Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Никога не се съмнявайте в себе си. И не приемайте отношение, което по някакъв начин не съответства на вашите разбирания, въпреки позицията и заплащането.", споделя Веселина Петрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Веселина Петрова и работя като журналист и редактор в различни медии вече повече от 25 години. Започнах като репортер във вестник “Стандарт”, после минах през Нюзрума на БНТ, където работех по първия сайт на Новините, а след това продължих към женските издания - “Тя!”, “Журнал за жената”, LoveStyle и към онлайн медиите. Работила съм по рекламни издания, като редактор на книги, като пиар. През всички тези години създавах и свои канали, които днес се радват на стабилна аудитория. Имам няколко любими деца - LovestyleMag.com, Jiveizeleno.com и Malchovci.com.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми “официална” работа беше в Телевизия “Седем дни”, когато шеф там беше Петко Тодоров. Бях репортер в предаванията “Ранобудник” и “Обедник” на Величко Скорчев. Славни години, в които се учех на телевизия. За мен те бяха едни от най-хубавите му години. Вземах микрофона и правех анкети без някой да ми налага цензура. сама избирах темите - злободневни, актуални, носех готовия материал и го оставях за монтаж. реално не съм си представяла, че ще работя в телевизия, но така се случиха нещата.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се, без стратегия няма как да постигнем успех. винаги съм искала да работя това, което правя днес. Моята силна страна е словото. Завършила съм Втора Математическа гимназия във Варна, но писаното слово беше магията, която ме привличаше от ранните ми години. Учих се от най-добрите и това ме направи качествен редактор. В “Стандарт” бях в екипа на Виолета Симеонова - строг, но справедлив шеф. За първи път тогава правих репортаж, за който едва не ме съдиха, свързан с медиците ни в Либия. А заради друг материал едва не ме набиха на ул. “Пиротска”. Но така човек се учи - и на език, и на това да открие най-добрите теми, най-добрите събеседници.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Важно е предполагам. Аз лично не мога да се оплача, защото през всички тези години съм попадала на места, в които конкуренцията беше здравословна, колегите - добри, а шефовете - справедливи. Учила съм се, била съм уважавана и оценена. Първото работно място ти дава силата да вървиш напред. Но дори да не е това, което си очаквал, не трябва да се отказваш и да търсиш твоето.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Споменах вече Виолета Симеонова. В телевизията имах щастието да се докосна до истински професионалисти като Димитър Цонев, Даниела Кънева, Вяра Анкова и Косьо Кисимов. Възхищавам се на хората, които умеят да ръководят, да дават добър пример и да не забравят, че стъпват по земята.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Случвало ми се е да попадна в няколко инфарктни ситуации. Най-важното е да се запази спокойствие, да умеем да се извиним и в същото време да поправим грешката. Елегантно. Всички грешим, хора сме. А и в моята професия, заради допусна грешка, няма да умрат хора. Както казваше една моя зам.-главна редакторка във в. “Женско царство” - Василка Гарелова, “Спокойно, не правим самолет”.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Със сигурност това са постоянство, желание за научаване на нови умения, комуникатевност, добри презентационни умения.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Мисля, че всеки трябва да следва сърцето си. Моите родители не искаха да се занимавам с журналистика. Искаха да продължа да уча нещо “по-сериозно”. Но ето че вече 25 години тази професия ме храни. И най-важното е, че продължавам да я работя с любов и съм щастлива с това, което правя.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са важни дотолкова, че от една страна можем да разчитаме на тях в трудни моменти - да ни подкрепят, а от друга - ако са в същата сфера, могат и да ни помогнат по пътя нагоре. Едно е сигурно - винаги се обграждайте с хора, които са на вашата честота и имат сходни на вашите интереси. И интереси, които ви помагат да се развивате.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има, разбира се. Но понякога се налага да се правят компромиси. Например, ако в момента излезе новина, която е важна и всички искат да прочетат, не мога си позволя да я подмина само, защото в момента съм излязла с приятели или с детето гледаме филм. Ако си професионалист, ще намериш начин да я отразиш. Просто има такива моменти, в които границите се размиват.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е една прекрасна възраст, в която човек трябва де опитва нови неща. Въобще днес животът ни предлага много добри варианти за промена. Можеш да смениш посоката и на 40. Имам много примери сред приятелите си. Щастлив ли си, значи това е твоето място, твоята професия, фирма. Но не затваряй вратата за новите предизвикателства. Не спирай да надграждаш. Нещастен ли си, не се страхувай да затвориш старата врата и да влезеш в новото. То със сигурност ще бъде по-добро. Аз съм оптимист по природа.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога не се съмнявайте в себе си. И не приемайте отношение, което по някакъв начин не съответства на вашите разбирания, въпреки позицията и заплащането. Не се отказвайте да следвате идеите си и да работите за тях. Днес може и да не се получи, но етре, след седмица, месец, година - ще успеете. Работете. Над себе си, идеите си, онова, което искате да правите. Учете и опитвайте.
