Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ще станем по-добри и ще се развиваме, когато виждаме собствените си недостатъци, признаем си ги и работим върху тяхното елиминиране.“, споделя Георги Млеканов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Аз съм Георги Млеканов и от няколко години съм мениджър човешки ресурси в мебелни фабрики Колорадо. От почти две години подкрепям хора от уязвими групи в нашето общество, като помагам за тяхното приемане и социализиране в работен процес. Това са младежи от ЦНСТ ( институции за изоставени деца ), глухи, хора с ТЕЛК-ови решения, майки с малки деца и т.н. От позицията си на организационен психолог, организирам и провеждам различни тренинги свързани с развитието на социални умения, най-вече в мениджърския състав. Имам написани и издадени две книги, първата е със звучното заглавие „Смелиян, Амидофен и още двама-трима“, в която през призмата на ЧР осмивам различни персонажи на работното им място, а втората е повестта „Бисмут“, която въпреки, че е по-сериозна като сюжет, не липсва и тънко чувство за хумор.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Накарахте ме да се замисля и да се върна назад в годините. Първото си официално възнаграждение получих в казармата и сумата беше 37лв. Доколкото работа по мое желание, започнах на 19 години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
От гледна точка на днешното ми мислене ще кажа, че трябва да мислим за кариерното си развитие, да имаме план и да го следваме. Но когато си на 20 години, човек мисли за много неща и кариерното развитие може би не е на челно място. Важно е обаче, дори на по-късен етап да осъзнаем потребността от това да направим нужните стъпки за да вървим нагоре.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Зависи от това, къде сме попаднали за пръв път и как приемаме средата, дали ще се научим от нея с добрите и лоши практики или ще ограничим мирогледа си до това да мине поредния работен ден. Затова винаги казвам на мениджърите да внимават с млади новопостъпили служители, защото ако не сме добре подготвени за тях, като нищо ще ги пречупим по неправилен начин, начин който може да има отражение дълго време. Ефективната социализация е ключова при постъпване на работа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията са тези, които ще ни научат на нещо ново и ценно, така е и с хората. Тук ще отбележа и на това уча участващите в обученията ми, че трябва да се вслушваме в това, което ни казват хора, които не харесваме, да се замислим върху думите им. Казвам го и го практикувам, защото е малко вероятно близките ни хора да видят и отбележат грешките ни, а това не ни е в услуга, то ни вкарва в заблуда, в нереална самооценка. Добре е някой безпристрастен да посочи слабостите ни и ако сме достатъчно умни ще използваме казаното като поука.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Моята реакция е да погледна първо в себе си и да си направя самоанализ. Много е лесно да обвиним света за нашите грешки, но това не ни оправдава, че сме ги допуснали, нито ни прави по-добри. По-добри ще станем и ще се развиваме, когато виждаме собствените си недостатъци, признаем си ги и работим върху тяхното елиминиране.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен това са хората, които умеят да общуват на най-високо ниво и примерите в световен план ни го доказват. Сега се сещам за Чарлз Шоуб, който е управлявал стоманодобивните заводи на Андрю Карнеги. За него Карнеги казва „ Давам му милион долара бонус не за работата, която върши, а за това, че успява да мотивира другите да вършат своята“. Комуникационните умения са в основата на абсолютно всичко в нашия живот в това число и на успеха или неуспеха. Жалко е, че малко хора го разбират и тренират.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е важна и зависи от съветите. Ако едно дете е силно в пеенето, но математиката не му върви и родителите му го подкрепят да пее или да развива силната си страна, тогава и съветите ще са добре приети, в другия случай ще е на сила, на инат и приемането няма да е истинско. Семейството, трябва да подкрепя, насърчава, но и да предизвиква развитието на детето по правилен начин.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите ни са нашата среда, а от нея зависи много. Не случайно хора със зависимости се лекуват откъснати от средата си. Затова е добре да се обграждаме с приятели, които ще ни водят напред. Нека търсим такива, които са по-умни от нас, по-успели, нека се състезаваме с тях. Не бива да се страхуваме от това състезание, да то е трудния път, но е и удовлетворяващия.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има рецепта и тя включва осъзнатостта. Един осъзнат човек разбира защо е важно да има граница между семейството и работата. Когато очертаем тази граница ще имаме и нужния баланс, а той е жизненоважен за нас. Многократно е доказано, че когато свършим една задача ние я забравяме, не я носим с нас. Ако носим задачите си вкъщи и ги предаваме на семейството си, така няма да решим трудовите си проблеми, но ще предизвикаме семейни такива.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Бих казал, че трябва да е стъпаловидно. На всяко стъпало ще укрепваме и ще добавяме към уменията си. Така хем вървим нагоре, хем го правим плавно и затвърждаващо.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Както казах по-горе, добре е да се вслушаме в хора, които не харесваме и те не ни харесват. В момент, в който буксувах кариерно, един човек с когото не бяхме особено близки, ме попита, колко книги съм прочел през изминалата година. Това ме накара да се замисля и да разбера, че да влезеш в работния коловоз и да не поглеждаш в страни е ужасно глупаво. Човекът беше прав, не бях прочел и една книга през онази година, а си мислех, че работя и постигам нещо. В тази връзка съвета ми е да четем, да надграждаме всеки ден, да бъдем любопитни и да се научим да отсяваме истински полезната информация, която ще ни обогатява.
