази възможност научих от майката на моя приятелка от детството, на която и до ден днешен съм много благодарна, че ме мотивира да изпратя пробен превод, тъй като няколко години продължих да работя за тях на проектен принцип. В последствие намерих стажантска позиция в сферата на човешките ресурси, благодарение на която много бързо след това намерих и постоянна работа на непълен работен ден в същата сфера.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Честно казано дълго време аз никога не съм имала осъзната и предварително начертана стратегия за кариерното си развитие. Някакси обаче винаги съм следвала определена линия и посока, която да ми позволи да развивам себе си, както вертикално, така и хоризонтално, без това да бъде на всяка цена. От позицията на психологията и на времето осъзнавам обаче, че все пак винаги съм имала стратегия, макар и неосъзната, която е била до голяма степен плод на ценностите ми, но и на средата и всички други обстоятелства тук и сега. Моят съвет би бил човек да търси и развива стратегия за кариерното си развитие през целия си живот, без обаче да я превръща във фикс идея и нещо статично, което в един момент да се окаже, че обслужва нечии чужди интереси и стремежи, тъй като в контекста на динамиката на света, в който живеем, не само пазарът на труда се променя, но и ние като хора.
“Panta rhei, panta chorei” е казал Хераклит или “Всичко тече, всичко се променя”.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Всеки си спомня първото си работно място, първия си шеф и изобщо първите трепети на млад професионалист. Обикновено тогава, подобно на малките деца, сме като гъби и попиваме всичко с много голямо желание и емоция. Нерядко съществува и една понякога неосъзната лоялност, която развиваме към първия си работодател, който ни е дал шанс да трупаме опит и изобщо да стартираме кариерата си. Що се отнася до трудовите навици, определено това, което видим и преживеем като модел на поведение още в самото начало на професионалния си път, ни оставя траен отпечатък и дава тон по-нататък, но не трябва да забравяме, че навиците са нещо, трайно развиващо се във времето, и в този смисъл до голяма степен те са проекция на това, което носим от по-ранните си години на развитие, включващи семейството и училището като коректив.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Независимо дали говорим за събития или хора, най-запомнящите са тези, които носят някаква силна емоция със себе си, като тя може да е както позитивна, така и негативна. Винаги бихме си спомнили някое постижение, което ни е накарало да чувстваме значими, щастливи и силни, за което сме получили признание и отвън. Колкото и понякога да се опитваме да забравим, винаги бихме си спомняли и миговете на провал, които са ни донесли може би чувства на вина, срам, неудовлетвореност. В нашето съзнание винаги ще живеят и най-добрият шеф, който сме имали, токсичният мениджър, конкурентният колега, както и приятелят, който сме създали на работа, макар и да не сме подозирали, че може да се случи. Без значение какво сме преживяли, нека бъдем благодарни за всичко това, защото без тези хора, събития и уроци, нямаше да можем да говорим изобщо за развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
На първо място е важно да не се обвиняваме. Дори и ние да сме отговорни за допуснатата грешка, винаги съществува една паралелна реалност, в която тази грешка сме можели да не я допуснем. В този смисъл е добре да разберем какво точно сме направили, за да сгрешим, какво е провокирало грешката и от външните обстоятелства и какво е можело да направим по друг начин. Добре е да потърсим и обратна връзка, т.е. да не оставяме в режим на самообвинение и самоанализ, за да разширим съзнанието си и да знаем какви други подходи и варианти има за действие в бъдещи подобни ситуации.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие невинаги е устойчиво във времето, но въпреки всичко изисква комплекс от личностни качества, за да се случи. На първо място човек следва да бъде целеустремен и много решителен; характерно е да бъде и предприемчив и действен, не толкова рационализиращ и премислящ. Разбира се, няма как да вървим напред сами, без участието на други хора, затова и човек, който търпи бързо кариерно развитие, е и адаптивен, гъвкав и комуникативен.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Като във всичко, дори и неосъзнато, ролята на семейството ни е от голямо значение за кариерното развитие. Вече от нас зависи да можем да я разграничим, вземем всичко най-ценно като ресурси и посока, и изградим своя собствена визия и стратегия за развитие, на база личните ни ценности, мечти и таланти. Много често това е сложна задача, но с хода на времето и степента на себепознание, нещата се случват и придобиват устойчивост във времето.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите, особено в началото на кариерното ни развитие, обикновено в тийнейджърска възраст, биха могли да имат изключително силно влияние върху кариерното ни развитие. Това е период, в който ние чисто личностово се опитваме да се разграничим от семейството си и да се идентифицираме с референтната група на приятелската среда. Ето защо е много важно какви са хората около нас, с кого общуваме и какви са моделите ни. Това е важно не само в този период от живота ни, но и през всички останали, защото де факто приятелите са своеобразно огледало или часовник, чрез които валидираме и правим реалистична оценка на всичко онова, което ни се случва или не ни се случва в кариерен план.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Понятието work-life balance отдавна вече е клише и нещо, което носи със себе си усещане за утопия - колкото повече се стремим към този баланс, сякаш толкова повече той ни се изплъзва или пък някакси не изпитваме удовлетворение от разпределението в живота си. За мен по-смислено към днешна дата звучи work-life harmony, тъй като хармонията не изисква отделянето на определено количество ресурси за нещо, създаването на конкретни навици и изисквания към поддържането на този баланс, а е вътрешно усещане, което дава свобода и създава много повече пространство за действие, но и за вътрешно усещане и себерфлексия. Рецепта за поддържането на такава хармония не бих казала, че има, но със сигурност човек трябва да се стреми към осъзнатост във всеки един момент, за да има актуални и автентични усещания, които да може да валидира или не всеки ден, за да предприеме крачка към промяна в стремеж да намери баланса.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Въпрос, който няма еднозначен отговор, затова бих казала и двете. Отново без да е на всяка цена, е добре да сме достатъчно смели да грабваме възможности и за вертикално, и за хоризонтално развитие, дори да не се чувстваме достатъчно подготвени за тях. Ако обаче имаме пред себе си дилемата кое от двете да изберем (а това много често се случва) е добре да се обърнем към себе си и да направим своя избор на база професионалните си цели от една страна, но и на личните си качества и умения, от друга. Има случаи, в които вертикалното развитие, дошло в начална фаза на кариерния ни път, би могло да отвори поле за хоризонтално развитие в даден момент, за да се натрупа по-широк набор от конкретни професионални знания и експертиза.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Преки кариерни съвети не съм получавала никога - може би, защото не съм ги търсила целенасочено. Това е нещо, което възприемам както като негатив, защото вероятно те щяха да ми бъдат от изключително голяма полза, така и като голям позитив, защото пък така съм позволила на себе си сама да рисувам траекторията си и да се уча от грешките и успехите си. Въпреки всичко, моделът-образец, който съм опознала, благодарение на срещите си с изключително ценни и успешни лидери, оформя и най-ценният за мен кариерен съвет, а именно “Професионализмът и автентичността са това, за което си струва да работиш до края на живота си”. Какъвто и професионалист да си днес, колкото и автентичен да си утре, винаги има какво да научиш и натрупаш като знания, умения и опит, което неминуемо ще промени и теб и ще трябва да се свързваш със себе си отново и отново всеки ден.
