Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Най-трудните шефове, клиенти и кампании са ми дали най-много уроци.“, споделя Десислава Пенчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Десислава Пенчева, определям се като динамичен човек с предприемачески и лидерски дух, но и като романтичка с отношение към писането и в частност поезията. Имам любима сентенция от Джон Максуел, която нескромно мисля, че ме определя:
„Лидерът е този, който знае пътя, върви по пътя и показва пътя!“ От 21 години съм собственик и управител на Маркет Тренд - агенция за маркетингови комуникации, издавам списание “Образование и специализация в чужбина” и www.studyabroad.bg, и представлявам City College, University of York Europe Campus, известен от преди Брекзит като University of Sheffield International Faculty, като техен Country Manager за България. Родена съм във Варна, но на 19 г. напуснах морската столица, за да уча в AUBG, където завърших BA in Business Administration и BA in Journalism and Mass Communications. По-късно завърших и Executive MBA на University of Sheffield в Международния му факултет в гр. Солун. Най-важното за мен оставих на последно място – горда майка съм на 2 пораснали деца – Кристина, на 25 г., старши одитор в Делойт България, и Теодор на 20 г., първокурсник по инженерни науки в Korean Advanced Institute of Science and Technology в Южна Корея. Семейството и децата ми са най-важното ми постижение за почти половинвековния ми живот.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Имах късмета родителите ми да бъдат предприемачи още от началото на 90-те. Започнах да работя при тях – лятото на 9-ти клас изкарах в едно от първите ксерокс ателиета в града. По цял ден копирах учебници, лекции, книги. Когато се връщах от обедна почивка, пред ателието имаше опашка. Помагах на родителите ми и в първия частен магазин във Варна, излизах на сергия пред магазина на улицата, когато продавачките се срамуваха да го направят. Бях свидетел на грешки на растежа и всички „бонуси“ на прехода, и бизнес джунглата в онзи период. Първата ми работа, на която бях наета на трудов договор, беше през летните ваканции, докато бях студентка в АУБГ и се връщах във Варна. Работех на Златни пясъци в магазин Bonjour и като репортер във вестник Народно дело.☺ По време на този летен стаж дори интервюирах Лили Иванова.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако стратегията се изразява в поставяне на ясни цели, които да преследваме без да нарушаваме ценностите си, да! Със сигурност в основата на стратегията за успешно кариерното развитие е образованието и то е нещото, на което много държа. Качественото образование е ключово изискване за добро кариерно развитие - както образованието преди старта на кариерата, така и ученето през целия живот. Най-важният принцип в стратегията, който е редно да следваме е да харесваме сферата, в която работим, да работим с удоволствие и любов и да се забавляваме. Само тогава по естествен начин ще навлезем в дълбините на професионалната си област с лекота, ще сме жадни да учим нови и нови неща, да получаваме и да даваме на колеги и партньори от знанията и опита си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Ключово и предопределящо. Както на първото работно място като тип компания, така и на хората, които сме срещнали там. Първото официално работно място в кариерния ми път в маркетинговите комуникации беше Графити/ББДО – международна рекламна агенция, в която имах възможност да се докосна до управлението на кампании на клиенти като Pepsi, Wrigley, LG, Indesit и други. Много от принципите и стандартите, които следвам в работата си и до днес, съм научила там – комуникацията с клиенти, разпределението на задачите между различните отдели в една агенция, спазването на баланса между изискванията на клиентите и понякога различните виждания на хората от творческия екип, все предизвикателства в работата, с които се сблъскваме ежедневно. А хората, с които се срещнах на първото ми работно място, са ми ментори и приятели вече над 25 години.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-трудните шефове, клиенти и кампании са ми дали най-много уроци. Излизането от зоната на комфорт, реализирането на проект, за който съм си мислила, че е невъзможен за реализиране, са били най-сладките моменти в кариерата ми. Хората от екипите, в които съм работила и моят екип в компанията, която управлявам, са ми дали много, учим се взаимно един от друг и това е страхотно. С клиентите също растем и се учим заедно. При международните – черпим от опита на чуждите им централи, а при българските – често стартираме от нулата, от изграждането на корпоративната идентичност. Много съм си взела и от трите години в Lionbridge Technologies във Вашингтон, DC, там опитът беше безценен, особено в ръководенето от моя страна на екип от хора от много различни националности. Толерантността към културните различия е ключово умение при управление на хора, ценно за всеки лидер.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешки се допускат, не би било нормално да не е така. Най-правилното според мен, след допусната грешка, е да анализираме причините, поради които се е случила и да се опитаме да не ги повтаряме. Опитвам да открием заедно с екипа подводните камъни и да минимизираме рисковете. Като ръководител не съм фен на санкционирането на хора от екипа, които са допуснали грешка, по-скоро се опитвам да разбера с какво съм можела да помогна на тези хора, за да не допуснат въпросната грешка. Разбира се, ако грешките рецидивират и са породени от липса на внимание и професионално отношение, тогава подходът е различен.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не одобрявам бързото кариерно развитие на всяка цена. Човешките отношения са много по-важни. Качествата, които ценя и възнаграждавам като ръководител са: желание за учене, екипна работа, енергичност, да дадеш, преди да получиш и да дадеш повече, отколкото са очаквали от теб.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Огромна. Родителите ми ми предадоха предприемаческия си дух. Научих много от техните успехи и грешки. Съвети не са ми давали много, винаги са ми имали доверие и са подкрепяли моите избори. Според мен не съветите, а личния пример на родителите е по-важен. Това го виждам и при моите деца. Не е важно какво им казваме да правят, а какво им показваме, че правим, децата копират модели на поведение.
А каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Стремя се да не смесвам личните приятелства с професионалните партньорства. Понякога е неизбежно. При дългогодишни професионални партньорства често се случва те да се превърнат в приятелства. Много често маркетинг мениджър на една компания наш клиент, премествайки се в друга компания, става клиент на агенцията ни с новата си компания. Това е много естествено и логично. Разбира се, приятелското ни обкръжение често ни е стимул и мотивация да вървим напред. В този ред на мисли, приятелите ми от университетите, в които съм учила, са ми били пример и стимул, „дърпали“ са ме напред и нагоре. Имало е дори състезателен и конкурентен елемент между нас. С приятелите си може би не толкова за бизнес, но за каузи работим много добре. В каузите, в които доброволствам, намирам и нови приятелства и хора, с които сме на „една вълна“. Последната такава, в която се включих преди малко повече от година е дарителската платформа Подкрепи.бг – една прозрачна организация, създадена и поддържана изцяло от доброволци, без комисионни за даренията, в която енергията и позитивизма са заразни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
И да има рецепта, аз не я знам. Трудно е да се държи този баланс. Особено в малка компания е почти невъзможно да не се развият и лични отношения в екипа. Що се отнася до това да не си носиш работата вкъщи, дори и без лаптоп и телефон, а само в главата, струва ми се, че при предприемачите е мисия невъзможна. Но не мисля и че това е огромен проблем, защото идеите нямат работно време и могат да се генерират понякога и докато спиш. Да, случвало ми се е.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не мисля, че има такова правило. Отговорът е строго индивидуален за всеки човек, в зависимост от неговите потребности, цели и възможности. И в двете могат да се намерят плюсове и минуси. Но аз не съм най-добрият пример за човек, който може да даде отговор на този въпрос, защото само след 5 г. вертикално кариерно развитие, на 28 години, просто станах предприемач, а там развитието е само хоризонтално. Кариерното израстване е в посока разрастване на компанията и хората от екипа, което води и до огромна отговорност.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Може би е клише, но ако идентифицираш кое е онова, което правиш с удоволствие, то тогава може да нямаш и един работен ден в живота си. Просто ще се забавляваш. За мен най-важното в работата ми, което ми носи удовлетворение, е заедно с моя екип да помагаме на клиентите си, техните продукти и услуги да бъдат по-разпознаваеми и предпочитани пред тези на конкурентите им. С две думи - измервам успеха си с успеха на своите деца, колеги и клиенти.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
