Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Васил Цветанов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„На 16 години продавах сладоледи и досега това е най-романтичната ми работа. Научих се да отгатвам вкусовете на хората и раздавах радост. Оттогава търся радостта във всяко свое начинание.“, споделя Галя Хубанова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Галя Хубанова, считам себе си за разумен човек, ангажиран родител, малко опърничав партньор и запален изследовател на човешката природа. По природа съм педант и задълбочен мислител, затова и по професия съм поведенчески анализатор, кариерен консултант и професионален коуч. За баланс в личното си време обичам океана, поезията и криминалните сериали. Хората винаги са ме интересували. Искам да разбера как функционираме и да правя това знание достъпно за повече хора. Планирах да уча психология, но избрах политология, която виждам като „психология с намерение“. Политиката в крайна сметка е сферата на взаимоотношенията – хора, общности, общества, култури. Работата ми е посветена на това да подкрепям хората да (се) разбират и да се ориентират в кариерата си, в отношенията си, в живота си. Основател съм на Мatterfully, където толкова вярваме, че е вдъхновяващо да фокусираме върху значимите неща и да подкрепяме хората да ги откриват и създават, че измислихме дума matterfully.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 16 години продавах сладоледи и досега това е най-романтичната ми работа. Научих се да отгатвам вкусовете на хората и раздавах радост. Оттогава търся радостта във всяко свое начинание.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да имаме стратегия означава да се движим осъзнато през живота си. Да имаме стремежи, които да ни служат за компас, дисциплина да ги осъществяваме и да бъдем честни какво е по силите ни. Хората сме удивително различни - някои са посветени на една мисия, други непрекъснато изследват, а трети последователно изграждат своя път. Затова и стратегиите са различни. Има някои общи идеи, които могат да са полезни. Бъдете конкретни какво ви е важно в момента, но и мислете в контекст, накъде отивате дългосрочно. Предварително проучвайте организациите и професиите, които ви интересуват. Разпитвайте за възможностите за развитие. Интересувайте се от бъдещето на професията си. По-активно изграждайте умения и качества, които ще ви послужат на следващ етап. Преди да предприемете стъпка, си задавайте въпроса – това решение как подкрепя кариерата, която искам?
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Значимо, особено ако сме го избрали целенасочено. И до днес следвам навиците от първата си постоянна работа. Там се научих на безусловна отговорност за собствените си действия. Научих се да разбирам и индивидуалната и организационната перспектива, да партнирам с клиентите си, за да постигат каквото очакват и каквото не знаят, че очакват. Научих се да изисквам компетентност и да не се извинявам за това. В последствие осъзнах, че всички тези качества са мои човешки ценности и съм дълбоко благодарна на ръководителите си и на прекрасните колеги, които ми създадоха среда да ги изявявам и да ги подхранвам. Първата работа е точно такава възможност да проверим какво ни пали и какво е важно за нас.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всяка ситуация и личност могат да ни бъдат полезни в кариерно отношение, стига да осмислим как са ни повлияли и на какво са ни научили. Родителите ни, които са настоявали да четем, вдъхновяващ учител, трудно спечелен конкурс, първата сделка, първото оставане в офиса до сутринта по проект. Рисковете, които сме поели, въпреки страха. Провалите, които сме преодолели. Ужасната жена, която ни се падна за шеф. Конфликтите, за които още насън дебатираме какво е трябвало да кажем. Непремерените думи, които няма как да върнем. Всеки опит ни определя и формира.
В моя житейски път най-ценните учители са били личности със силно присъствие. Някои ръководители, други клиенти или част от екипа. С някои съм била близка, от други съм страхувала, има и такива, с които не намерих общ език. Разчитам и на професионална подкрепа от психолог, кариерен ментор, коуч. Уча се и от хора, които са извън професионалната ми сфера, чиито опит ми дава ценна различна перспектива. Успешни спортисти, лекари, поети. Ето един ценен съвет от поета Иван Методиев, който ми напомня да внимавам в какво инвестирам енергията си „Толкова усилия, за да превърнем нищото в корона“.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Споделям своя личен подход – Първо дишам дълбоко няколко пъти. Раздвижвам се. Признавам си. Прощавам си. Осмислям. Променям. Понякога работи, друг път е нужно време и повече опити. Грешките са естествени и наистина често ни помагат, но само ако са осмислени. В противен случай могат да се повтарят или да останат като ограничаващи вярвания, срам, вина, бариери в развитието ни.
Има едно хубаво упражнение, което често правя - действие-равносметка-действие. Процесът включва следните стъпки: действие, равносметка върху действието, извлечени поуки, планирани промени за бъдеще – ново действие. Защото в крайна сметка действието е катализатор на мисленето и ученето.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Амбиция, решителност, постоянство, дисциплина, устойчивост на конфликти, умения за учене и адаптивност. Kъсмет J
Силно желателно е тези качества да са съпроводени от компетентност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
До голяма степен възприятията ни за света се формират в семейството, в което сме израснали. Родителските съвети ни дават първоначален стимул и често (особено в зряла възраст), утеха. В същото време, децата учат повече от примера на родителите си, отколкото от съветите им. Спомням си желанието на моята майка да заобичам математиката и изобретателността й да ме ангажира с химията, които тя обожаваше. Не ги припознах, но ми остана примерът й на посветеност и задълбоченост в това, което обичаш. Днес, от позицията на родител, съм особено старателна да не насочвам дъщеря си, а да й помагам да развива умения да избира и да отстоява изборите си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите ми са моето избрано семейство, те ме формират и професионално и личностно. Важно ми е да се заобикалям с хора, които ме вълнуват, стимулират и които са ми спасителна мрежа в премеждия. Приятелите ми са ме спасявали в безнадеждни моменти и не ми спестяват трудни истини. Винаги се допитвам до тях, дори, когато знам какво ще предприема, безценно ми е усещането за споделеност.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Имам рецепта за приемане и балансиране на многообразието на живота. Хората сме цялостни същества и различните измерения на живота ни съществуват в постоянно динамично равновесие. Какво ако, вместо да поставяме изкуствени граници, разпределяме очакванията си според нашите потребности и ценности. Ако в кариерата си търсим предизвикателства, развитие, признание, принос, в личния си живот да очакваме подкрепа, споделеност, обич, приключения, духовност. В определени моменти нещо е по-важно от друго и отнема повече от вниманието ни, в други моменти обстоятелствата се пренареждат и това е естествено. Ако се грижим за различните измерения на живота си, ще поддържаме и усещането за пълноценен баланс.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според мен този въпрос е все по-малко актуален. Живеем в интензивно време с неизследвани възможности. Традиционните структури вече не са единствената форма на труд, наблюдаваме многообразие от организационни модели. Кариерното развитие, в този ред на мисли, е въпрос на личен избор, стига да внимаваме да бъде избор, а не сбор от случайни събития. Житейски и професионално, 20-35 е времето за експерименти, учене, трупане на опит и опознаване на себе си. Колкото повече, толкова повече. Важното е да постъпваме осъзнато, с постоянство и с дисциплина и имаме шанс да постигнем добра кариера и пълноценен живот.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Внимавай кариерното развитие да не изпреварва личностното ти израстване.
