Човек работи върху себе си цял живот

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

„Не се страхувайте да скочите в дълбокото – шансът ви е даден само днес, не го пропускайте.“, споделя Ирена Ставрева, поредният ми гост в рубриката.

Коя е тя?

Ирена Ставрева, Country Manager на Tender Service Bulgaria. Нашата компания помага на фирми, които участват в обществени поръчки или имат желание да започнат – в България и в още 15 държави. Иначе моят професионален път преди това премина в рекламния бизнес – почти 20 години работих в различни рекламни агенции, от Junior Media Planner дo Managing Director.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Започнах във втори курс в университета като стажант-журналист в БНР и първото ми възнаграждение беше хонорар за анкета със случайни минувачи на улицата😊. Но по шанс на съдбата разбрах, че журналистиката не е точно моето нещо, озовах се в радио „Експрес“ и заработих на хонорар като рекламен консултант. Годините бяха в „зората на рекламата“ – работех с първите частни фирми, които веднага виждаха огромен положителен ефект на рекламата върху техните продажби и работата ми беше много приятна и удовлетворяваща. Осигурявах си чудесни доходи и имах пълна свобода на работното време докато уча. След 2 години започнах първата си работа на трудов договор в рекламна агенция и така продължих напред като постепенно израствах в йерархията. Но  преди 5 години рестартирах кариерата си и започнах от нулата в материя, която не познавах. В ден първи питах какво означава „обществена поръчка“, а днес водя обучения по темата. Обичам да започвам и разучавам нови неща, не се плаша от неизвестното.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Би било чудесно, но при малко хора се получава на практика. Ако говорим за професия, която има ясна насоченост (напр. музикант, лекар, химик, биолог...), то тогава и посоката на кариерното развитие е сравнително ясна, в конкретна сфера, която не предполага много вариации. Но както знаем, повечето хора излизат от училище без никаква идея с какво точно искат да се занимават, и това е съвсем нормално. В такъв случай просто човек трябва да работи върху изграждането на общата си култура и да развие талантите и потенциала си, а кариерните възможности сами ще се появят. При мен беше така – занимавах се с много неща, много сфери ми бяха интересни и развих способности в различни посоки. Мисля, че това ме направи един по-богат човек: откъм знания, опит и адаптивност. Винаги водещ за мен е бил принципът да не пропускам добра възможност. Когато пиленцето ти кацне на рамото, не го изпускай – вземи максималното, което ти предлага съдбата точно в днешния ден.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Не винаги първото работно място е определящо за кариерата ни, дори напротив – много често бързо откриваш, че е било грешка, и че трябва да търсиш нещо по-добро. Смятам, че младите хора трябва да са смели и да експериментират, както и да не се задоволяват с недобри условия. По принцип се смята, че когато работодател види в CV-то на кандидат за работа много сменени работни места, това не е добър знак. Но за мен това означава, че имам срещу себе си инициативен и смел човек, с непримирим и търсещ дух, и абсолютно приветствам. Когато си на 20-30 години, разбира се, че това е моментът, когато не трябва да се страхуваш да сменяш работни места и да търсиш най-добрата възможна реализация за себе си. Аз никога не съм съжалявала за нещо, което съм предприела (дори и да съм го оценила впоследствие като грешка, то ме е научило на нещо). Съжалявала съм за ситуациите, в които не съм предприела промяна, или пък твърде много съм се забавила да я направя – защото съм загубила ценно време от живота си. Времето, което имаме за изграждане на кариера е много малко – само около 30 години, в които сме млади, здрави и енергични – длъжни сме е да използваме максималния потенциал на тези си години.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Винаги по пътя си срещаме хора, от които можем много да научим – не е задължително те да са ни приятни или да бъдем приятели с тях, но в професията можем да вземем много. Човек просто трябва да подхожда с отворени сетива и да идентифицира тези хора около себе си, така че просто да „попива“ от тях. И със сигурност ще срещнем по пътя си хора, които ще бъдат за нас Role models и в двете посоки – за това как да се държим и как да НЕ се държим, когато един ден стъпим в техните обувки.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Да се опитаме да погледнем назад безпристрастно, като страничен наблюдател, и да се опитаме да разберем какво можехме да направим по-добре. Това не е гаранция, че следващия път ще успеем да избегнем същата грешка, за съжаление. Много често животът ни предлага ситуации, които повтарят едно и също предизвикателство под различни форми, и за съжаление един ден откриваш, че пак си постъпил по стария грешен начин... Когато не си готов да решиш задачата, съдбата ти дава нови и нови шансове – аз лично съм много благодарна за това! Опитвам се да си направя „ревизия“ на миналото, казвам си какво да променя и стискам палци да успея да постигна по-добър резултат следващия път. Не става бързо, с малки стъпчици....

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Бързото кариерно развитие се случва благодарение на две неща – от една страна са необходими качества, но и късмет да си на точното място в точното време. И да речем, че второто е извън нашия контрол, то имаме доста какво да работим върху първото, изграждането на правилни качества. Човек работи върху себе си цял живот, но и като родители можем да помогнем в тази посока на децата си. Аз смятам, че хората, които са смели, силни и инициативни, никога няма да останат незабелязани във всяка работна среда и ще имат своя шанс. А ако пък работната среда не е благоприятна, ще имат силата да я променят.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

И да, и не. Да не забравяме, че родителят се опитва да направи най-доброто за детето си, но той може да преценява само според рамките на собствената си гледна точка. А днес гледните точки на нашите родители са вече много остарели и в голяма степен неприложими в съвременния начин на живот. Аз съм много предпазлива със съветите към децата си: новите професии, които се появиха, новите възможности на технологичния свят - това са неща, съвсем непознати за мен, и не смея да прогнозирам коя професия ще бъде успешна и коя няма да бъде. А и критериите за „успешна“ кариера също много се промениха – младите хора вече не търсят само висока заплата и висока позиция: търси се свободно време, възможности за пътуване, възможност за дистанционна работа, комплименти от страна на компанията към служителите и много други.

Така че, като родител аз ще се опитвам да бъда в крак с времето, за да мога да помагам на децата си с преценка и съвети, адекватни на тяхната реалност, а не на моята.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Съветите на приятелите имат значение. Винаги е добре е да имаш човек, на когото можеш да разчиташ да те погледне отстрани и да ти даде трезва преценка за плюсовете и минусите на дадена ситуация, защото когато ти си емоционално ангажиран в нея, не можеш да мислиш хладнокръвно. Но аз лично имам много малко хора около себе си, от които бих потърсила професионален съвет – защото ги смятам за достатъчно близки до моя характер и начин на мислене. Има много други хора, които много обичам като приятели и близки, но познавайки техния характер и модел на действие, не смятам, че ще се възползвам от техен съвет и това не би трябвало да обижда никого.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Не, рецепта няма, защото хората, които горят в работата си, винаги малко или много жертват личния си живот. За мен работата винаги е била цялостно интегрирана в личността ми, неделима част от мен, която няма как да просто извадя от себе си и да й отредя да функционира само в слота 9.00-18.00...

Според мен човек няма как да се развие и прогресира, ако е склонен да инвестира от себе си само работното си време  – да, той може да се изгради като един перфектен изпълнител, но не и като лидер. Новото, прогресивното, смелото движение напред винаги идват с влагането на лично време и мен никога не ме е интересувало дали то е платено от работодателя ми или не. В моя живот имам сумарно отработени повече часове безплатно отколкото платено. И не съм съжалявала никога за това, а винаги съм знаела защо го правя: за да науча повече, за да стана по-добра, за да харесам аз самата свършената си работа и да съм удовлетворена от себе си.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Ако човек има шанса да избира - хоризонтално, според мен. Хоризонталното развитие дава възможност за изграждане на комплексни знания и опит за един млад човек, което впоследствие ще го направи по-качествен мениджър. Ако познава работата в различни отдели на компанията си, той ще познава по-добре нейния цялостен бизнес модел и това ще го направи много по-ценен кадър от другия, който познава само един ресор.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Не се страхувайте да скочите в дълбокото – шансът ви е даден само днес, не го пропускайте.