Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Винаги съм се отнасяла към промените като към възможности за растеж и самоусъвършенстване, а не като препятствия по пътя към успеха.“, споделя Анна Лозанова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Анна Лозанова и отговарям за корпоративните комуникации и връзките с институциите на Монделийз Интернешънъл в България. Работя в сферата на корпоративните комуникации вече повече от 20 години, като винаги съм се стремяла да следвам професионалната етика и принципите за прозрачност и ефективност. Вярвам в силата на комуникациите като инструмент за изграждане на доверие, винаги честно и с отговорност за казаното, не само в професионалния си живот, но и в личния.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Стартирах работа на 21 години още студент във Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ „Св.св. Климент Охридски“. Аз съм от поколението, което познава стажа без заплащане. Първата си заплата получих на 23 години вече като специалист „Вътрешни комуникации“ в Българска национална телевизия. Романтичен период от моя професионален път, който изигра огромна роля за професионалиста, който съм в момента, защото ми даде възможност да се уча от едно поколение, което имаше богат опит, знания и култура в областта на медийните комуникации и институционалните отношения. Каква по-хубава основа и възможност за всеки млад човек да стартира и изгради своята кариера и да развие уменията си и то в област, която го вълнува?! Там срещнах и мениджъра, който имаше и все още има огромно влияние върху моето развитие. И до днес съм благодарна за всяка една възможност, появила се по пътя ми, за всички мениджъри и ментори, с които ме е срещала работата ми. А някой от тях са до мен и днес, което ме прави изключителна късметлийка.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хората сме различни и това донякъде определя отговора на този въпрос. Някои от нас имат, други се лутат. Аз лично смятам, че отговорът е ДА - имаме нужда от стратегия за кариерното си развитие, за да определим ясни цели, да планираме стъпките, които трябва да предприемем, и да следим напредъка си. Много е важно да знаем какво наистина искаме да правим и къде се фокусират интересите ни. Така взимаме и информирани решения относно обучение, опит и възможности за напредване. Да, ритъмът на ежедневието е непосилен понякога, но той крие и множество възможности за развитие. Промените не винаги са предизвикателство; в началото ние реагираме остро, защото ги свързваме с трудност, несигурност, но с времето се оказват вдъхновяващи и да, в повечето случаи ни отворят нови хоризонти. Всичко зависи от нашата перспектива и готовността да се адаптираме, да усвояваме нови знания и да разширяваме границите на нашите възможности. Така че, следвайки моята стратегия, макар и понякога отклонявайки се за кратко, винаги съм се отнасяла към промените като към възможности за растеж и самоусъвършенстване, а не като препятствия по пътя към успеха.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно, и са късметлии онези, които са имали възможността да стартират кариерата си сред мениджъри-лидери; в компании и организации с култура и ценности; като част от екипи, изградени на база талант и многообразие. Днес рядко коментираме темата за трудовите навици, но именно те се изграждат в тези първи години от кариерния ни път. Затова и моделите са важни.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всеки един човек – колега, мениджър, който сме срещнали по пътя на кариерното си израстване оставя своя отпечатък. Така и всяко събитие, през което сме преминали, носи важен урок за нас. Истина е, че често най-ценните поуки идват от провалите и грешките, които правим. Силно вярвам, че ключът към нашия личен и професионален растеж е в това да бъдем отворени към обратната връзка, да приемаме различното мнение (макар и трудно понякога), към конструктивното мислене и анализ на ситуациите. Този постоянен процес на самооценка и самоусъвършенстване изгражда нашия характер и устойчивост. Непрекъснатото работене върху себе си ни помага да се адаптираме към променящата се среда, към различните типове хора и да се развиваме като професионалисти и личности. Така че, аз винаги гледам на всяка среща и всяко събитие, като възможност - за нещо ново, което ще има добавена стойност към опита и личността ми.
Трудно ми е да формулирам коя реакция е правилна и коя не е. Реакциите ни често са субективни и зависят от индивидуалните ни възгледи, ценности и опит. Това, което е правилно за един човек, може да не е за друг. Последните години доста мисля върху темата за егото, което играе важна роля при нашите реакции. Често то е това, което ни насочва към защита или агресия в определени ситуации. И ако се научим да контролираме и управляваме нашето его, ще сме в състояние да реагираме по-балансирано и разумно, минимизирайки потенциалните щети от нашите действия. Признавам си, че това е все още предизвикателство и за мен самата.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не мисля, че бързото кариерно развитие е здравословно и устойчиво. Винаги съм смятала, че стъпка по стъпка се гради кариера и то на база знание, опит, справяне с различни предизвикателства по пътя, които ти носят мъдростта и уменията, необходими за определени ръководни позиции. Всичко останало за мен някак не е нормално. Такъв процес на развитие ни дава възможност да придобием не само технически умения, но лидерските качества, които са необходими за ефективно управление на екипи и проекти. Така че, докато бързите стъпки към успеха могат да изглеждат примамливи, и да - в повечето случай ние искаме всичко да се случи тук и сега, то инвестирането в дългосрочното развитие, според мен има по трайни успехи, защото е инвестиция в кариерното бъдеще.
Ролята на семейството, на партньора е ключова. Те играят решаваща роля в кариерното и лично развитие на човека. Подкрепата от близките е една от основните съставки за постигане на успех във всяко начинание. Винаги когато сме обградени от любов и подкрепа у дома, ние се чувстваме свободни, спокойни, по-сигурни и мотивирани да преследваме своите мечти и амбиции. Тази подкрепа не само подпомага нашето самочувствие, но и ни предоставя емоционалната стабилност, която е необходима за справяне с предизвикателствата и стреса на професионалния живот. Моето семейство ми дава една друга перспектива, която ми помага да видя нещата от различен ъгъл, доста често ме приземяват, особено когато съм прекалено амбициозна или емоционално заслепена. А дали трябва да следваме съветите на родителите? Като родител се опитвам да предоставям различни възможности и гледни точки на децата си, но винаги призовавам да мислят самостоятелно и да вземат решения, базирани на интересите им, ценностите, в които ги възпитаваме, но и за които да носят отговорност. Вярвам, че ролята на родителите е да подкрепят и насърчават - непрекъснато развитие, самостоятелност, критичното мислене, а не да диктуват какво точно трябва да правят децата им – „бутайки“ ги в посока, в която те не са се реализирали.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ценна и важна. Това са хората, с които общуваш в личния си живот, от най-близкото обкръжение. Растете, учите се и се развивате заедно по пътя, преминавайки през различни предизвикателства, но и щастливи събития. Тези взаимоотношенията играят важна роля за нашето емоционално благополучие и личностно развитие. Да, понякога сме сменят… някои „излизат“, други се появяват. Но няма нищо по-ценно от това да видиш приятелите си да успяват и да постигат своите цели.
За мен такъв баланс съществува и аз се научих да го поддържам. Този баланс се постига с дисциплина, ясни приоритети и осъзнаване на границите.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не мисля, че има универсално правило в тази възрастова група. Много е важно всеки да е наясно с интересите и целите си, за да може да избере пътя, който най-добре би отговорил на неговите амбиции и желания за професионално развитие. Хората, които ще срещнеш, ситуациите, в които ще попаднеш, също са важни. Аз бих добавила и доза късмет. При тази възрастова група голяма роля играят хората, които тя среща по професионалния си път, примерите – и добрите, и лошите.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Любим мой човек ми каза преди няколко години, че кариерният път не е спринт, а е маратон и е добре да сме подготвени. Повтарям си го непрекъснато и до днес. Съвет не бих дала, но бих окуражила всички никога да не се отказват да опитват нови неща, нови посоки, нови поприща. Имаме моменти, в които дадена врата се е затворила за нас (болезнено и емоционално усещане), но в този момент ние не знаем, че нови пет се отварят някъде там и ние трябва да сме смели, за да влезем и видим какво се крие зад тях. Обикновено го разбираме и оценяваме след време.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
