Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„За мен добрият лидер има много широка обща култура, отлично развита емоционална интелигентност и най-вече – отворен е към всичко онова, което екосистемата (а не само индустрията) може да му предложи.“, споделя Мария Стоева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Едно смешно видео от „Господари на ефира“ преди време казваше „аз съм си обикновен човек съм си“ – е, аз ще започна с това, че съм оптимист, вдъхновител и роден под щастлива звезда човек.
Аз съм артист, който обича изявите във всякаква форма и съм съвременна версия на Шесторъкия Шива – Директор на Assert International България, Директор „Продажби и Бизнес развитие“ на Manpower България, МВА студент на Bologna Business School, съ-автор и водещ на подкаста за работа с хора „HR Navigator“, а отскоро – организатор и куратор на DisruptHR Sofia. Преди всичко това съм майка на една Адриана и един Борис, щастлива съпруга, активно пътуващ откривател, четящ, пишещ и много споделящ човек, за който щастието е поставено на особено висок пиедестал.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Като изключим трите седмици след 7-и клас, в които работих като сервитьорка за наказание, че имам 5-ица по Физическо за годината, защото ходя с токчета (още тогава съм знаела, че един живот ще ми се налага да тичам така...), започнах сериозна работа на 16-годишна възраст. Училището, в което учих английски език, беше специално място за мен в тийнейджърските ми години. Там се научих не само на езика, но също и на работа в екип, четене по диагонал, грижа за природата, умения за невероятен фокус и т.н. Семейството, създало това училище, ме покани да работя в тяхната администрация почасово всеки ден след училище. Притеснявах се, че родителите ми няма да позволят, за да не пречи това на образованието ми, но напълно безпочвено – бях подкрепена, а в резултат, вместо да губя времето си в пушене в храсти (не, че не съм пушач!), се научих на изключително много. Тази първа работа в училище Aristocrat ми даде основата и ме накара да вярвам в себе си, отвори хоризонти в мен и ме промени завинаги като човек. А , първото си възнаграждение изхарчих за... крещящо жълти обувки с токчета, които пазя и до днес. Каква ирония, нали? :)
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Когато сме много млади стратегията може да бъде нож с две остриета. Не съм представител на поколение GenZ, но и моето поколение вече се ползваше от неограничени възможности, а изборът ни накъде да поемем беше труден. Затова моята стратегия беше да получа възможно най-широки умения, знания и компетенции в много различни посоки, така че каквото и да ми поднесе животът – да бъда готова за него. Учих хиляди неща и научих добре много от тях. Не спирам и до днес – на 32 години съм и следвам четвъртото си висше образование, а смятам да продължа така и занапред.
Имаше време, в което вярвах, че трябва да бъда тесен специалист и че само това може да ми даде наистина дълбок и силно експертен поглед над дадена дейност. И докато това е валидно условие за много професии, то в сферата, в която аз се развивам, бързо осъзнах, че конкретната стратегия за кариерно развитие повече може да ограничи един професионалист, отколкото да го развие. Особено в позицията на лидер. За мен добрият лидер има много широка обща култура, отлично развита емоционална интелигентност и най-вече – отворен е към всичко онова, което екосистемата (а не само индустрията) може да му предложи. Затова и конкретно начертан път, особено в днешната бизнес динамика на развитие, е по-скоро „подрязване“ на крила, отколкото формула за успех.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Никой друг работодател не може да има такъв невероятен ефект върху един човек, както първият. Когато сме млади, се впечатляваме по-силно, мечтаем по-безгранично, преживяваме по-дълбоко, запомняме по-лесно. На първото си работно място се научих да работя бързо, ефективно и продуктивно, да съм ултра фокусирана и концентрирана, да работя с хора, да мисля извън рамката, да давам повече, отколкото се очаква от мен, да съм навсякъде, да се изразявам ясно, да организирам ресурси и да реагирам на непредвидени ситуации, да бъда отговорна и най-вече – да бъда предприемач в качеството си на служител. Всичко това развих във всяка следваща компания, но първата е онази, на която си казах: „Мария, можеш да го направиш – каквото и да е“. И до ден днешен увереността и устойчивостта, на които се научих там, са онова, което ме води във всеки следващ понеделник.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Нашите ментори – онези, на които подражаваме. Във всяка компания, в която съм работила, и всеки университет, в който съм учила, съм имала щастието да срещна поне един такъв – да застана много близо до него/нея и да уча, попивам, питам и опитвам. Това ми е давало невероятни предимства във времето. Хората, които имат най-голям отпечатък върху нас, са и онези, които са ни гласували доверие, когато дори самите ние не сме вярвали в собствените си възможности. Тук отварям скоба с лична история – като бакалавър избрах да уча Бизнес мениджмънт. Много хора не разбираха избора ми и твърдяха, че няма логика млад човек да учи мениджмънт – трябвала му „професия“, каквато това не било. Имаше редица въпроси като „Защо не е икономика“, „Правото беше по-добър избор“ и прочее. Е, завърших бакалавър, започнах работа и хоп – след само три месеца ми дадоха един от най-големите филиали на компанията, в която работих. Започнах работа „по специалността си“ почти автоматично. Но пред мен имаше лидер, който повярва в мен и ми гласува огромно доверие, през цялото време ме подкрепяше и заедно успяхме да случим онова, което имахме като визия тогава. И най-големите събития в кариерния ни живот са точно тези – моментите, в които скачаме в дълбокото от много високо, и се учим да плуваме в процеса. За мен това са най-вълнуващите моменти и обикновено бележат най-големите ми успехи.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да благодарим на грешката от сърце. Да отворим шампанско с хората около нас и да им разкажем за нашата грешка. С хладен ум и топло сърце да се справим с последствията, да вземем урока и да продължим напред – с една грешка по-богати от преди. Хубаво е, че не съм лекар или строител с това си мислене, но в моята екосистема на работа колкото повече опитваш, колкото по-смел си, колкото по-готов си за нестандартното – толкова по-големи са шансовете за успех на онова, с което си се захванал. И когато действаш така, грешките са ти в кърпа вързани. Но и успехите също. В екипа, с който работя, празнуваме грешките. Не се притесняваме от тях, а напротив – те ни помагат да бъдем новатори, да бъдем наистина добри в това, което правим и да откриваме устойчиви решения по-добре от всеки около нас.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място – увереност. А веднага след това адаптивност, заедно с отворено съзнание и много добри умения за учене. Любопитство, интелект, умения за преговори, търпение, хладнокръвие и много силна вяра в собствените си сили и компетенции. Ясен изказ, широка усмивка и познаване на човешката психология. Готовност за предизвикателства и компетентност в работата. Виждала съм и продължавам да виждам ежедневно хора, които се развиват със скоростта на светлината. Обградена съм с такива и общото между тях е всичко, изброено горе . Моят собствен път и наблюдението ми над тях са и онова, което ми дава вяра, че в крайна сметка решението да се върна и да създам семейство в България, беше правилното. С хора, с каквито се срещам и работя всеки ден, знам, че няма начин да няма начин за светло бъдеще тук.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Моят случай е жив пример за категорично „да“. Дете съм на икономисти. Баща ми е, и винаги е бил, здравата основа на всички около себе си – човекът, който е постоянно с две стъпки напред, погрижил се е за всичко, с трезвен поглед е провидял всеки ход и е премерил всеки риск. От него съм научила безкрайно много и до ден днешен нямам по-добър съветник и по-важна подкрепа от него. И другата страна на монетата семейство – майка ми. Тя пък е артист във всичко, което прави; ненадминат оратор; безкрайно креативен човек, най-търпеливият и устойчив човек, когото познавам и преди всичко – винаги ми е показвала колко обича работата си и как ключът към успеха на човек е именно там – да гориш в онова, което правиш А ако ли не – вместо да се откажеш, то така да промениш средата си, че да се влюбиш в нея. И все пак – ако някой от хората, които четат това, не са били родени под толкова щастлива звезда с родители като моите, на тях искам да кажа, че семейството не е само мама и татко. В семейство могат да се превърнат много хора около нас – и дали ще черпим от мъдростта на дядо, от топлината на баба, от идеята на детето си или вдъхновението на своя спътник в живота – винаги имаме добри примери около себе си, а какво ще възприемем от тях, зависи само от нас.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
„С какъвто се събереш - такъв ставаш“, казва старата българска приказка. А аз добавям: какъвто си – такива привличаш около себе си. A колкото по-разнообразни и богати по душа са хората около теб, толкова по-добре и за теб, и за тях.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Като човек, който си е гълтал езика нееднократно (и буквално) от бърнаут, ще кажа, че на тази тема по-скоро бих написала книга. Границите между личен и професионален живот при мен са безкрайно размити – и всичко в работата за мен е лично, и всичко в личния живот има отражение върху професионалното. Да съм една от 8 до 5 и друга – от 5 до 8, е невъзможно – та, аз съм един и същи човек, просто в различни свои роли. Затова казано възможно най-кратко, най-голямата разлика върху качеството ни на живот дава онова, което живее вътре в нас, а не онова, което се случва извън нас. Как реагираме на ситуация, която ни ядосва, натоварва или плаши – имаме ли силата да я трансформираме в свой урок, вдъхновение или възможност, или й позволяваме да ни превземе и да ни вкара в спиралата на „много ми е трудно, много ми е неприятно, много ми е тежко...“? Знаем ли кое ни зарежда и кое – разрежда енергията ни? Доверяваме ли се на хората около нас, така че да не се товарим сами с всичко, което се изпречи на пътя ни? Знаем ли каква е целта ни и какво по пътя ще ни помогне да я осъществим? Опитваме ли се напразно да контролираме онова, което е извън наш контрол? Даваме ли си сметка кое ни е спешно, и кое – важно?
Осъзнатото живеене е това, което ни помага да имаме качествен живот – и личен, и професионален, пък макар и с размити граници.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Дали развитието ще е хоризонтално или вертикално няма такова значение, както това да бъде постоянно. Постоянното, устойчиво, ежедневно развитие е онова, което прави един професионалист добър. С какво започвам и завършвам деня си – имала ли съм смисъл в него, направила ли съм нещо ново, дала ли съм нещо по-различно, получила ли съм нещо ценно – това е, с което ставам и лягам всеки ден.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
На ежедневно видимо място за мен съм поставила едно листче, което виждам абсолютно всяка сутрин щом се събудя. То е много малко, но на него пише нещо много голямо, което е направило още по-големи за мен и хората около мен успехи в годините. То е и най-ценният ми кариерен съвет.
На листчето пише: „I’ve got this“.
