Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не се опитвай на всяка цена да спасяваш и водиш с теб хората около теб – това означава, че понякога може да се наложи да се направи тежък избор да оставиш хора, които не искат да вървят с теб, дори и много да държиш да дойдат просто защото на тях им е добре на мястото, на което са.“, споделя Радостина Янева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Радостина Янева, родена съм и живея в София. По образование съм юрист, завършила съм Право в Софийския университет „Св. Климент Охдирски“. Още от студентските години съм в адвокатурата – преминах както си му е редът – стажант – младши адвокат – адвокат - съдружник. От 2023 г. съм сертифициран медиатор с допълнителни квалификации в областта на медиацията. Практикувам основно в областта на трудовото право и фокусът ми е върху работодателите, които подпомагам за съответствие и спазване на трудовото законодателство, ефективно разрешаване на спорове в екипа – правни и неправни, спорове между работник и работодател, подкрепям в преговорни процеси и други. Консултирам също така работници и служители, подпомагам и подкрепям в преговорни процеси с работодателите от различно естествено, включително и при спорове. Фокусирана съм върху извънсъдебното разрешаване на спорове и работя върху превенцията на съдебни дела.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата работа и първото възнаграждение започнах и получих на 19 години – бях за кратко стажант – продавач – консултант. През 2006 г. започнах да работя като стажант в адвокатска кантора и оттогава съм без прекъсване в тази област.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Със сигурност трябва да имаме поне някаква визия за това как ще се развиваме професионално. Понякога нашите представи и очаквания не съвпадат с обективната реалност или пък да еволюират с времето, затова трябва да бъдем гъвкави и адаптивни със стратегиите.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Голямо. Бих го сравнила с влиянието на семейството. Може да даде много, може да вземе много. И все пак силата е в нас - винаги можем да работим за усвояване на тези полезни и необходими навици, които не сме получили на първото работно място, винаги имаме възможност да надграждаме и да се движим по нашия път.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Първите, с които сме преживели нов опит и впоследствие на това сме оформили някаква част от нашата личност. Някои са позитиви, някои негативни. Към днешна дата ги разглеждам през призмата на опитност, която ми е била нужна, за да стигна до мястото, на което съм днес.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да признаем. Ако грешката изисква наша бърза намеса, за да неутрализираме или ограничим вреди, първо се фокусираме върху това. След това се фокусираме върху признанието за грешка, съответно върху поемането на отговорност за станалото. Правим анализ на случилото се, вадим изводи, преосмисляме действия и поведение, прощаваме си допуснатата грешка и без да се виним ненужно, продължаваме напред, интегрирайки новата опитност, която сме придобили от грешката.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Амбиция, желание за развитие, способност за поемане на отговорност, критично мислене, умение за работа в екип, самоконтрол, дисциплина.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Влиянието на семейството със сигурност е голямо – без значение е дали ще „повторим“ кариерния път или пък ще изберем нещо в съвсем друга посока. Следването на съвети може да е нож с две остриета и отново всичко е въпрос на баланс и ценности. Ако искаме да постигнем някаква цел, следването на съвети на хора, които са минали по този път ще са по-ценни с оглед достигане на целта от тези на хора, които никога не са били там, отричат тази цел или ни уговарят в противното. Съвети в обратната посока също могат да са ценни, ако сме на морален кръстопът. Важно е да се научим да се съветваме и със себе си, защото в крайна сметка ние сме тези, които ще живеем с нашите избори и последиците от тях.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Заобикалящата среда ни влияе неминуемо. В този смисъл влиянието може да е положително, ако сме заобиколени от амбицозни, талантливи, развиващи се, устремени хора със съответната ценностна система и негативно, ако сме заобиколени от хора с друга ценностна система, която отрича личните умения и усилия и търси лесния път.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Преди смятах, че постигането на баланс е някаква крайна точка, в която ще имам точни мерки за едното и другото. С годините се научих, че постигането на баланс е непрекъснат процес и този баланс не е постоянна, а променлива величина и тя е различна за всеки етап от живота. Има моменти, в които личният живот изисква от нас да му обърнем повече внимание и да му отделим повече време, тогава отделяме по-малко за професионалния живот. После идва следващ момент, в който нещата се обръщат. Тоест постигането на баланс за мен е умението да различаваш кое в даден момент се нуждае повече от внимание, усилия и ангажимент, кое е приоритет. Да си в баланс също означава да успяваш да задоволиш своите нужди без значение какви са те. Няма правилни или неправилни нужди. За някои хора личният живот, семейството са по-важни и професионалното развитие не е определящо за тях да се чувстват добре. И обратно – има хора, които имат нужда и от професионално развитие наред с личния и семеен живот, за да се чувствам удовлетворени.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вероятно зависи от областта, личните предпочитания и амбиции. В общия случай в тази възраст се натрупва житейски опит и мъдрост; в личен план за човек се отварят и нови роли – на родители и в този смисъл развитието в която и да е от двете посоки – хоризонтално или вертикално, ще донесе до натрупване на ценен житейски опит, както и привнасяне на вече наличния опит. При всички положения, за да вървиш вертикално, трябва на съответния хоризонтал да си усвоил необходимото. Иначе преминаването на следващото ниво преди това може да не е успешно нито за личността, нито за компанията.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Да бъдеш себе си, да следваш сърцето си, да вървиш напред. Да не се опитваш на всяка цена да спасяваш и водиш с теб хората около теб – това означава, че понякога може да се наложи да се направи тежък избор да оставиш хора, които не искат да вървят с теб, дори и много да държиш да дойдат просто защото на тях им е добре на мястото, на което са.
