462

Работата ми е и хоби

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

 „Изключително важно е да умеем да оценяваме добрите възможности за кариерно развитие. Те не винаги вървят с висока заплата и фиксирано работно време, но ни дават широко поле за развитие и се „отплащат“ с времето и труда ни.“, споделя Деница Михова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Деница Михова и имам над 17 години опит в Маркетинг, PR и комуникации в областта на IT услуги и решения, Аутсорсинг и Човешки Ресурси. Участвала съм в развитието и позиционирането, както на start-up брандове, така и на големи технологични компании. В продължение на 13 години бях част от екипа на една от най-бързо развиващите се технологични компании в България - BULPROS (сега DIGITALL), където ръководех маркетинг и корпоративните комуникации през няколко сливания и придобивания с над 1300 служители в 19 офиса в Европа и Северна Америка. От 2023 година участвам в развитието на инвестиционната компания Finance Partner като същевременно ръководя отдел Маркетинг, PR и комуникации на фирма Easy Consult, която предоставя гъвкави решения в областта на Човешките ресурси.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Когато бях на 20 години, започнах първата си работа в туристическа агенция, свързана с едно от моите хобита – пътувания до екзотични дестинации. Именно там открих, че притежавам отлични организационни умения и че ми харесва да отговарям за създаването на уникални клиентски изживявания, от самото начало до края. Стараех се да изпипам всеки детайл така, че както клиентите, така и аз да останем напълно доволни. Този ранен професионален опит ме научи на безценни уроци, които са изключително важни в кариерата ми и до момента.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

В днешния динамичен свят бих казала, че е доста важно да имаш стратегия, но и да си гъвкав и да я напасваш във времето. Преди години е било нормално в началото на своята кариера да избереш своя кариерен път и цял живот да го следваш, но в наши дни, с възникващи тенденции като изкуствен интелект и дигитализация, хората трябва непрекъснато да учат, да се развиват и да обогатяват знанията и уменията си, за да останат конкурентоспособни. Също така изключително важно е да умеем да оценяваме добрите възможности за кариерно развитие. Те не винаги вървят с висока заплата и фиксирано работно време, но ни дават широко поле за развитие и се „отплащат“ с времето и труда ни.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Според мен, първото работно място е изключително важно при формирането на нашите професионални навици. От една страна, заобикалящата ни работна среда и фирмена култура, в която попаднем, значително влияят върху поставянето на основите. От друга страна, мениджърът или нашият пряк ръководител може да ни бъде модел за подражание и да ни научи на важни умения, които ще останат с нас през целия ни кариерен път – поемане на отговорност за изпълнението на работата ни, изграждане на добра трудова дисциплина и работна етика, работа в екип, гъвкавост, ангажираност и много други важни предпоставки за бъдещата ни кариерна реализация.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Семейството, като тук са много важни активните роли на майката и бащата през първите години. Това са годините, в които се оформят основните модели на поведение при всеки човек, които по-късно се проявяват в работа, връзки, взаимоотношения и комуникация с околния свят. Родителите играят жизненоважна роля в създаването на здрава основа за личностно израстване и професионално развитие. Изграждането на увереност в детето, установяване на правила и граници, насърчаването на критично мислене, развиването на мислещи и разумни хора, които отговарят за действията си, оставят отпечатък и се проявяват във всички сфери на живота ни.

На второ място поставям учители, треньори и други подобни роли, които изграждат у нас основните знания и умения, необходими за навлизане в света на възрастните. Моите треньори по спортни танци ме научи на дисциплина, спортсменство, упорство и внимание към детайлите за постигането на оптимални резултати. Урок, който се оказа безценен в моя кариерен път.

И не на последно място, менторите ми в моята кариера, които винаги са ми давали предизвикателства, среда и възможности, които да ме насърчават да израствам и да се развивам. Вярвам, че предаването на нашите знания, умения и опит, под формата на менторство, е изключително важно за всеки от нас и екипите ни, за да се развиваме заедно и да вървим напред. То обогатява, както ученика, така и учителя.

Аз лично имам голям късмет с личностите в живота ми, които са ме оформили като човек и професионалист, и съм им много благодарна.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Грешките са много важна част от нашия живот и от тях се учим. Вярвам, че трябва да се дава конструктивна обратна връзка при допускането на грешки в работата, за да предотвратим повтарянето им в бъдеще. Важно е да не позволяваме правенето на грешки да ни спира от опити. Лично аз съм научила много от собствените си грешки и продължавам да го правя постоянно.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Аз вярвам, че хората, които търпят бързо кариерно развитие са изключително целеустремени и  са готови да положат всички необходими усилия и работа за постигане на целите им.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Семейството е основополагащо за изграждането ни като личности и е важен фактор за бъдещата ни реализация. Когато става въпрос за вземане на решение за посока, в която да тръгнем, смятам, че родителят трябва да влезе в ролята на ментор или „coach”. Мисля, че на този етап родителите трябва да са изпълнили ролята си и да дадат повече свобода на избор и решения на децата.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Вярвам в изграждането на приятелства в работната среда. Някой от най-добрите ми приятелства са се родили така и 17 години по-късно съм благодарна за срещата ни на работното място. Дълготрайните приятелства, които съм изградила посредством работата ми, са ми много ценни и са допринесли за развитието ми. Радвам се, че и до ден днешен взаимно споделяме съвети и обменяме опит. Приятелите са част от средата ни, която ни развива, но и част от нашия доверен кръг от хора, с които можем да бъдем открити, откровени и да се допитваме за съвет.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Не бих казала, че съм правилният човек за този отговор. Аз самата все още го търся в живота си. За мен работата ми е и хоби. Обожавам да работя с хора и това ме обогатява безкрайно всеки ден. За мен е важно хората в екипа ми да имат добър баланс между личния и професионалния си живот. Аз все още работя по темата с поставянето на граници за себе си.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Тук пак не мисля, че има един правилен модел. Вярвам, че ако искаме да се развиваме вертикално, трябва да имаме и добра хоризонтална основа. Някои хора се развиват като много добри и тесни специалисти, а други, които имат мениджърски умения, тръгват в тази посока.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Най-ценният кариерен съвет, който аз съм получила и споделям е да бъдем смели и упорити в преследването на мечтите си.