Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Д. Вичев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако влагате всичките знания и умения и не се страхувате да споделяте идеите си, не след дълго, може би ще осъзнаете, че сте успели да осъществите част от своите цели. И не забравяйте да не спирате и да не поставяте сами граници на мечтите си. Защото те съществуват само и единствено в нашите умове.“, споделя Румяна Маркова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Отвъд работните позиции, дипломите и натрупаният опит - аз съм емпатична и комуникативна личност, с добра аналитична мисъл, отворено съзнание, големи мечти и непрестанна потребност да уча. Търсейки нови предизвикателства в learning & development сферата, в началото на тази година се присъединих към динамичния екип на Tack TMI Bulgaria. Разнообразието от срещи с професионалисти от различни организации, всеки със своя специфична нужда, която адресира към нас, са моята “дневна доза” мотивация. Като консултант и експерт в продажбите с над 12 години опит и редица квалификации, свързани с професионалния коучинг, психологията на клиента и психометриката – днес се стремя, както да прилагам наученото, така и да надграждам уменията си в управлението и развитието на таланти.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Стартирах професионалния си път през лятото, след като завърших първи курс в университета, бях на 19 години. Започнах в сферата на продажбите и бях много удовлетворена, защото всеки ден ми носеше нови знания, а комуникацията с хора по-скоро ме зареждаше, отколкото уморяваше. Заплащането естествено не беше високо, но
но чувството да разполагаш със собствени средства, беше незаменимо за мен, и до днес е така. Първите спечелени и заделени пари, инвестирах в допълнително обучение - първа вноска за международен курс за IATA travel агенти (тогава изучавах в университета - Управление на туризма, и имах амбицията да се развивам имено в тази сфера).
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Поставянето на конкретни и ясно дефинирани кариерни цели е изключително ценно, във всеки един етап от професионалния ни път. Дори да са амбициозни и предизвикателни, каквито мисля че е добре да бъдат, е важно да ги разделим на малки стъпки, които да следваме и да не забравяме, че “Рим не е бил построен за един ден”. Постоянството и ежедневните усилия рядко остават невъзнаградени. Дали тези наши цели ще са обвити в една цялостна кариерна стратегия, е по-скоро - въпрос на избор. Адаптивността и гъвкавостта в изграждането на една кариера е не по-малко ключова. В същото време, една по- опростена стратегия, вероятно би могла да включва и само – „да харесвам истински това, което правя в този конкретен етап от кариерното си развитие”, или „да допринасям всеки ден за нещото, в което вярвам”, „да съм част от обща мисия, която лично аз припознавам и за себе си”.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Мисля че отнема време да се изградят едни трайни навици, било то и в кариерно отношение. Първата работна среда може да бъде един добър пример, какви кариерни навици бихме искали да изградим за в бъдеще. Но съществува и обратният вариант - да ни покаже какви навици не желаем да придобиваме. И двата случая - влиянието на мястото, на което стартираме е от значение за бъдещото ни развитие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Смятам, че най- значим отпечатък оставят неочакваните и внезапни промени, които средата или времето налагат, и съответно - силните лидери, понякога с на пръв поглед нестандартни, но пък оказва се работещи, решения и подходи.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
При допусната грешка, най-напред вярвам че следва да вземем навременно решение - как да минимизираме “щетите” от нея, ако е причинила такива, и но второ място - да приемем тази своя грешка. Случила се е и ние сме отговорни за нея. Няма човек, който не греши и това е много важна част от изграждането ни като професионалисти. В този процес смятам, че ключова е и ролята на екипа, защото това имено са хората, които ни помагат в подобни ситуации, и чийто ресурс и подкрепа в критични моменти е безценен.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място, свързвам бързото кариерно развитие с постоянството и добрите резултати. Обикновено то спохожда хора с явни или пък скрити лидерски умения. Водени от амбиция и желание за развитие, те бързо доказват своята лоялност и вяра в общите ценности на организацията. Не на последно място- те са добри екипни играчи. “Обединението прави силата”, и това важи за всеки бранш или професия. Адаптивността и умението да приемаме промените е също ключово качество, което ни е необходимо за едно ускорено развитие в кариерен план.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Предизвикателна задача е в една по-ранна възраст, още прохождайки на пазара на труда, да си осъзнат и подходящо кариерно ориентиран, да си постоянен и мотивиран в работната си дейност. Опитът на родителите би могъл да е много полезен, точно в тези начални етапи. Всичко обаче е в мярката, защото макар и водени само от добри намерения, твърде силното влияние или дори липсата на свобода на избор, в един по-краен вариант, биха довели до обратния, изцяло негативен ефект.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите или правилната, подкрепяща среда е водещ аспект във всеки етап от кариерното ни развитие. Това може да бъде среда за обмяна на опит, контакти, препоръки, за генериране на идеи и решаване на казуси. Колко от вас са си казвали, попадайки на дадена отворена позиция - „Тази позиция би била подходяща за …”. Ценно е да познаваме взаимно потребностите си в кариерно отношение през отделните етапи, а още повече - да можем да споделяме опит или възможности един с друг.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не мисля, че съществува универсална рецепта. Решението, което работи при мен, вероятно няма да сработи при много други. В ежедневието ми често се случва “да жонглирам в неочаквани формати” – целта е да не изпускам нито един предмет да падне на земята, като не се стремя да търся точен порядък в това свое изпълнение. Позволявам си и да казвам “не”, когато е необходимо. Това е моята рецепта за баланс. Децата са един добър учител в този аспект \казвам го от позицията на горда майка на 2 момчета, близнаци\ , защото често те съумяват да посочват най-простите, и за тях очевидни ходове, които понякога ние възрастните сякаш не можем да видим, потопени в своята свръхнатовареност или забързано ежедневие.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вероятно отговорът на този въпрос е пряко зависим от целта, която сме си поставили - какво искаме да постигнем в този период и накъде искаме да вървим. И двата варианта носят своите позитиви, ако са в желаната посока от нас и отговорят на собствената ни потребност.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Опитайте се да бъдете смели и последователни, не отлагайте, а действайте днес. Ако влагате всичките знания и умения и не се страхувате да споделяте идеите си, не след дълго, може би ще осъзнаете, че сте успели да осъществите част от своите цели. И не забравяйте да не спирате и да не поставяте сами граници на мечтите си. Защото те съществуват само и единствено в нашите умове.
