Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Анита Цветанова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Следвай страстта си и не се страхувай да поемаш рискове.“, споделя Цветан Георгиев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте, казвам се Цветан Георгиев. Имам богат опит в областта на финансите и ИТ, като съчетавам икономическо образование с дългогодишна практика. Завършил съм бакалавър и магистър по Счетоводство и Финанси, а професионалният ми път започна в областта на финансите, където се развивах успешно в продължение на 12 години.
През последните 4 и половина години съм част от ИТ сектора, като в момента съм ERP Delivery Manager в Каргил България, където ръководя глобален екип от бизнес анализатори и се грижа за успешното внедряване основно на SAP и понякога други системи. Винаги съм се стремял да създавам и управлявам ефективни екипи, които да постигат високи резултати и да удовлетворяват клиентите.
Освен професионалните ми ангажименти, в момента уча Executive MBA, за да усъвършенствам лидерските си умения и стратегическия си поглед. В свободното си време обичам да пътувам, да прекарвам време със семейството си и да опознавам различни държави и култури чрез техните традиционни ястия и кухня. За мен е важно да намирам баланс между работата и личния живот, като вярвам, че това допринася за по-голямата ми продуктивност и удовлетвореност.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Израснах в семейство, което ме научи на трудолюбие и упоритост. Първото си възнаграждение получих на около 16-17 годишна възраст, когато започнах да помагам в семейния бизнес на майка ми. Тя управляваше няколко малки магазина, и още от ранни часове трябваше да зареждаме стоката, продаваме и поддържаме магазините в добро състояние.
Този опит беше изключително ценен за мен. Научих колко е важно да се отнасяш добре с клиентите и с хората, които работят с и за теб. Също така осъзнах колко значими са добрата организация и планиране. Работата в семейния бизнес ме научи на основни принципи, които ме водят и днес в професионалния ми живот.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, вярвам, че е важно да имаме стратегия за кариерното си развитие.
Да имаме ясна представа за посоката, в която искаме да се развиваме, и за целите, които искаме да постигнем, помага да поддържаме фокус и да насочваме усилията си към смислени и постижими резултати.
Същевременно трябва да сме готови за промени и да останем гъвкави. Кариерното развитие е дълъг процес и светът около нас постоянно се променя. Затова е важно да можем да се адаптираме към новите обстоятелства и възползваме от възможностите, които се появяват по пътя ни.
Стратегията ни помага да имаме яснота и целенасоченост, но гъвкавостта ни позволява да сме устойчиви и успешни в динамичната съвременна среда.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни работно място играе ключова роля в оформянето на кариерните ни навици и професионалното ни развитие. Това е мястото, където придобиваме първоначалните си умения и изграждаме основата на нашата работна етика.
От личен опит мога да кажа, че ранният ми опит в семейния бизнес на майка ми ми помогна да разбера колко важни са добрата организация, вниманието към детайлите и уважението към клиентите и колегите. Научих се да работя усърдно и да съм отговорен за задачите си, което ми помогна да изградя силна основа за бъдещата си кариера.
Първото ни работно място ни учи на дисциплина, работна етика и ни дава ценен практически опит, който прилагаме през цялата си професионална кариера. То ни подготвя за предизвикателствата, които ще срещнем, като помага да формираме навиците и отношението, които ще ни водят към успех.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
По мое мнение в кариерното развитие за всеки човек има ключови събития и хора, които оставят отпечатък и изиграват ключова роля за професионалното ни израстване. Това са моментите, в които ни е била дадена възможност и отговорност да покажем и разгърнем уменията си. Това включва делегирането на ключова роля във важни за компанията проекти, както и предоставянето на възможности да намерим решения в трудни ситуации. Трудните моменти сами по себе си ни учат на много и ни правят по-устойчиви и изобретателни.
Значително вдъхновение за мен е било всяко повишение, което съм получавал. Възприемал съм ги като признание за потенциала и характера, които виждат в мен, и винаги са ми давали допълнителна мотивация да продължавам да се развивам и да давам най-доброто от себе си.
Сред хората, които оставят най-голям отпечатък върху нас, вярвам че са колегите, от които учим най-много, както и добрите примери на мениджъри и колеги, които се превръщат в модели на подражание в изграждането на нашия собствен стил на работа. От тях се учим на професионализъм, ефективна комуникация и лидерски умения.
Трябва да признаем, че неколегиално и непрофесионално отношение, независимо дали говорим за колеги или ръководители, също могат да бъдат ценни уроци за нас. Те ни показват какви не искаме да бъдем и какво отношение не помага за продуктивността на екипа. Мен лично, такива примери са ме мотивирали да създавам позитивна и подкрепяща работна среда, където всеки член на екипа се чувства ценен и мотивиран.
Тези събития и хора често оформят кариерния ни път и ни помагат да станем добрите и знаещи колеги, които споделят знанията си с останалите и помагаме в трудни ситуации. Показват ни как да бъдем добрия пример на лидер, който създава продуктивна среда за работа на екипа и активно развива всеки негов член. Важно е да бъдем модели на подражание за другите и вдъхновяваме за високи резултати хората, които срещаме по пътя на кариерното си развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са неизбежна част от всеки кариерен път и наистина можем да научим много от тях. Най-правилната реакция след допусната грешка включва няколко ключови стъпки: 1) Признаване на грешката: Първата и най-важна стъпка е да признаем, че сме направили грешка. Това показва, че сме отговорни и зрели в професионално отношение. 2) Анализ на ситуацията: Следващата стъпка е да анализираме, какво точно се е объркало. Това включва разбиране на причините и обстоятелствата, довели до грешката, и идентифициране на конкретните действия или липса на действия, които са я предизвикали. 3) Извличане на уроци: От анализа трябва да извлечем уроците, които могат да ни помогнат да избегнем същата грешка в бъдеще. Това включва идентифициране на области за подобрение и разработване на стратегии за справяне с подобни ситуации. 4) Коригиране на грешката: Ако е възможно, трябва да предприемем конкретни стъпки за коригиране на грешката. Това може да включва извинение, ако грешката е засегнала други хора, или предприемане на действия за поправяне на последствията. 5) Споделяне на наученото: Добра практика е да споделяме наученото с колегите си. Това не само показва, че сме извлекли уроци от грешките си, но и помага на екипа да се развива и да избягва подобни грешки в бъдеще. 6) Продължаване напред: Накрая, важно е да не се застояваме върху грешката, а да продължим напред с увереност и решителност, използвайки наученото, за да станем по-добри професионалисти.
Тази последователност на реакции след допусната грешка не само помага за личностното и професионално развитие, но също така изгражда доверие и уважение сред колегите и мениджърите. В крайна сметка, начинът, по който реагираме на грешките си, определя нашия растеж и успех в кариерата.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които търпят бързо кариерно развитие, обикновено демонстрират няколко основни качества, които ги отличават и им помагат да напредват в професионалния си път: 1) Проактивност: Те не чакат възможностите да дойдат при тях, а активно ги търсят и създават. Проактивните хора поемат инициатива, предлагат нови идеи и не се страхуват да действат самостоятелно. 2) Адаптивност: Успешните професионалисти се отличават с умението си да се адаптират бързо към нови обстоятелства и промени в работната среда. Те са гъвкави и могат да се справят с непредвидени предизвикателства. 3) Непрекъснато учене: Те винаги търсят начини да подобрят уменията си и да придобият нови знания. Те участват в курсове, семинари, четат книги и следят последните тенденции в своята област.
4) Добра комуникация: Хората, които се развиват бързо, умеят да комуникират ефективно с колеги, клиенти и ръководители. Те са добри слушатели и ясно изразяват своите идеи и мнения. 5) Отговорност и надеждност: Те поемат отговорност за своите действия и задачи, и може да се разчита на тях да изпълнят обещанията си. Те демонстрират високо ниво на професионализъм и надеждност. 6) Екипен дух: Успешните хора разбират важността на сътрудничеството и умението да работят добре в екип. Те подпомагат колегите си и допринасят за създаването на позитивна работна атмосфера. 7) Умение за решаване на проблеми: Те са способни да анализират ситуации, да идентифицират проблеми и да намират ефективни решения. Това качество е особено ценно в динамични и предизвикателни работни среди. 8) Стремеж към постижения: Хората, които се развиват бързо, са амбициозни и мотивирани да постигат високи резултати. Те си поставят високи цели и работят упорито за тяхното постигане.
Важно е също така да отбележим, че бързото кариерно развитие може да ни главозамае. Затова е от съществено значение да останем смирени и здраво стъпили на земята. Смирението ни помага да се учим от грешките си, да оценяваме приноса на колегите си и да поддържаме реалистична перспектива за нашите постижения. Това гарантира, че ще продължаваме да се развиваме по устойчив начин и да оставаме ценни и вдъхновяващи членове на нашите екипи.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството играе ключова роля в кариерното развитие, често много повече от това, което си представяме. Те са нашата основна опора в началото на професионалния път, предоставяйки не само емоционална и финансова подкрепа, но и основни жизнени уроци. Родителите и близките ни могат да бъдат живи примери за трудова етика и професионален успех, вдъхновявайки ни или разширявайки нашия поглед за света на кариерата.
Но какво да правим, когато съветите на родителите изглеждат несъвместими с нашите собствени амбиции? Тук идва ключовият момент: трябва да намерим баланс между техните очаквания и собствените си желания. Докато родителските насоки често идват от добронамерени намерения и личен опит, истинската магия на кариерното развитие се състои в откритията, които правим сами. Нашите лични интереси и способности трябва да бъдат водещи фактори при вземането на решения.
Възможността да вземаме решения самостоятелно и да поемаме рискове е не само част от професионалния растеж, но и от личностното ни развитие. Семейството може да бъде нашето безопасно убежище, но в крайна сметка е важно да се вслушваме в собствените си стремежи и амбиции. В този процес разговорите с близките могат да бъдат безценни, но те трябва да бъдат допълнени с лични избори, които наистина отразяват това, което сме и което искаме да постигнем.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите ни играят не само роля на спътници в ежедневието, но и на незаменими партньори в кариерното ни развитие. Те са като нашето лично "мрежово общество" – подкрепящи, вдъхновяващи и, понякога, изключително провокативни.
На първо място, приятелите могат да бъдат източник на безценна обратна връзка и нова перспектива. Често, когато сме заети да вървим по определен професионален път, техните свежи възгледи и идеи могат да осветят нови възможности или да подчертаят аспекти, които иначе биха останали незабелязани. Те са нашите доверени съветници, готови да дадат честна и конструктивна критика, която може да ни помогне да се изправим пред предизвикателства и да преодолеем професионални прегради.
Но приятелите не само предлагат съвети; те също така могат да бъдат мощен източник на мотивация. В трудни моменти, когато се съмняваме в собствените си способности или сме изправени пред професионални неуспехи, тяхната подкрепа и насърчаване могат да ни вдъхновят да продължим напред и да преследваме мечтите си. Те споделят нашите радости и неуспехи, създавайки социална мрежа, която ни помага да останем ангажирани и мотивирани.
И не на последно място, приятелите често са тези, които предлагат нови връзки и възможности. Чрез техните собствени контакти и опит, можем да получим достъп до нови сфери на работа, бизнес мрежи или дори нови кариерни пътеки, които иначе биха били извън обсега ни.
В крайна сметка, приятелите ни са не само спътници по пътя, но и активни участници в нашето професионално израстване. Те обогатяват нашето кариерно пътешествие, създавайки една динамична и подкрепяща среда, в която можем да се развиваме и реализираме.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Бих казал, че търсенето на баланс между личния и професионалния живот няма универсално решение за всеки. Въпреки това, съществуват няколко ключови навигационни точки, които могат да помогнат да намерим този баланс.
Първо, важно е да осъзнаем, че балансът не е статично състояние, а динамичен процес. Обикновено с времето нашите приоритети и нужди ще се адаптират в различни етапи от живота. Гъвкавостта е ключът – трябва да сме готови да пренастроим курса си, когато е необходимо.
Една от основните работещи за мен стратегии е да си създадем ясна структура и поставим граници. Например, определянето на конкретни часове за работа и време за почивка може да помогне да се избегне преливането на професионалния живот в личния. Важно е да се следват тези граници с последователност, като същевременно се осигури достатъчно време за самостоятелна грижа и лични интереси.
Но границите са само част от уравнението. Интензивното управление на времето е друга важна част. Необходимо е да инвестираме време в планиране и приоритизиране на задачите, както и в делегиране на задачи, когато е възможно. Това помага да се запази продуктивността, без да се жертва личното време.
Не на последно място, важно е да се погрижим за собственото си благосъстояние. Редовната физическа активност, хобитата и социалните контакти са незаменими за поддържане на психическо и физическо здраве. Когато се чувстваме добре и сме заредени с енергия е по-лесно да поставим ефективни граници и да балансираме между различните сфери на живота.
Накрая, помнете, че балансът е личен и индивидуален. Няма еднозначно решение, което да пасне на всички, но чрез експериментиране и адаптиране можем да открием стратегия, която работи най-добре за нас. Балансът не е цел, а процес на непрекъснато усъвършенстване и самоосъзнаване.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Бих отговорил така, на възраст между 20 и 35 години, когато професионалната ни идентичност и амбиции започват да се формират, изборът между хоризонтално и вертикално кариерно развитие може да бъде решаващ за бъдещето ни.
Хоризонталното развитие – когато се придвижваме в различни роли или отдели в рамките на една и съща компания или индустрия – предлага уникални предимства. Тази стратегия ни позволява да изградим широк спектър от умения и опит, като същевременно разширяваме професионалната си мрежа. В тази възрастова група, когато много хора все още откриват своите силни страни и интереси, хоризонталното развитие може да бъде идеален начин да изследваме различни области и да намерим истинската си страст. То също така увеличава гъвкавостта и способността ни да се адаптираме към промените в пазара на труда.
Вертикалното развитие, от друга страна, се фокусира върху напредване в йерархията и поемане на все повече отговорности. На тази възраст, когато много хора започват да се утвърждават в професионалната си сфера, вертикалното развитие може да бъде привлекателно за тези, които имат ясна представа за кариерата си и искат да постигнат лидерски позиции или специализирани роли. Това пътешествие често носи със себе си не само повишение на заплатата, но и признание и влияние в рамките на индустрията.
Така че, какъв е най-добрият избор? Отговорът зависи от индивидуалните цели и обстоятелства. Ако сте в етап на откритие и искате да изградите широк спектър от опит и знания, хоризонталното развитие може да бъде правилният път. Ако обаче имате ясна визия за вашето бъдеще и желаете да се концентрирате върху специализация и напредък в йерархията, вертикалното развитие може да е вашият избор.
Независимо от избора, важно е да помните, че успешната кариера рядко е резултат от само един тип развитие. Често, комбинацията от двете – адаптивност и стремеж към специализация – осигурява най-доброто от двете страни, предоставяйки балансиран подход към дългосрочния успех и удовлетворение.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният кариерен съвет, който съм получил, е: „Следвай страстта си и не се страхувай да поемаш рискове.“
И съветът, който бих дал, е: „Не чакай перфектния момент – създай го. Смело влез в неразпознатото, защото именно там се крият най-големите възможности, вдъхновение, и удовлетвореност.“
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
