Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако младият човек се нуждае от хирургична намеса, няма да се обърне към родител, колкото и голяма да е любовта и грижата му, а ще потърси помощ от специалист. Същото важи и за съветите – те трябва да идват от хора с опит и компетентност в съответната област.“ споделя Пламена Бобева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Пламена Бобева, една щастлива жена, живееща живота на мечтите си. Майка съм на две прекрасни деца и съпруга на отдаден, креативен и добър партньор, с когото споделяме хармония и баланс в личния и професионалния си живот. Преди три години взех смело решение – напуснах добре платената и стабилна работа като главен счетоводител, за да подкрепя идеята на съпруга си и да се посветя на развитието на нашия общ проект – дигиталната платформа TouchMenu. Впуснах се в напълно ново приключение и днес съм Директор „Бизнес развитие“ в компанията.
Вярвам, че в живота всичко идва с правилния ритъм – хората, с които трябва да се срещнем, ни намират, а възможностите и предизвикателствата, които са ни предопределени, сами се разкриват пред нас. За мен правилният път е този, по който вървим с лекота, увереност и ясно усещане за посока.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Израснах в семейство на всеотдайни родители, чиято основна мисия беше да ми осигурят спокойствие и възможност да се съсредоточа единствено върху обучението си по време на студентските ми години във Варна. Днес осъзнавам, че това бе привилегия, но и пропусната възможност да натрупам ценен практически опит, който лесно може да се придобие, когато месечните разходи са покрити. Въпреки това, направих някои първи стъпки – имах епизодични ангажименти в сферата на маркетинга и промотирането на хранителни продукти. Спомням си, че първият ми хонорар беше от промоция на инстантно кафе, а с него си купих красива дамска чанта.
Първата ми работа по специалността започна след като завърших бакалавърската си степен и започнах своята магистратура. Работих в счетоводна къща, която тепърва стартираше дейността си. Макар да натрупах полезни знания, работата ми беше донякъде монотонна, а заплатата – под очакванията ми и след около шест месеца смених счетоводната къща с голям мобилен оператор, където възнаграждението беше двойно по-високо. Това беше първият ми трудов опит в родния ми град Стара Загора.
Само девет месеца след старта ми в мобилния оператор се случиха структурни промени, които отвориха вратата към нова възможност – позиция в екип финанси в централния офис в София. На 23 години, след дипломирането ми във Варна и краткия опит да остана в родния град, се озовах в непознатата София. Най-големият плюс - заплатата ми отново се удвои, получих пакет за релокация, който покриваше разходите за квартира, като в същото време станах и част от амбициозен, млад екип. Имахме амбициозната задача да внедрим изцяло нова счетоводна и мениджмънт система – ново предизвикателство, което положи основите на моето професионално израстване.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Кариерата е естествено следствие от развитието на личния потенциал. Първата и най-важна задача пред всеки човек е да намери своята сила – това, което прави с лекота, с желание и с любов. След като намериш своето призвание, следващата стъпка е да мечтаеш - да виждаш къде си след 5, 10 или дори 50 години. В различните етапи от живота ни, нашите ценности се променят, оформени от опита и приоритетите ни. Те насочват решенията ни и влияят върху посоката, в която искаме да се развиваме. Развитието идва по естествен път, когато това, което правиш, те вдъхновява, кара те да се предизвикваш, да поемаш рискове и да получаваш удовлетворение. В крайна сметка, най-важното е да изпитваш гордост от резултатите от положените усилия и да се идентифицираш с тях.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
До преди 20-30 години кариерата често се свързваше с дългогодишна преданост към едно предприятие или организация – модел, който днес се среща все по-рядко. В съвременния свят тенденцията е на всеки 5-7 години не само да сменяш компанията, но понякога и самото естество на работата си. Това се възприема като нормално и дори желателно, защото отразява стремежа към развитие, адаптивност и натрупване на разнообразен опит.
Първото работно място е от ключово значение за младия човек, който все още търси себе си. До около 30-годишна възраст младите хора следва активно да търсят и намират мениджъри, от които да се вдъхновяват, вземат пример и се учат. Един добър мениджър може да помогне на младия човек да развие потенциала си, да го мотивира и да „отключи“ неговата сила. Дори ако първото работно място се окаже неподходящо, това също е ценно – урок, който показва кае не е твоето. По-важното е да не останеш в капана на неудовлетворението и пасивността.
В собствените ми ранни професионални години, когато бях едва на 23 години, един от най-важните ми уроци дойде от наблюдението на колеги с повече от 10 години стаж в компанията, които се оплакваха от условията, от организацията на работа, но не предприемаха никакви действия, за да променят ситуацията.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Първите хора, които оставят траен отпечатък върху нас, несъмнено са родителите. Техният пример – добър или лош – изгражда основите на нашето възприятие за живота. В този смисъл, да знаеш какво не искаш, всъщност е също толкова важно, колкото яснотата за това, към което се стремиш.
За мен ключова роля имат и менторите – хората, на които съм се възхищавала и съм искала да подражавам в различни етапи от живота си – да постигна същия или по-добър успех от тях.
Що се отнася до значимите събития в живота, виждам ги в две основни посоки:
- Възможностите, които животът ни предоставя. Те често идват в точния момент, когато сме готови да ги разпознаем, да ги грабнем и да се впуснем в приключение и риск.
- „Гладът“ за промяна и развитие. Това е необходимостта от нещо повече – по-голямо предизвикателство, различна среда или по-високи цели.
За всеки човек тези два аспекта – възможностите отвън и вътрешната мотивация – са важни, но е и вярно, че обикновено едното доминира над другото. Някои хора се вдъхновяват от случайности и късмет, докато други се водят от неспирната амбиция и стремеж към промяна.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Няма грешки – има само натрупан опит, който ни е нужен за да израстваме. Всяка ситуация, която възприемаме като неуспех, всъщност е урок, който да ни насочи към промяна и по-добър подход. Ако обаче не се променяме след придобития опит, животът ще ни поставя пред същите предизвикателства отново и отново, докато не се променим или не променим начина, по който реагираме или действаме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Стратегическо мислене, фокус към целта, желание да помогнеш на другия, екипност, лидерство, дисциплина и отдаденост, търпение.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Както вече споменах, родителите винаги са първите, които оставят траен отпечатък върху развитието на младия човек – това е естествено и неизбежно. Въпреки това, и двете страни – родители и деца – трябва да осъзнават различията между времето и обстоятелствата, в които са израснали и са се развивали родителите, и новата реалност, пред която днес се изправят младите. Най-ценните съвети за един млад човек идват от ментори или от хора, които вече са постигнали това, към което той се стреми, и които познават както пътя, така и цената на успеха.
Ако младият човек се нуждае от хирургична намеса, няма да се обърне към родител, колкото и голяма да е любовта и грижата му, а ще потърси помощ от специалист. Същото важи и за съветите – те трябва да идват от хора с опит и компетентност в съответната област.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Средата играе решаваща роля в развитието на младия човек – тя определя около 80% от развитието му. Ние сме средно аритметично на петте човека, с които общуваме най-често. Ако приятелите ти основно чакат края на седмицата, за да почиват и се забавляват, а ти си поставил за цел да усвоиш ново знание или умение, е време да се замислиш дали средата, в която се намираш, кореспондира с твоите амбиции.
Подобно на това, когато решим да ходим на фитнес, е по-добре да го правим с някого, който е вече във форма и може да ни мотивира, отколкото с приятелка, която вероятно ще предложи да изядем по една торта преди тренировката. Средата трябва да подкрепя и стимулира, а не да спъва развитието ни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Границите в работата са характерни най-вече за хора, които не обичат това, което правят. Ако първата мисъл в 9:10 сутринта е „Кога ще стане 18:00?“, границата между работа и личен живот е не само видима, но и категорична. От друга страна, когато сме истински отдадени на проекта – дори само в ролята си на служители – границата няма да е така ясно очертана и ще има преплитане.
Затова е изключително важно да обичаме и вярваме в значимостта и отговорността на това, което правим. В днешно време, когато служебната поща е достъпна 24/7 и процесите могат да се управляват с няколко клика, строгата граница между работа и личен живот е не само трудно осъществима, но и често признак за липса на ангажираност и желание за кариерно развитие.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Преминаването през различните структурни нива и доброто познаване на индустрията и естеството на работата са важна основа за изграждането на успешен мениджър и лидер. За разлика от това, бързото израстване до мениджърска позиция без достатъчно оперативен опит може да доведе до липса на достатъчно уважение от колегите или липса на необходими професионални умения за съответната позиция. Със сигурност хоризонталното развитие до около 30 години е изключително важно, а натрупаният разнообразен опит се възвръща многократно в бъдеще.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Един от най-ценните съвети в моя живот дойде от мой ментор и тогавашен пряк ръководител. Бях изправена пред важно решение – дали да се присъединя към екипа на централното управление в София. Колебаех се дали съм достатъчно добра, дали ще се впиша в екипа, дали ще ме приемат и дали ще се справя. Тогава тя ми каза нещо, което промени гледната ми точка: „Ако не пробваш, никога няма да разберем. Аз вярвам в теб и твоите способности.“
Моят извод от тази ситуация е, че в моментите, когато не вярвам в себе си, е важно да намеря някой, който да вярва в мен. Тук идва ролята на средата – партньори, приятели, ментори, родители. Те трябва да подкрепят младите хора и да им позволяват да грешат, без да изпитват страх от това.
