Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Златимир Араклиев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Смятам, че първата работа е гигантска стъпка в живота на всеки.“, споделя Александър Братимиров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Александър Братимиров и съм творчески директор и партньор в рекламна агенция Human – една от най-награждаваните творчески агенции в страната. Занимавам се с реклама от близо 10 години и водя курс по копирайтинг в SoftUni.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Може би бях на 15 или 16. Първата-първата работа, която имах, беше в един бар, където започнах с голямата цел да събера пари за море. После работих за малко в строителството като общак, а също и опъвах LAN кабели за интернет доставчик в продължение на година. Някъде по това време в голямата ми цел се превърна нуждата да работя нещо, което да включва мислене. Така се прехвърлих на друга работа, доста по-нископлатена, но по-предизвикателна, и никога не съм съжалявал за това.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Задължително е да знаем точно докъде искаме да стигнем, пък дори тази цел да се променя във времето. Смятам, че не е сериозно да нямаме план, в който се виждаме по-успешни и по-щастливи след време – иначе просто се пускаме по течението и живеем от днес за утре.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Смятам, че първата работа е гигантска стъпка в живота на всеки. Учиш се да работиш в екип, да се държиш по-различно, отколкото пред приятели, адаптираш се към така наречената "офис култура“. И също така първата работа е онова, с което сравняваш всяка следваща.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Смятам, че малко или много е индивидуално за всеки, но иначе някои от събитията, които почти винаги оставят отпечатък са първият голям успех; първият голям провал; повишение; сериозен разговор; първото вдигане на заплатата. А кои хора оставят най-голям отпечатък – добрите лидери и лошите лидери. Като първите искаш да станеш, а вторите нямаш търпение да изместиш.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да анализираме хладнокръвно ситуацията, да не изпадаме в паника и да не се опитваме да прикриваме грешката си. В здравословната работна среда никой не би трябвало да очаква от теб да бъдеш безгрешен, а да ти помогне да я оправиш.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Пука им за това, което правят, което се изразява по различни начини – горят за проектите си, говорят със страст за идеите си, влагат „душа“ в това, което правят. И се забавляват, докато работят. И най-вече – не се отказват лесно. Много хора искат да се появят в офиса и изведнъж да се окаже, че са най-най-добрите и просто им идва отвътре. Истината обаче е, че в рекламата трябва да мине време, за да натрупаш опит. И трябва да дадеш много енергия, преди това да започне да ти се връща.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Мисля, че трябва да преследваме собствената си представа за кариера, в която имаме потенциал да станем добри и която ни носи удоволствие. А от семейството по-скоро трябва да търсим подкрепа.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Горе-долу същото. Не мисля, че трябва да разчитаме на друг да ни даде отговор за собствената ни кариера.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Уф. Това е доста труден въпрос, върху който съм мислил доста. В началото на кариерата ми в рекламата балансът беше много счупен в посока професионалния ми живот. Стоях до полунощ, работих уикендите плътно. Раздавах се на 100%, а в останалите няколко часа гледах в една точка. Работата беше всичко за мен. Но с напредването на годините ми стана по-лесно, успокоих се. А това ми помогна да завъртя нещата. Сега мисля, че нещата са 50-50 и много съзнателно се опитвам да останат така. Не мисля, че има рецепта, защото е индивидуално про всеки, но пък смятам, че трябва постоянно да следиш за това дали твърде много ли залиташ в едната посока. И ако да – да поправиш баланса.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Мисля, че в тази възраст вече трябва да се ориентираме към конкретна професия и да се опитваме да станем най-добрите в нея.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не се отказвай, когато стане трудно.
