Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мария-Антонина Йовчева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Доброто настроение на работното място е верен помощник за постигането на добри резултати.“, споделя Светлина Петкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Светлина и от почти две години съм част от маркетинг отдела на Банка ДСК, където ръководя екип от прекрасни професионалисти. Вече много години се занимавам с комуникации и маркетинг. Минах за кратко през ПР и продажби, поостанах за по-дълго като акаунт в две рекламни агенции и след това се насочих към маркетинг отдели.
Любопитна съм да виждам различните аспекти на всеобхватния свят на комуникациите. Старая се да не се вземам твърде насериозно и да продължавам да се уча. Опитвам се да намирам повече време за четене, обичам да пътувам, понякога да мързелувам и често да мечтая да живея в къща на плажа с цветя в двора. Но засега методично поливам една хортензия на терасата и чакам да цъфне.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Когато бях ученичка в 9-и клас станах стажант-репортер в радиото в родния ми град Търговище. Бях толкова развълнувана, че изобщо съм допусната там, че дори не помня момента на вземането на възнаграждението или размера му. Там работих до завършване на училище и от тогава почти не съм спирала да работя.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, ако си позволим да променяме стратегията си. Знам, че в много книги пише, че е добре да сме целеустремени и да подхождаме планирано и напълно обмислено към всяка стъпка в кариерния си път. Но животът и опитът ни в работен план са много по-шарени, неочаквани и обогатяващи от всяка стратегия, която можем да си представим. И в тази връзка намирам за грешно сами да се отказваме от добри възможности, които ни се предлагат, само защото не отговарят на стратегията, която сме си направили преди години. Особено в ранните години на трупане на опит и развитие ние трябва да видим възможно най-много от сферата, в която сме решили да се развиваме. Или пък да сменяме сферите и да трупаме познание в различни области, докато не открием онова, което истински ни вълнува и искаме да се задълбочим в него. Смятам, че това общо и наглед леко „разхвърляно“ познание ще бъде незаменимо богатство при професионалното израстване, което неминуемо ще се случи на онези, които станат добри професионалисти.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Изключително важно е на какво се учим на първото си работно място и съветвам младите колеги добре да подбират дори къде отиват да стажуват, например. Намирам го за важно и за изграждане на добри работни навици, като да идваш навреме на работа или да предупредиш, ако ще закъснееш. Особено при младите колеги, които са свикнали с изцяло неформално общуване, влизането в „корпоративен“ тон е предизвикателно и работим над умения, които често са подценявани, като това как да напишеш добър имейл, да се изразиш ясно и т.н. Това е нещо, което след това ще „ползваме“ цял живот, така че нека му обърнем внимание.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-голям отпечатък оставят хората, които ни дават шанс. Когато говорим за израстване в кариерата, винаги идва момент, в който зависи от някой друг дали ще се случи следващата ти крачка в посоката, която искаш – по-висока позиция, нова работа. Там някъде е човекът, който вижда нещо в нас и знае, че можем да се развием повече, по-добре, по-бързо. На тези хора благодаря от сърце – те понякога са виждали по-добре от мен самата какво мога и какъв потенциал имам.
Това, разбира се, по никакъв начин не отнема от нашата отговорност да ставаме все по-добри в работата си, да се развиваме като професионалисти, да се учим постоянно.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Като по-млада много емоционално приемах грешките, макар те да са напълно нормална част от всяка работа. Мисля, че с времето човек вижда, че нищо не е чак толкова страшно. Към днешна дата използвам грешките, за да анализирам много неща, които ми помагат в подобряването на работата на мен и екипа. Например: какви са реалните последици от тази грешка (извън емоционалния аспект); кои са участниците в грешката и как е допусната (понякога не само ние сме виновни, нали?); има ли проблем в процесите, с които работим, за да се стигне до тази грешка; можем ли я приемем като случаен инцидент (случват се случайности, да) или трябва да направим нещо, за да не се повтори никога повече; ако направим това „нещо“, то ще затормози ли значително ежедневната ни работа, т.е. ще предизвика ли повече проблеми, отколкото решения.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място, те успяват да постигнат видимост за постиженията си или за усилията си. Гъвкави са, бързо учат и не се страхуват да се впуснат в проекти, в които нямат познание, но имат желание да научат – така често се озовават в ситуации, в които може и да свършат малко чужда работа, но ще научат нещо. Ако се върнем към въпроса по-горе – не се страхуват от грешки и това е много ценно качество.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Аз имам късмета сама да избера накъде да се развивам, а родителите ми да ме подкрепят.
Тяхната роля в това отношение е била по-скоро да виждам как те се отнасят към работата си. Например, за тях работата никога не е била просто работа, тя е била мисия, част от идентичността им и те винаги са били много отдадени на професията си. Майка ми винаги се е отнасяла с абсолютно уважение към своите ученици и колеги. Опитвам се и аз в работата си на първо място да съм човечна и дори в много конфликтна ситуации да пазя достойнството на човека отсреща.
Баща ми ръководеше голям екип и от малка видях, че да си ръководител означава най-вече носене на отговорност към хората и организацията, и решаване на проблеми. Така че никога не съм искала ръководна позиция, заради самото име на позицията, а заради точно тези два аспекта.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите е важна и многолика. С тях можем да се пооплакваме, да споделяме опит, да си искаме съвети в определени ситуации, да се мотивираме един друг. С много от приятелите ми дори сме работили заедно и това много помага, когато обсъждаме възможности или проблеми в работата. Прекрасно е да имаш хора, които те подкрепят и съм благодарна, че имам такива приятели.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако има рецепта, дайте ми я. Аз самата все още се уча на това. Тъй като винаги съм работила нещо, което истински ме вълнува, много лесно съм се увличала и съм губила баланса. В последните години съвсем съзнателно си поставям граници и се изключвам, защото вече осъзнах, че имам нужда от почивка, за да съм пълноценна в работата си. При мен това все още е процес.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не мисля, че има еднозначен отговор на този въпрос. Но като продължение на мисълта ми по-горе, бих казала хоризонтално – в началото на кариерния път ние все още не сме видели всички възможности, които професията или компанията може да ни предостави. Особено в последните години новите професии възникват постоянно и е нормално да не знаем за тях. Много често съм виждала как хора случайно попадат в съвсем различна професия или позиция и това се превръща в сферата им на развитие за цял живот. Дайте си шанс за тази „случайност“.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Мога да посъветвам да сте любопитни към света около вас; да полагате усилия в работата си, защото това винаги се отплаща; да търсите смисъла, а не само формата – когато искате да сте мениджър, нека не е само заради визитката, бъдете готови за всичко, което идва с тази позиция. Между всичко това, не забравяйте да харесвате работата си, да се разбирате с колегите си и да се смеете. Това помага всеки ден.
