Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не може всичко да направим днес, защото така няма да има какво да правим утре!“, споделя Гого Кръстев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
През Март 2024 станаха 18 години откакто съм във фармацевтичната индустрия, минавайки през кариерната стълбица от медицински представител, продуктов мениджър, ръководител на франчайз, до маркетинг мениджър и маркетинг лидер в 4 международни компании в сектора. През годините успях да придобия опит в много области – както в големи мултинационални компании, т.нар. Big Pharma, така и в по-малки опериращи само в централна и източна Европа, представляващи западноевропейски и американски фирми, както в оригиналния така и в генеричния бизнес, както в тръжния така и в retail пазара, както с редки болести така и с mass market продукти.
Завършил съм Фармация в Медицински Университет София през 2006г., Здравен мениджмънт през 2012г. в Медицински Университет София, 2-ра английска езикова гимназия в София. Роден съм в семейство на лекари, с което се оказах от малък свързан със здравния сектор и не си представям, че ще бъда някога извън него. :)
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Реално започнах работа през Март 2006, на 25г. възраст (фармацевтичното образование е 6г.) като медицински представител на part time, защото още не си бях получил дипломата, но истината е, че още преди това съм работил като студент в аптека, каквато беше практиката тогава. Пазя много хубави спомени от този период, как след нощна смяна отиваш на лекции и въпреки умората се чувстваш удовлетворен, защото работиш върху собственото си израстване, но и успяваш да подпомогнеш студентския си живот, как през нощта ти звъни майка с плачещо дете, което има висока температура, която има нужда от съвета ти какво да му даде – тогава разбираш, че има смисъл от това, което си учил и че наистина можеш да помогнеш на пациентите.
От тогава минаха 20 години, но усещането, че помагам на пациентите с работата си не е изчезнало – фармацевтичната индустрия, в тясно партньорство с медицинските специалисти води до иновации в медицината, като биологични терапии, като генни терапии за редица редки болести и много други. Осигуряването на достъп до такива лекарства на българския пазар, обучението на медицинските специалисти и ежедневното повишаване на общата ни квалификация води до по-добро и ефективно лечение на пациентите.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се! Целта е отправна точка към успеха! Ако не знаете къде искате да отидете ще стигнете до никъде! Сещам се за една шега – няма как да намериш пътя за центъра на Манхатън, ако картата е за Чикаго :). Една цел трябва да те плаши малко и да те вдъхновява много – мисля, че Джо Витале го е казал - американски автор, чиито книги дават ценни уроци от областта на маркетинга, комуникациите и рекламата. Това, че си леко уплашен е признак, че си се предизвикал и излизаш от зоната си на комфорт, а това че си вдъхновен те зарежда с ентусиазъм и енергия към това което правиш, в степен да не усещаш как минават дните ти. Помня до ден днешен кога аз реших, че ще съм част от фармацевтичната индустрия – стоях на една пейка зад стадион Васил Левски и понеже виждах колко ми върви химията в училище реших: Няма да следвам медицина, а фармация, за да работя във фармацевтична компания! (за огромно разочарование на родителите ми:) ). И само след 7г. успях. Но трябва и да сме готови да адаптираме целите си за кариерно развитие, защото не всичко върви както сме го планували – особено в големи мултинационални компании промяната е най-сигурното нещо – промени в моделите на работа, организационни структури, присъствие на определени пазари и много други. Трябва да сме отворени към промяната и да я приемаме като възможност – за развитие по пътя, който сме планували или за нови възможности, които ни се отварят точно в такива моменти.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е важно безспорно – то дава първата представа как се случват нещата, каква е ролята на всеки в процеса – маркетинг, продажби, логистика, регулаторни дейности, compliance и др. Дава ти представа как да комуникираш със здравни специалисти – това е ключовият момент в работата на фармацевтичните компании – те трябва да представят на лекарите информацията, от която се интересуват, да предлагат иновации, които в ръцете на лекарите ще помагат ефективно на пациентите. Това е отговорността на медицинския маркетинг – той е строго регулиран, да не подвежда и да не преувеличава ползите на даден медикамент и същевременно да предостави необходимата информация на медицинските специалисти, за да са запознати и да го използват максимално ефективно.
Въпреки важността на първото работно място обаче, както казах и по-горе, човек трябва да е отворен да се променя в начина си на работа, не само защото ако преминеш в друга компания, тя може да има друг подход, а просто защото може да има по-ефективен такъв, дори без да променяш работното си място. Промяната е най-сигурното в една индустрия, която се развива и върви напред и ние трябва да я следваме, а защо не и ние да създаваме промяната – употребата на дигитални технологии, изкуствен интелект, създаване на нови терапевтични платформи и препоръки за терапия.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които са те научили, как се прави бизнес! Това не са задължително преките ни ръководители! Това са хора, от които има какво да научиш и са готови да ти го дадат, като знание, практики, контакти и много други. Но трябва и да си достатъчно мотивиран и подготвен да го вземеш – да си отворен да учиш нови неща, да си готов да променящ вече изграденото си мнение, да излизаш от зоната си на комфорт. Щастлив съм, че в тези години срещнах много такива хора, от които имах възможност да уча – както се казваше „занаят се краде“. Благодаря им, че ме оставиха да си взема от техния опит, начин на работа, контакти и знание.
Благодаря още и на хората, с които съм работил от медицинската общност, всички които са ми подали ръка и са ми помагали в представянето на нови медикаменти, в създаването на проекти, програми за диагностика, лечение, проследяване на пациентите – в комуникацията си с тях са се раждали най-значимите идеи, които след реализация са довели до промяна в съдбите на множество хора с различни заболявания. В годините съм се стремял да бъда подготвен и на висота точно в тези разговори, защото за да бъдеш приет за партньор, трябва да си на нужното ниво, за да говорите на един и същ език.
Що се отнася до събитията, това са моментите когато трябва да грабнеш възможността – моментите, които те изстрелват на друго ниво в очите на ръководителите, колегите ти и медицинските специалисти. Това може да е включване в международен проект, награда за добре свършена работа, прекрасно изнесена презентация пред колегите от региона или инициатива, която е извън преките ти задължения. Това са моментите, когато трябва да покажеш, че можеш повече и искаш да поемеш отговорност за повече неща, които към дадения момент не са ти в задълженията или в job description. Това са моментите, които те се помнят за цял живот.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Който не работи, само той не греши! Успехи се постигат, когато поемаш премерен риск и винаги знаеш, че можеш да сбъркаш – въпроса е да си извадиш поука и следващия път да го направиш по-добре.
Правилната реакция е много сложно нещо – никой не обича да греши. Естествено е да ти е неприятно. Истината е, че никой не допуска грешки целенасочено. Когато допускаме грешка това не е защото предварително сме имали план да объркаме нещата. Трудно е да говорим за тях, защото това означава да признаем, че не сме перфектни. Факт е, че живеем в общество, което иска от нас на всяка цена да отговаряме на определени стандарти. Истината е, че най-важният стандарт, който трябва да ни води в живота ни е, че преди всичко сме хора, а хората грешат.
Най-важното е, когато се допусне грешка, човек да може да поеме отговорност за нея – да сигнализира за случилото се и екипа заедно да потърси решение. Поемането на отговорност означава, че съзнаваме естеството на човешката си природа и ограниченията си. Човешко е да се греши, но е също толкова човешко да поправяме грешките си.
Отричането на грешките е защитна реакция. За такива хора ако признаят, че грешат това ще бъде тежък удар върху тяхното самочувствие. Точно тук идва отричането, отхвърлянето на отговорност или още по-лошо – прехвърлянето на отговорността на друг. За да не се случва това, трябва да се изгради пълноценна работна среда, където са нужни развити персонални умения – за комуникация, за работа в екип, за споделяне на информация, за сътрудничество и т.н. Само в среда, където човек се чувства сигурен и спокоен да споделя, той ще е готов да поеме отговорност за грешките си без да има притеснения. Затова една от основните задачи на мениджмънта и лидерския екип е да изгради пълноценна работна среда.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Съвременния свят е драматично променен за последните 20г и вече не е достатъчно просто да си интелигентен. Има много интелигентни хора, които не могат да просперират в корпоративния свят. Днес е много по-важно да имаш манталитет за растеж, осъзнатост, страст към това, което правиш, социални умения, емоционална интелигентност и емпатия. Успяващите днес са тези, които вярват, че всяко умение може да се придобие, тези които са осъзнати да планират и поддържат посоката, в която искат да се придвижат, тези които със страст и себераздаване работят да постигнат целите си без да търсят постоянно мотивация, тези които лесно комуникират и работят в екип, тези които се справят със собствените емоции и емоциите на другите. Вече не е достатъчно само да си мотивиран и амбициозен – в сложните корпоративни структури умението да си част от цялото се оказва по-важно.
Едно от най-важните качества, което аз развивам у себе си е делегирането. Ние сме така устроени, че все искаме да предпазим новият колега от грешка, която може да наруши бизнеса, който с толкова усилия сме съградили. Но истината е, че трябва да оставим новите колеги да работят, ако искаме те един ден да са ефективни като нас, да станат наши successors, дори с риска нещо да се обърка. Ако искаме силни екипи, това е пътят ни.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е огромна за кариерното ни развитие. Няма как да растеш и да се развиваш в кариерата, ако нямаш уреден личен живот. Ако имаш лични тревоги ставаш разсеян, губиш концентрация в работния процес и вниманието ти се насочва към семейните проблеми. Успешните в кариерата имат и успешни семейни отношения.
От личен опит мога да кажа, че когато трябва да взимаш тежки решения в кариерата, които се отразяват на семейството – били финансови или свързани с преместване на друго работно място или дори на същото, но ако се налага в друга държава – ако спечелиш международна позиция, е важно да усещаш подкрепата на семейството. Това дава възможност спокойно да се развиваш и да вървиш нагоре в кариерата и да се възползваш от всички отворили се възможности. Аз винаги съм усещал тази подкрепа и съм се чувствал спокоен, когато съм взимал такива решения.
Що се отнася до родителите – някой психолог беше казал, че истинското израстване на личността започва тогава, когато подставиш под съмнение това, на което са те учили родителите ти. Може би звучи малко не уважително, но истината е, че поколенията са толкова различни, че това което е било важно за нашите родители, при нас вече не върши работа, а нашите деца изобщо няма да го разбират. Родителите ни с най-добри намерения ни дават съвети, искайки да ни предпазят от грешките, които те са допускали, но докато човек сам не мине по своя път, със своите грешки – човек няма как да израства като личност, а и в кариерата.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите също са важни, те са другата опора след семейството. Те са обаче два вида – едните са приятели от детинство, които работят в други сфери. Те обикновено не са много, но с тях можеш да споделиш всичко и да очакваш разбиране, просто защото се познавате от много години, а и техните съвети за кариерното развитие не са обременени от конкретната среда, в която работиш.
Другият вид приятели са тези, които са се появили по време на кариерното ти развитие и са в сферата, която работиш – това са колеги, бивши и настоящи, бивши твои ръководители или партньори в бизнеса и дори клиенти (в моя случай медицински специалисти и най-вече лекари). Тези хора са изключително важни, от тях наистина можеш да получиш съвет, идея, критика за кариерата ти. Смело мога да твърдя, че част от тях са мои ментори и винаги съм се вслушвал в съветите им. Надявам се за част от тях и аз да съм човек, с чийто съвети са им помагали и са усещали подкрепата ми. Приятелите не е нужно да са много, важно е да са правилните. Използвам възможността да им благодаря!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако Вие имате, дайте ми я! :) Истината е, че всички ни учат, че work-life balance-ът е от изключителна важност, защото иначе идва т.нар. синдром на burnout. Истина е, че колегите на запад, когато излязат отпуск, няма как да ги намериш – няма телефон, съобщение, мейл. На нашите ширини не е точно така – ние винаги си носим компютър и откликваме на спешност, ако нещо се появи.
Истината е, че когато не усещаш работата си като товар, а като нещо което обичаш да правиш, дори като хоби – не ти тежи. Затова слава богу, колкото и изморен да съм бил понякога, никога не съм достигал до burnout. Случвала се е понякога с нетърпение да чакам да изляза отпуск, за да имам време да прочета нови публикации, да се подготвя в нова терапевтична област – само тогава има реално време за истинска подготовка и плануване, когато не те преследват ежедневните задачи и срокове.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Няма правило! Ако по принцип на 20г. имаш визия какво искаш да правиш – може директно да започнеш с вертикално развитие. Въпросът е, че ако нямаш – по добре е да смениш няколко области, за да видиш какво ти харесва. Както казах и преди – важно е работата да не ти тежи, а да те вдъхновява.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценния за мен съвет съм получавал именно от моите приятели/ментори от индустрията и той е – не може всичко да направим днес, защото така няма да има какво да правим утре! :) Това, колкото и да е смешно е вярно – нещата трябва да се случват едно по едно, стъпка по стъпка, слонът се яде на малки хапки. Това важи и за кариерното развитие – хубаво е нещата да стават постепенно, така те са и най-трайни.
Този, който аз бих дал e „няма начин да няма начин“! Никога не се отказвайте от това, което преследвате, било в кариерата било в живота – ако по един начин не става, винаги опитваме друг, трети и докато стане! Всичко може да се постигне!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
