Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Наблюдавай и се учи от всичко, което се случва около теб - от начина, по който работят по-опитните колеги в екипа до начина, по който мениджърите се отнасят и комуникират с всеки един (независимо в коя посока на йерархията се води комуникацията - нагоре или надолу). Анализирай критично най-вече себе си, но и останалите около теб (отново - колеги, мениджъри, клиенти и т.н.). Отсей това, което работи най-добре за теб и го надграждай.“ споделя Андрей Попов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Андрей Попов и съм преподавател-инструктор, както и собственик и управител на учебен център (автошкола) SIGMA Driving Academy. Това, върху което акцентираме е обучение на английски език. С всяка изминала година нараства търсенето на този продукт, тъй като броят на чужденците, които избират България за свой дом се увеличава. Също така се занимавам и с обучението на новопостъпилите колеги, които тепърва започват в преподавателската професия. Целта е постигането на един висок стандарт в обучението на бъдещите водачи.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа на 17 години като барман на вътрешен бар в един малък хотелски комплекс в центъра на Морската градина в моя роден град Варна. Отговарях за приготвянето на леки закуски, сладоледи и т.н. Интересното е, че бях единствения, който говори английски в цялото заведение (имайки предвид, че заведението е в курортен град, близо до плажа) и често се налагаше да съдействам и помагам на останалите колеги, (както и на мениджърите) при общуването им с чуждестранните клиенти.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
С времето и опита в работата ми в различни сфери осъзнах, че е добре да имаме стратегия, ако искаме да постигнем по-бързо и смислено кариерно развитие. Първата работа в корпорация, която започнах беше като оператор в кол център в единия от мобилните оператори. Готина студентска работа - лесно съчетаване на лекциите с работата, приятни и усмихнати колеги. Впоследствие обаче осъзнах, че това вече не е достатъчно и в един момент човек достига максимума на работното си място и започва да се пита - сега накъде? Затова се концентрирах върху изграждане на умения и знания, нужни за смяна на позицията в различен отдел, където отговорностите са повече (съответно и заплащането). На този етап обаче е възможно и да осъзнаем, че въобще не искаме кариерно развитие, а нещо различно (различна работа, дейност и т.н.). При мен това се случи на малко по-късен етап.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието е огромно, тъй като започвайки работа човек започва да се учи да носи отговорност и да е дисциплиниран. Разбираме как трябва да се държим с колегите, какво трябва да е отношението ни към клиентите, какво е екипна работа, работна етика и защо са важни. Също така научаваме какви са последствията от нашите действия (в работен план) и как носим отговорност за тях.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Обикновено започвайки работа ние се учим от по-опитните от нас колеги. попиваме начина на работа и се опитваме да изпълним задълженията си също толкова добре. В момента, в който навлезем в работата започват да се появяват моментите, които оставят отпечатък и ни помагат да вземем решение накъде да продължим. Тук говоря за успехите и провалите, усилието, което хвърляме, за да се справим с възложените ни задачи и равносметката след това. Отношението и комуникацията на мениджмънта с нас също оставя сериозен отпечатък върху кариерното ни развитие. В различните сфери и фирми, в които съм работил съм се срещал с мениджъри, чиито отношение и начин на комуникация играят силно мотивираща роля за всеки член на екипа. В същото време обаче съм се сблъсквал и с открита шуробаджанащина, непукизъм и непрофесионализъм, демонстрирани от мениджърското тяло, които действат адски демотивиращо и отблъскващо, особено за новопостъпилите колеги.
Достигайки определен етап от кариерното ни развитие също е събитие, което само по себе си оставя отпечатък и ни кара да се замислим накъде искаме да продължим (отново съдейки по себе си).
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
С опита разбрах, че няма особено значение факта, че е допусната грешка, стига своевременно да започнем да търсим решение на проблема. Не е добре да съдим, защото това пречи на намирането на решение. Здравият разум диктува да анализираме как да решим проблема, защо се е стигнало до грешката и как да се погрижим да не бъде повторена (урок - научен, lesson learned).
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място отдаденост в работата, дисциплина и желание да се учат. Звучи добре, но с опита разбрах, че трябва да се внимава с бързането в кариерното развитие, защото то може да доведе до прегаряне в работата (burnout), което от своя страна може рязко да забави или дори да прекрати кариерното ни развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е значителна, защото в началото почти всеки започва с примера на родителите и близките си. Това, което са ни учили, че е добре да постигнем и това, към което да се стремим в кариерното развитие. Отново давам пример със себе си - винаги са ме учили, че трябва да си намеря “хубава работа, в голяма и успешна фирма и съответно да се развивам в нея”, пример - кариерно развитие в голяма корпорация. Е… постигнах го - с годините стигнах до добра позиция в огромна международна корпорация. Това беше моментът, в който осъзнах, че вече съм на този етап, в който трябва да реша как да продължа (и искам ли въобще да продължа) кариерното си развитие - по стълбицата в корпорацията (съответно харесва ли ми естеството на работата, харесва ли ми да нося повече отговорности и съответно да имам много по-малко свободно време) или искам да продължа развитието си в друга посока - приключвайки завинаги с типа корпоративна работата, пет дни в седмицата в офис среда със стандартно работно време (така наречената “9-5 job”).
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В моя случай именно чрез помощта на приятел осъзнах какъв тип дейност би ми донесла най-силна професионална и емоционална удовлетвореност и съответно това определи накъде да се развия. В тази връзка смятам, че ролята на приятелите е сериозна, но въпреки това винаги е добре да анализираме и осмислим критично всеки приятелски съвет, защото някои съвети често се оказват “приятелски” :).
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Моята лична рецепта е следната:
1. Нищо не е на всяка цена;
2. Щипка здрав разум (понякога най-простичките неща вършат най-много работа).
Анализирайки себе си и колегите си във всички сфери, в които съм работил досега обикновено наблюдавам едно общо нещо - в почти всеки от нас има един дълбок и скрит страх да не се случи така, че да загубим работата си (съответно жизненият стандарт и препитанието си). Това е фактор (както и дълбока философска тема), който понякога води до размиване на границата и загърбване на личния живот за сметка професионалния. За съжаление този фактор бива експлоатиран успешно от много работодатели в различните сфери на работа. Това са моменти, в които човек трябва да реши дали иска да направи компромис с личния си живот, за сметка на професионалния (поради естеството на поставените му работни задачи), както и колко дълго може да продължи да прави този компромис.
Мога да дам пример от моят професионален опит, работейки в корпорация (сигурен съм, че доста от читателите могат да дадат подобен) - имал съм случаи, в които чрез открито заявяване на своята критична позиция (напр. по поставени задачи и сроковете за тяхното изпълнение) съм се поставял в неудобна ситуация, която би могла да доведе до бързото ми освобождаване от съответната работна позиция. Тук отново трябва да поставим на кантара това дали си струва и ако да - до кога.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В ранните 20 години човек обикновено е мотивиран да се развива в своята професия/работа/специалност - да учи, да става по-добър и ефективен в това, с което се занимава, да усвоява нови знания и умения. Затова в този период за мен е по-подходящо хоризонталното развитие.
Добивайки необходимия опит и рутина, както и съответните умения за комуникация и контрол над емоциите, ако човек е достатъчно мотивиран (и добре е преценил в какви дълбоки води предстои да се потопи) би могъл да опита и вертикално развитие в йерархията.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Наблюдавай и се учи от всичко, което се случва около теб - от начина, по който работят по-опитните колеги в екипа до начина, по който мениджърите се отнасят и комуникират с всеки един (независимо в коя посока на йерархията се води комуникацията - нагоре или надолу). Анализирай критично най-вече себе си, но и останалите около теб (отново - колеги, мениджъри, клиенти и т.н.). Отсей това, което работи най-добре за теб и го надграждай.
