Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Човек трябва да е изключително дисциплиниран, да сложи граници кога започва и приключва работния ден и да ги спазва.“, споделя Станислав Димитров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Станислав Димитров и съм част от ръководния екип на Призма ООД. Една от добре познатите компании в бранша с рекламни материали и сувенири у нас.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Признавам, че нямам ясен спомен, но още като дете помагах за довършителните процеси в печатната ни база – опаковане, подреждане, разопаковане, носене. Спомням си, че хич не беше лесно, но пък „заплатата“ в края на деня си беше кулминацията.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трудно може да се отговори еднозначно на този въпрос. Стратегия е необходима, ако имаш ясна цел, която искаш да достигнеш. Ако човек е осъзнал посоката и крайната точка, то стратегията е задължителна. Няма ли стратегия, шансът да достигне целта човек драстично намалява.
Какво да прави човек, ако няма ясна цел и посока. Това е нещо, което забелязвам младите хора да отчитат като голям проблем. До такава степен, че се отразява на тяхното ментално здраве, самочувствие и себеоценка. Ако не си намерил „своето“ до 10 годишна възраст, светът се срива. А това далеч не е така. Човек трябва да се отвори, да експериментира „без цел“ и „без посока“, за да открие своето място. То е там, някои го откриват по-бързо от други, но това не е повод за отчаяние. Та в този смисъл, тук стратегията играе малка роля. Когато откриваш своето, просто трябва да си с отворено съзнание, да си готов да се проваляш и да не се отказваш.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не смятам, че играе основна роля при оформянето на навици. В край на сметка човек попада в една среда с изградена структура (или липса на такава) и се нагажда според нея. Дори първата му работа да е в голяма корпорация с установени процеси до най-дребния детайл, то при следващата това може да не е така.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен лично това са моите родители, които с личен пример и насоки са оставили най-сериозен отпечатък в моя професионален път – да поставяш клиента на първо място, да спазваш срокове и поети ангажименти с цената на всичко, да бъде отборен играч. Все фундаментални ценности, които за съжаление не винаги са налице при по-малките български компании. Да, по-лесно е да случиш на ментор и наставник, но не е задължително да са ти близки хора или изобщо ти да ги познаваш.
Книги, семинари и обучения са изцяло в контрола на всеки човек. Вариант е да разчиташ на късмета, за да случиш на подходящия ментор или сам да си изградиш късмета, като инвестираш в себе си и си отворен към всяка малка заобикаляща възможност.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да допуснеш грешка е най-нормалното нещо. Допускането на грешка не е събитие от типа „ако“, а „кога“. Моят съвет е никога да не се придава излишна тежест и драматизъм на грешките. На много малко хора, грешките струват животи, така че последствията често се преувеличават от колеги и мениджъри.
Грешката е естествено стъпало, върху което човек може да реши да стъпи ИЛИ да се препъне. За да стъпиш и продължиш нагоре, трябва да първо място да анализираш ситуацията, да проследиш веригата от решения и да откриеш къде твоето решение е трябвало да бъде друго. Да помислиш защо си взел това решение, като включиш в анализа и текущата ситуация, контекст и заинтересовани страни.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Ангажираност към себеразвитие, гъвкавост и отговорност към компания и колеги. Когато човек гледа на своето професионално развитие като нещо, с което първо допринася на бъдещо си аз и второ допринася тук и сега за компанията, в която работи, това е сигурен сигнал за потенциално бързо кариерно развитие. Всеки мениджър има желание да задържи максимално дълго такъв човек, да му отваря врати, да му осигурява поле за изява и развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Да следваме съветите не е задължително, но да се вслушваме и разбираме техните насоки - да. В 99% от случаите, нашите родители винаги се стремят да ни осигурят най-добрите възможности за успех в живота. Проблемът е, че тяхното мерило за успех и нашето може да се различава. Но дори разбиранията за посоката да се разминават, то натрупания житейски опит винаги е от помощ и следва да бъде внимателно преценен и обмислен.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Обкръжението на човек играе значителна роля за неговия мироглед. Една популярна идея гласи „Ти си средноаритметично на петимата души, с които прекарваш най-много време.“
Нашите приятели играят съществена роля, но като всяко един фактор, отношението и решенията на индивида са ключови. Какво имам предвид – близкото ти обкръжение е от хора, които са щастливи от текущото си развитие и състояние и не предвиждат напредък в своя професионален живот. Предпочитат да отделят повече време на хобита и свободното си време и това е окей. Стига да не отклонява човекът от неговите стремежи и амбиции. Стига обкръжението да не налага своя мироглед и да уважа избора на отделния индивид, всичко е наред. Тук човек отново трябва да оцени своята позиция и да реши кое е важно за него. Също както родителските съвети не винаги са на място, но са с най-добри намерения, така и приятелите ни могат да ни подтикват към цели и идеали, които са различни от нашите
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да, тази рецепта се състои от една единствена съставка – дисциплина. Човек трябва да е изключително дисциплиниран, да сложи граници кога започва и приключва работния ден и да ги спазва. Популярната мантра “hustle hard” не ми е любима и не мога да възприема, че в дългосрочен план е устойчив подход към лично и професионално развитие.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонтално, докато човек не намери ниша или сфера, която му е изключително интересна и в която би искал да задълбае.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Мислете дългосрочно!
