Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„С първата заплата си купих мечтаните обувки, които струваха почти толкова, колкото беше и възнаграждението ми.“, споделя Марта Попова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Марта Попова и понастоящем съм мениджър Човешки ресурси в Еником М и Каре България, компании в мебелния бранш. Имам над 15 години опит в сферата на човешки ресурси с фокус разгръщане потенциала на търговската сила в бързоразвиващи се български компании, занимаващи се с продажби.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Какъв приятен въпрос, който ме връща в студентските ми години. Започнах работа още във втори курс, явявайки си на кастинг за радиоводещ в стартираща тогава радиостанция, мисля че нямах навършени 20 години. Помня, че когато получих първата си заплата си купих мечтаните обувки, които струваха почти толкова, колкото беше и възнаграждението ми.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Краткият отговор е категорично „да“ и ако трябва да разширя ще добавя, че когато хората са млади залагат повече на експеримента, отколкото на ясно начертана стратегия за собственото си развитие. В момента помагам кариерно на няколко талантливи млади хора и ми e изключително интересно да черпя опит от поколението Z. Те са здраво стъпили на земята, с много категорично мнение по отношение на възнаграждението и баланса „работа-личен живот“. Склонни са бързо да вземат решения къде да се насочат, ако Работодателят е достатъчно гъвкав да им осигури комфорта, така че да бъдат максимално продуктивни и отдадени на това, което правят. Кариерното развитие в класическия му модел се обуславя в голяма степен от образованието, което имат младите хора. Факт е обаче, че все повече таланти отхвърлят идеята за университетски знания и се впускат директно в компании, които ценят креативността, личностните качества и придобитите по алтернативни начини знания в определени области, които биха ги направили успешни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
От моя опит мога да споделя, че първата ми работа се оказа от ключово значение за развиване на комуникационни умения и боравенето с ясни изразни средства. Години по-късно всичко научено бе приложено в друга сфера, тъй като се занимавах с обучения и опитът ми като радиоводещ ме направи успешен тренер и коуч. Споделям вярването, че няма безполезен труд и всяко едно работно място и тип работа развива различни умения и качества у човека, които рано или късно ще бъдат извадени от „килера“ в най-подходящия момент, за да ни направят по-успешни. В този смисъл всяка работа, не само първата е от голямо значение за кариерния ни път. Все пак трябва да се внимава да не се прекалява с експериментите, тъй като „лутането“ от една сфера в друга, от една позиция в друга прави недобро впечатление на повечето ангажирани с подбора хора. Аз лично никога няма да отхвърля кандидат за интервю ако забележа, че твърде често е сменял работата си, но със сигурност бих изяснила мотивите.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Моето лично мнение е, че най-голяма следа у всеки прохождащ професионално човек е неговият първи ръководител или ментор, по-опитен колега. Той играе ключова роля в изграждането на бъдещия професионалист, както в положителна, така и в отрицателна светлина. Авторитетите, които работят с нас рамо до рамо на терен, тези, които можем да наблюдаваме и да „крадем“ от тях добри практики, да заимстваме поведения и подходи са най-важните учители и нагледен пример за това искаме или не искаме да сме като тях. Аз съм голям привърженик на менторските програми във всичките им разновидности, затова препоръчвам горещо на младите хора да следят и участват в подобни събития и форуми, където младостта среща опита и където се осъществяват полезни професионални връзки и контакти с бизнеса в реална среда.
Ако подходим с разбирането, че всяка грешка е опит, то е добре да извлечем и поуките и да си отговорим на въпроса: „Ако имах втори опит, какво бих променил?“. Най-лесно е да обвиним компанията, колегите, шефа и всички по веригата, които са ни „черни“, но истината е, че трябва да анализираме и собственото си поведение и да извадим на показ пред самите себе си истинските причини за допуснатата грешка. И да не забравяме, че всяко падане ни учи да се изправяме още по-бързо.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Неминуемо ако човек не е готов за славата ще се сблъска с неодобрението на околните. Тук важна роля имат колегите от Човешки ресурси, които първо трябва да подпомагат мениджърите в решенията им кого и защо да промотират и второ да оказват навременна подкрепа на таланта в новата му роля. В контекста на въпроса, кариерното развитие би могло и да не е пряко свързано с повишение на работното място, а с участието в предизвикателни и значими проекти или други нетипични роли, които развиват нови знания и умения. Като цяло у повечето хора, които търпят развитие в компаниите се наблюдават висока мотивация, комуникационна изява и желание за споделяне, но понякога и нервност, самовглъбяване, докато трае осъзнаването и адаптирането към новата среда. Ако приложим модела на ситуационното лидерство, то всеки човек попаднал в нова роля е в позицията на ниво 1 на зрялост, а именно ниска компетентност и висока ангажираност или „още не знам какво не знам“. Затова е от изключителна важност да се оказва ежедневна подкрепа, както от прекия ръководител, така и от колегите от Човешки ресурси, за да се гарантира плавен преход и бърза адаптация.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Теоретично трябва, но практически не се случва. Будността, любопитността, самоувереността у повечето млади хора не им позволяват да се вслушат напълно в съветите на родителите си, понякога с цената на разочарования и ожулени от падане колене. Моите наблюдения са, че ние като деца на нашите родители, каквито сме през целия си живот изслушваме техните доводи, обикновено спорим с тях, опитваме се да ги убедим, че имаме други виждания и в крайна сметка правим това, което сме си наумили. И така и трябва да бъде, защото това е прекият път към поемането на отговорност за действията или бездействията ни.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Бих казала предимно информативна. От приятелите можем да получим ценна информация, да чуем тяхното потребителско мнение за дадена компания, но не мисля, че биха имали пряко влияние върху нашето решение, освен ако не работят в същия работодател.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма панацея. Винаги ще има работохолици, които поставят служебните ангажименти пред това да са с близките си. Винаги ще има и такива, за които работата е нищо незначещ фактор, но важен за оцеляването им. Все пак рецептата, която сама съм си предписала гласи: „Спокойно, това е просто работа и здравето и животът ти не зависят от нея.“ Вярвам, че да си успешен, трябва да си здрав. Същото важи и за щастието.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
О, категорично няма еднозначен отговор на този въпрос. Познавам 20 годишни таланти, които до 25 -тата си годишнина вече са мениджъри и управляват свои екипи. Всичко зависи от типа бизнес, от културата на самата компания, от организационна структура и не на последно място от мотивацията и амбицията на всеки отделен човек. Ако една компания вижда в теб потенциала, повярвайте ми, че ще направи много да инвестира в развитие и да начертае твоя кариерен път. Може да не се случи веднага, но ще работи усърдно в посока приемственост, така че инвестицията да се възвърне. Не мога обаче да не спомена и компаниите, в които няма ясно изразени вертикални структури и в решенията участват всички членове на екипите, което гарантира прозрачност и ангажираност.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Всеки да следва сърцето си и да работи това, което обича. Когато работата е удоволствие, няма начин да има провал. Ще си позволя да споделя и следния цитат като завършек на нашия разговор:
“Работата е голяма част от живота ти и единственият начин да си удовлетворен от нея е като вършиш смислена работа. Единственият начин да вършиш смислена работа е като обичаш това, с което се занимаваш. Ако не си намерил нещо такова, продължавай да го търсиш. Не прави компромиси. Ще разбереш, щом го откриеш.” – Стив Джобс
Виж всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
