Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Радич Банев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Възползвайте се от тези кариерни възможности, на които откликва вътрешния ви глас и ви вънуват, дори да нямате логично обяснение защо ви привличат.“, споделя Стефания Дунчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Името ми е Стефания Дунчева и се радвам да споделя своя личен опит и гледна точка. Занимавам се с Човешки ресурси над 18 години. Настоящата ми позиция е Директор Човешки ресурси за България, Румъния и Турция в TELUS International. Броят на служителите в тези държави е над 10 000 души, и заедно с колегите ми се изправяме ежедневно пред коктейл от очаквани и неочаквани казуси от всякакво естество. Средата, в която се развивам и трупам опит през последните 16 години включва колеги от над 50 националности, а забавните и поучителни истории са стотици.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя след края на първи курс в университета в сферата на туризма, което е свързано със специалността на висшето ми образование. Тогава желанието ми беше да работя в туроператор, и бях много щастлива, когато се появи възможност за стаж за първокурсник. Стажът беше с продължителност 2 месеца и беше неплатен. Възползвах се на секундата, защото знаех, че е точно това, което искам за да се потопя в сферата, която харесвах. През следващите години направих още няколко неплатени стажа в различни туроператори. Междувременно през учебните години работих на временни позиции към компании и организации, които се занимават с провеждане на международни форуми. Това беше първата ми платена заетост, и трамплин за развитието на всяка следваща стъпка в кариерата ми, защото винаги някой колега ме насочваше и препоръчваше на следващите ми работни места.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Добре е човек да има стратегия за развитието си, но когато сме в самото начало не винаги знаем как да я изградим. Затова според мен е хубаво човек да има яснота за това как иска да се чувства работейки, в какъв тип атмосфера иска да се потопи, и да остане отворен за експерименти и различни възможности. Ако имаме ясен план, това е чудесно, но според мен помага ако сме отворени и за неочаквани опции. В началото на моята кариера много се вълнувах от работата с хора и посещаване на интересни места, пътуване. Не бях много сигурна какъв тип работа би ме удовлетворявал, и започнах със сферата, в която беше образованието ми – туризъм. Оставих си обаче поле за изследване и с времето се пренасочих от Туризъм към Човешки ресурси. Отново общувам с много хора и имам досег с различи култури.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни работно място носи най-много впечатления. Определено играе голяма роля за оформяне на кариетните ни навици, като може да има положително и отрицателно влияние. Какво имам предвид? Ако човек попадне в добре структурирана компания с ясни правила, процедури, обучения, кариерни пътеки, подкрепяща култура, това може да повлияе чудесно и да ни кара да се чувстваме наясно със следващите стъпки, да сме мотивирани да вървим по определена пътека.
Съществува обаче и друга възможност – първото ни работно място да е компания, която тепърва се развива, има повече хаос отколкото ясни правила и процедури, или пък обстановката е токсична. Дори и в този случай, човек може да развие ценни качества и умения. Разбира се, трябва да си дадем сметка какви са нашите граници и в никакъв случай да не жертваме психичното си здраве и равновесие в името на заплата или позиция.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Според мен моментите, в които се чувстваме несигурни, не знаем как да решим даден казус, грешките, които допускаме са събитията, които оставят най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие. В тази връзка хората, които са ни помогнали и са ни оставили да се научим от собствените ни грешки са тези, които оставят следа.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Много е лесно човек да разсъждава за това коя е най-правилната реакция след допусната грешка, гледайки назад във времето. Още по-лесно е да разсъждава върху чуждите реакции. Личният ми опит сочи, че в моментите, в които сме под напрежение правим най-доброто, на което сме способни в дадения момент. Гледайки назад със сигурност можем да измислим още 2 по-добри и по-смислени начина да се справим в същата ситуация, но е важно да не се осъждаме, да не се обвиняваме, и в никакъв случай да не си правим заключения, че не сме достатъчно добри. Възможностите за грешки и провали са моментите, в които най-бързо растем и учим. Трябва да подхождаме с разбиране и към нас самите, и към останалите.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Работя и наблюдавам много хора в тяхното кариерно развитие. Основните качества, които забелязвам са автентичност, решимост и отвореност към неочаквани възможности.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Страхотен въпрос! Много родители се стремят да насочват образованието и кариерното развитие на децата си. Всички те го правят с най-добро чувство и израз на грижа. Начинът обаче, по който семейството влияе върху кариерното ни развитие е това, което излъчват членовете на семейството по отношение на един стандартен работен ден – лъчезарни ли са и с усмивка ли разказват за деня си, споделят ли, че са научили нещо ново, срещнали са интересни личности, удовлетворени ли са; или са изнервени, затворени и затормозени; оплакват ли се непрекъснато от тежкото бреме на това да си работещ човек, чакат ли само почивните дни и т.н. Ако сме в началото на кариерното си развитие е полезно да чуем мнението на родителите си, далеч обаче не е задължително да следваме съветите им. Мнението ми е, че трябва да следваме личното си усещане, и да сме наясно, че няма как да предвидим всичко.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Смятам, че приятелите са важни. Те могат да бъдат източник на ценна информация, понякога осветяват наши умения и качества, за които не си даваме сметка, понякога ни дават начален тласък, ако сме твърде колебливи. Отново всичко, което чуваме от тях трябва да бъде пречупено през личната ни призма и да действаме тогава, когато сме взели собственото си решение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Въпрос за милиони J Нещото, което ми помага в момента, на този етап от моя живот, е да имам визия по отношение на това как искам да се чувствам, какви отношения ми носят удовлетворение в служебния и личния живот, каква натовареност мога и искам да имам, какъв начин на живот ми носи чувство за хармония. Много е важно да отбележа, че тази визия търпи промени. Когато постигна дадено състояние е съвсем нормално да помисля за следващо ниво, нещо ново, или да променя някой аспект, тъй като самата аз се променям. Преди повече от 15 години разбрах, че много ми помага да работя със специалисти в сферата на коучинг и терапевти. Имам щастието да познавам и работя с някои от най-любопитните хора в тези области.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двата варианта носят много стойност и знания. Не бих дала насока към едното или другото, тъй като компаниите са различни, а това как човек се развива зависи от неговата индивидуалност.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Възползвайте се от тези кариерни възможности, на които откликва вътрешния ви глас и ви вънуват, дори да нямате логично обяснение защо ви привличат.
Вижте всички актуални позиции за работа на Telus International
