Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Никой няма да се събуди с мисълта за теб, какво искаш и как се чувстваш. Никой няма да ти поднесе желаното на поднос. От теб зависи!“, споделя Елица Кирилова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Елица Кирилова и в момента съм старши мениджър продажби на Anastasia Beverly Hills. Обожавам света на ритейла, няма да се уморя да изследвам как работят различните механизми в тази машина – като започнем от продажбите на фронта (без значение дали оф- или онлайн), през това как изграждаме успешно портфолио от продукти и услуги и накрая стигнем до това какво знаем за нашите клиенти и как чрез това знание максимизираме представянето на бизнеса, за който работим. Имала съм късмета да съм част от успеха на невероятни компании като Dunkin’ Donuts, GloBul (много преди да стане Yettel), Hippoland, Economedia, Sephora, Lidl, Банка ДСК. Този пъстър опит ме е прави силна част от всеки екип. Вярвам, че човек винаги какво да научи и не бива да спира да се предизвиква.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Още като ученичка започнах да преподавам уроци по английски на моите братовчеди. Така, сякаш малко на шега, от контакт на контакт, за кратко време създадох солидна база от малки ученици, които въвеждах в света на английския език. И от рано научих колко важна е репутацията, която изграждаш.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Наличието на стратегия за кариерно развитие помага за канализирането на енергията в преследване на поставените цели. Ето тук е и ключовият момент – за да имаме стратегия, трябва да имаме цел. Защо правим това, което правим? С какво ни помага, с какво допринася да сме по-добри в професията или в живота? Много фактори могат да повлияят на професионалното ни развитие, като започнем от това колко емоционално зрели сме, когато започваме кариерния си път. Аз например доста късно се осъзнах – може би в първите десет години не използвах потенциала, който имах по най-добрия начин. Така, че със стратегия или не, важно е да отделяме време да си отговаряме на въпросите „Защо правя това, което правя?“; „С какво ми помага? Как ме развива?“. Всяка една професионална роля, която приемате е парченце от пъзела, който показва някаква ваша илюстрация.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Имах невероятен късмет моето първо сериозно работно място да бъде Dunkin’ Donuts. Чувството да си част от екип. Не продаваш просто донати и кафе, а цялостно преживяване и атмосфера. Защо е нужно да има правила и стандарти и как те улесняват ежедневието ни? Хората не са роботи – те трябва да разбират накъде ги водиш, например какъв е техният принос с всяка една допълнителна продажба, която правят. Ключовите показатели говорят на собствен език, но ако го овладееш – печелиш предимство. И не на последно място – празнувай. Празнувай всеки успех и всяко преодоляно предизвикателство. Това са само част от безценните уроци, които завинаги ме оформиха като професионалист. Така, че първото работно място е като първата начална учителка.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тези, които ни предизвикват да сме по-добри. Тези, които ни предизвикват да сменим перспективата, да мислим самостоятелно. Тези, които не ни предпазват и ни насърчават да рискуваме и поемаме отговорност. Тези, които приемаме за модел, към който да се стремим.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Люис Хамилтън казва: „Не е важно как падаш, а как ставаш. Винаги е как ставаш.“ Така, че според мен най-правилно е да приемем грешката като факт, без самообвинения, да си дадем ясна представа какво точно сме научили и как то ще ни помогне да станем по-добри и да продължим смело напред.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Целеустременост, амбиция, позитивизъм, самоинициатива, способност да съзират възможности и кураж да се възползват от тях, дисциплина, силна самомотивация, упоритост и трудолюбие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството, дори подсъзнателно, задава модел на поведение, който е приложим и в кариерния подход. Но съветите на родителите, колкото и да са добри, често биват пренебрегвани – все пак всеки иска сам да извърви пътя си и да направи собствени грешки 😊
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са тук за подкрепа, за съвет. Често се обръщаме към тях, когато имаме нужда да бъдем изслушани. Те могат да са персонален коуч и незаменим отдушник, когато напрежението ескалира. Те са също така и тези, които могат да те накарат да погледнеш на ситуацията трезво и да ти помогнат да се осъзнаеш, когато се пренавиваш. И да празнуваш успехи с тях е удовлетворяващо!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За всеки човек балансът е индивидуален. Има хора, които истински обичат да работят много и това е ок. При мен той съществува, когато имам време за всичко важно за мен извън работата. С времето се научих да не правя компромиси със свободното си време.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Бих казала хоризонтално – това би донесло повече опитност, ще даде време за емоционално израстване и добра основа за последващо балансирано вертикално израстване.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никой няма да се събуди с мисълта за теб, какво искаш и как се чувстваш. Никой няма да ти поднесе желаното на поднос. От теб зависи! От теб зависи да се заявиш, да заявиш какво искаш, да си направиш план и да го постигнеш. И да се забавляваш по пътя😊
