Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Стратегията за кариерното развитие е необходима, но не бива да става фикс идея.“, споделя Христомир Христов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Христомир Христов. Съосновател и главен изпълнителен директор съм на https://fairytales.app/. Това е мобилно приложение за аудио детски приказки. Предлагаме възможност за AI клонинг на гласа на родителя. С тази функция се стремим както да улесним опита на родителите, така и да предложим на децата забавно време без натоварващи екрани. Активен съм в стартъп средите. Вълнува ме подпомагането на стартъпи чрез консултиране и намиране на инвестиции от фондове за рисков капитал. Друга моя страст е менторството на младежи.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Едно от професионалните поприща на баща ми е диджейството. От много малък ходех с него на работа и попивах всичко, което правеше. Когато бях на 12 години, ми довери озвучаването на събитие, за което получих и първото си възнаграждение.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Организирането и приоритизирането са едни от силните ми страни. Вярвам, че без план, разбит на малки стъпки, не бих могъл да свърша работата навреме или с желаното качество. Стратегията за кариерното развитие е необходима, но не бива да става идея фикс. Човек трябва да бъде гъвкав, но да не забравя голямата цел на върха.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Опитът от първото работно място е ключов, защото до голяма степен предвещава това как ще се отнасяш с работата си и занапред. Там се създават трудовите навици, научаваш кой си и как реагираш в извънредни ситуации. Разбираш върху какво трябва да работиш, кои са силните ти страни. Първата ми работа без помощта на семейството ми преобърна света ми. Усетих трансформацията си от дете в самостоятелен човек, способен да поема отговорност.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Срещата с първия ментор има огромно значение за кариерното развитие. При мен тя се осъществи в процеса на обучение за магистърската ми специалност във ВСУ “Черноризец Храбър”. Изключителното беше, че университетът си колаборираше със Станфорд. Голяма част от лекторите ни бяха американци с безценен опит. Там се запознах и с първия си ментора, който промени представите ми за това с какво ще се занимавам занапред. Той е Лари Бийл - финансов съветник и инвестиционен мениджър в Силициевата долина. Чудесен човек, който въпреки успехите си, се интересува най-вече от това да помага на останалите.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не бива да се плашим да грешим. Част от играта е. Най-правилната реакция при сблъсък с неуспех, е да осмислиш безстрастно къде си сгрешил и по какъв друг начин е можело да постъпиш. След това се изправяш и продължаваш напред.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност, способност да поемаш рискове, да умееш да взимаш решения, да приемаш критика.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е жизненоважно за развитието ни. Благодарен съм на родителите си за стабилността, която са ми осигурили. Без тази сигурност надали щях да опитвам така смело и съответно да съумея да намеря пътя си в кариерата. Родителите ми са от друго поколение. Намирам част от съветите им за нерелевантни. От друга страна, споделям с тях и се вслушвам в опита им. Често се е случвало да видят нередности много преди аз да успея.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелството е нещо съкровено за мен. Имам приятели от дете, имам щастието да намирам и нови. За мен приятелството е убежище, в което не работя и мога да се отдам на споделеност.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Разковничето за мен са самоанализата, себеусещането и вниманието. Слушам както своите нужди, така и тези на близките си хора. Съответно предприемам действия, разговори, отделям време. Старая се да преценявам и приоритизирам професионалните си ангажименти, без да издевателствам над себе си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според мен най-важното е да откриеш какво те провокира и буди любопитството ти. В самото начало на кариерата си рядко сме достатъчно наясно със себе си, за да можем да изберем и най-подходящата за нас работа. Отначало кариерното ми развитие се движеше хоризонтално. Работил съм какво ли не. За радост, открих прозвището, което ме вълнува и удовлетворява. След натрупване на капитал от знания и умения, започна и вертикалният растеж.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Повече действие, по-малко мислене.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
