Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Йордан Симеонов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Кариерата е „инструмент“, чрез който да реализираме своя човешки потенциал.“, споделя Светослав Еленков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте, казвам се Светослав Еленков – семеен, баща на две деца. Реалист, който вярва, че всичко може да се развива и подобрява, при желание и подходящи условия. Понякога в очите на околните изглеждам повече като оптимист и идеалист, защото вярвам, че с общи усилия възможностите ни са неограничени. Професионалният ми път е почти двадесет години в корпоративна и бизнес среда, петнадесет от които са в ролята на бизнес анализатор и консултант при създаване и внедряване на системи за управление на бизнеса. Към днешна дата работя на свободна практика и развивам бранда HighQ.pro с цел да се популяризира връзката между качеството на изискванията, методите на работа и качеството на живот. За служителите на една компания, качеството на живот е свързано с добрата организация на работните процеси и начина, по който протича работния им ден. Това е връзката между моята страст (подобряване качеството на живот) и професионалния ми път.
Убежденията ми свързани с анализ, организация на процеси, развитие на бизнес проекти и добри практики, са базирани на опит.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работя от ученическите си години. Като ученик с приятели маркирахме дървета за провеждане на сеч. Като студент бях общ работник на строежи. С брата на баба ми направихме нов покрив на къщата на директора на училището, което съм завършил. Първата ми квалифицирана работа беше учител по икономика в същото училище. Бях на 22 години, класен ръководител на деветнадесет годишни ученици (13 клас в професионална гимназия). Тогава с баща ми имахме интересен разговор какво искам и какво не искам да работя, и защо. Дълга предистория, която продължи само един месец- започнах, защото не можеха да намерят учител за началото на годината.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Би било добре да имаме стратегия. Аз нямах ясна концепция, но имах цел – исках или да имам влияние върху процесите и начина на работа там където изкарвам прехраната си, или да работя за себе си. Исках да виждам ползи и смисъл от труда ми. Благодарение на липсата на стратегия, научих много уроци по трудния начин. „Лошият опит е най-добрият учител“. Ако бях уцелил „лекия път“, щях да имам повече финансови успехи, но нямаше да науча онова, което знам днес. Щастлив съм, че виждам кауза в моята работа. Накратко – качествените изисквания водят до качествени процеси, те от своя страна водят до качество на продуктите и услугите, по-добри резултати, по-удовлетворени и по-здрави хора! Връзката между удовлетворение и здраве е пряка.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието на първата работа, на която гледаме като дългосрочна е значително. В банковата сфера имах късмета да попадна на добри ръководители, сплотен и силен колектив. Останах в тази компания шест години, въпреки че многократно смених позицията. В тази компания беше и първата ми работа като бизнес анализатор. Смея да кажа, че там за три години научих много повече добри практики, отколкото за следващите десет. Това е екипът, в който изградих основните методи на работа, които прилагам и днес – просто работят и дават резултати. Там се влюбих в организацията на процеси и бизнес анализа – работа, при която всеки проект е различен.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
При мен, кариерното ми развитие беше по-скоро реактивно на промени и решения на ръководители, с които не бях съгласен. Към днешна дата виждам ползите от извървения труден път и не съжалявам, че съм отстоявал принципите си. Като положително влияние мога да изтъкна две дами. Аделина Петрунова е човекът, от който съм научил най-много. Тя не беше мой ръководител - беше старши експерт, нещо като ментор към който бях прикрепен при първата ми работа като анализатор. Втората дама е Елица Гьошева – Директор на отдел ИТ и мой пряк ръководител. Това е мениджърът под чието ръководство съм се чувствал най-добре, гласувано ми е доверие, давана ми е свобода и можех да мисля на глас, без притеснения! Когато работата изисква да се измисли решение (знанията не са достатъчни, решенията ги няма в google, Chat GPT не може да помогне много), свободата е ключът към продуктивност и ефективност.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
След грешка, задължително, себерефлексия – каква е моят отговорност за случилото се, можех ли да реагирам по друг начин. Задължително, когато сме допуснали грешка или сме си изпуснали нервите, е да се извиним. Дори когато принципно сме били прави. Човешките отношения са в основата на взаимодействието. Доброто взаимодействие дава качествените резултати.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Амбиция, ясни цели, постоянство, търпение. Бързо изглежда само отстрани. За съжаление има и хора, които са „подбутвани“ по една или друга причина.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е от голямо значение. Със сигурност е по-лесен пътят на децата, които имат добър пример за кариерно развитие. Дали да следваме съветите на родителите? Родителите следва да се уважават винаги, но това не означава да вървим по техния път и очаквания. Съвети се следват, когато са дадени по подходящ начин и са съобразени с нашата нагласа, желания и силни страни. Няма значение от кого идва съвета, а дали ни дава стойност – върши ли ни работа. Конкретно за мен, ако слушах моите родители сигурно още щях да стоя на „сигурна работа“, в която не виждам особен смисъл и удовлетворение. Мнозина от поколението израснало в „онзи строй“ имат особена нагласа към работата и страх от промени.
Благодарен съм на жената до мен – тя два пъти ме подкрепи, когато взех много трудни и рисковани решения за промяна на кариерния път. Родителите са ме подкрепяли финансово в трудни моменти, което ми е давало смелост да рискувам.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Не харесвам онова клише, че ние сме „средно-аритметично на петте ни най-близки приятели“. Запазих приятелството на близките ми приятели от детството, въпреки че животът ни се развива по различен път. Винаги съм търсил и хора с близки до моите интереси – това помага в трудни моменти на промени. Първият ми опит за собствен бизнес беше да направя клубове за съмишленици. Скоро започнах да организирам група за личностно и професионално развитие. Това, което ни свързва в тази група е убеждението, че бизнесът трябва да дава и стойност за обществото, а не просто да генерира печалби.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има, да. След професионално прегаряне си поставих ясни приоритети, които си повтарям всеки ден: първо здраве, за да се грижа за семейството си, на второ място семейството, на трето място всичко друго. Светът ще се оправи и без всеки един от нас. Който не вярва, да наблюдава егото си. Смирението е ключ към баланс.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонтално. Бързото вертикално развитие може да доведе до много грешки. В работата ми на анализатор и консултант не съм заемал управленски позиции, но работех пряко с висшия мениджмънт на всички работодатели и клиенти. Добрите от тях познават работата на „ниско ниво“ и разбират проблемите на мениджърите, на служителите и на партньорите си.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Кариерата е „инструмент“, чрез който да реализираме своя човешки потенциал. Важни са въпросите „Какъв човек искам да бъда, какъв живот искам да имам?“.
Не спирайте да учите, търсете причинно-следствените връзки между събития, действия (бездействия) и резултати. Не се страхувайте от промени, от грешки и провал.
И да завърша с едно клише – „Следвай мечтите си“. Усещането за смисъл и призвание дава много енергия и буквално лекува тялото и душата! Трудности има навсякъде – важното е, когато се обърнем назад да си е заслужавало. Кариерен успех, за който сме пожертвали здраве, семейство, съвест, душевен мир – не е успех.
