Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Андрей Андонов за The Recursive
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Бъдете с положителна нагласа, осъзнати и не приемайте нищо лично на работното място.“, споделя Диляна Хараланова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Диляна и съм оперативен директор в The Recursive. Откривам вдъхновение в дейността ми в предприемаческата екосистема. В работата си ценя честността, отговорността и качественото изпълнение на проектите.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първия си платен стаж направих на 22 г. докато бях студентка (като изключим сезонна работа край морето). Най-първото си възнаграждение получих на 13 г., когато станах представител на козметичната марка AVON.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията, независимо дали в кариерното развитие, в бизнес проект или управление на фирма, винаги ни помага да знаем къде искаме да стигнем и да начертаем стъпките как да стигнем до там. Казвайки това, стратегията трябва да е нещо, което да ни кара да си задаваме въпроси. Хората на млада възраст не винаги са екипирани с ресурсите да създадат стратегия или да имат отговорите на въпросите и това не трябва да ги демотивира. Достатъчно е да започнем да си задавам правилните въпроси - какви са целите ми, къде искам да стигна, какви стъпки трябва да предприема, за да стигна там.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на работните ни навици?
Зависи от много фактори, като например от това колко време сме на конкретната работа и колко важна е била за нас. Първата работа ни запознава с бизнес света и ни показва как нещата се случват - включително откъм отношение, което получаваме и интензитет на работа. Когато нямаме база за сравнение може да го приемем ‘за единствения начин, по който може да се случват нещата’. Това не е лошо, ако попаднем на правилното място и се чувстваме добре (ценени, мотивирани, надграждащи). В същото време светът представя различни възможности и трябва да вярваме в себе си и да не се страхуваме да търсим нови предизвикателства, ако е дошъл момента.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията са свързани с решенията, които вземаме. Много често само перспективата на времето може да покаже тяхното истинско отражение. Относно хората - от една страна това обикновено са личностите от чието мнение се влияем и/или уважаваме - това може да са колегите, с които споделяме задачи, мениджъри, ментори. От друга страна, това може да са и хората, които са допринесли да имаме най-много предизвикателства в работния процес. Много често, точно в трудни моменти се изграждат характери, знания и опит.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Правилната реакция след допусната грешка е тя да бъде отчетена - призната, да е поета отговорност и да са взети поуките. Ако поуките от грешката са взети - това не е грешка, това е опит.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Мотивация и умението да не се отказват пред трудности.
Допълнително съществено могат да допринесат качества като емоционална интелигентност, умения за поставяне на цели и личностно планиране, осъзнатост за обкръжението и процесите на работното място, интерес за знания и развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите обикновено искат най-доброто за нас и е хубаво да ги изслушваме. В същото време всеки има отговорността и свободата да взема решения и да следва своя собствен път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Обкръжаваща ни среда е ключов фактор през целия ни живот, не само в етапите на кариерното развитие. Имаше една сентенция, че човек е съвкупност от 5 души, с които прекарва най-много време.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има различни тези по този въпрос и зависи от самия човек, типа дейност и на какъв етап е кариерното развитието. За някои работата може да е част от ежедневието и да няма точна граница между двете. За други трябва да има отделено лично време и ясна граница между двете. Според мен, който и от двата варианта да е интегриран, е необходима от време на време качествена почивка, в която човек да презареди.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Важното е да има развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете с положителна нагласа, осъзнати и не приемайте нищо лично на работното място.
