Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Всеки мениджър или собственик на бизнес иска да си на разположение 24/7, но ние трябва да знаем, че затваряме компютъра в края на работния ден и го отваряме на следващата сутрин, и отпуската е за почивка.“, споделя Валерия Велева-Кирилчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Валерия Велева-Кирилчева. Родена съм в град Етрополе, но продължих образованието си със специалност Туризъм в Софийския университет и от тогава живея в София. Семейна съм с две деца на 7г. И 12г. Повече от 15 години работя по специалността си като кариерата ми стартира на рецепция в два софийски хотела, опитах за кратко какво е да си „брокер на самолет“, продължих за 4 години в туристическа агенция и след това попаднах в продажби. От 2012г. насам работих за хотелските вериги Accor, Best Western, Hyatt и акустирах в Marriott и по-точно бранда Four Points by Sheraton.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Спомените са ми от 1-2 клас, когато всяка събота ставах рано, за да купя определени два вестника преди да са свършили за братовчед ми, който се прибираше за уикендите и обичаше да ги чете. Винаги ми даваше по-голяма сума от цената им с допълнението, че рестото е за мен. Това беше мотивацията ми всяка събота да ставам рано и да свърша работата. Спомням си, че като по-малки дядо ни постоянно ни мотивираше с възнаграждение, ако помагаме да се свърши определена нетежка земеделска дейност.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хубаво е да имаме цели, към които да се стремим, защото това е шансът ни да ги постигнем и да се почувстваме удовлетворени накрая. Смятам обаче, че е хубаво от време на време и да „кривваме“ от пътя си, за да опитаме и нещо различно, защото има шанс точно то да се окаже нашето.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Определящо! От една страна отношението на работодателя, средата и фирмената политика те оформят теб като служител и те учат на навици. От друга страна е хубаво винаги да ти се усмихват, но трябва да си готов да понесеш и негативно отношение при закъснение или неглижиране на работата.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Мениджърите ни или преките ръководители – всеки един мениджър е оставил отпечатък върху кариерата ни. Бих ги разделила на две групи – едната положителни качества, а другата – не прави така. Всеки един мениджър ни е впечатлил с нещо и ние сме го „откраднали“ като качество или начин на поведение/ приемане. В същото време сме видели и качества, които не искаме да притежаваме и проявяваме.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
При грешка първо винаги трябва да се огледаме в себе си, защото може ние да сме в основата й. Едва тогава трябва да се оглеждаме другаде. Важно е да я приемем, да помислим как може да я решим и поправим, да си я признаем, особено ако са замесени други хора, за да не ни „изяжда“ чувство на вина дълго време след това.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Самозабрава, високо самочувствие без необходимото покритие – според мен не може да се научи всичко за кратко време, особено при работата с хора. Необходим е опит, развитие, анализиране на постигнатия резултат, наблюдение във времето на успеха. Една от причините за провалилите се мениджъри или по-скоро мениджърите, сменящи кадрите в екипите си често или неспособността им да ги мотивират, идва именно от липсата на опит.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите те подкрепят докато учиш. За определени професии, например ако родителя е лекар, то е много вероятно и детето да стане лекар. От моите лични наблюдения смятам, че в кариерното развитието семейството, което ние си създадем, играе по-голямата роля. Ако човекът до теб те подкрепя и насърчава да гониш нови цели, това е определящото как ще продължиш. Родителите ни са от друго поколение и за тях е неразбиращо да сменяш работното си място през няколко години и да не се примиряваш с поведението на даден мениджър.
А каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са отдушникът – на тях може да споделиш всичко, което ти харесва или не в дадена организация, често търсим тяхната гледна точка. Споделяме опит, а дори си и помагаме и подкрепяме при търсене на ново призвание.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Границите трябва ние да си ги поставим. Всеки мениджър или собственик на бизнес иска да си на разположение 24/7, но ние трябва да знаем, че затваряме компютъра в края на работния ден и го отваряме на следващата сутрин, и отпуската е за почивка. Ако не успеем да си поставим тези граници навреме, то ще се изморим много бързо от работата и ще нагнетим негативно отношение на цялото семейство към текущата компания.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Следвайки личния си опит препоръчвам на възраст от 20г. до 35г. да опитаме максимума или по-точно да опитаме различни професии, за да открием себе си. Ако до 35г. се съсредоточим в една сфера и се развираме само в нея, то на 36г. ще ни е много трудно да започнем в тотално различна. От една страна ще трябва да започнем от минимума като позиция и заплащане, което на тези години едва ли ще ни устройва. От друга страна много по-трудно ще убедиш работодател да инвестира в теб, защото той самия няма да е убеден дали ти ще си подходящ за позицията предвид опита и възрастта до момента.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Вярвай в себе си – можеш го!
