Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Изберете работа, която да отразява вашата истинска същност; това което най-добре можеш, съчетано с това което искаш да правиш и то би имало най-голяма полза за другите.“, споделя Доротея Филипова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Моето име е Доротея Филипова и през годините изградих бранд „Фабрика за персонал-ни решения“, като помагам на бизнес партньорите да намират компетентни, подходящи и специфични за тях професионалисти. Образованието ми като психолог и дългогодишната практика ми помагат да имам особен поглед върху нуждите на клиентите, да влизам в техните обувки, заедно да видим от какво наистина те имат нужда и да направим най-доброто за тях.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Моите родители навремето имаха свой собствен бизнес, магазин и ние със сестра ми често им помагахме. Тогава бях на 12 – 13 години и считах за несправедливо аз да стоя в магазина, а другите деца да играят навън. По това време за нашето семейство нямаше почивен ден …нямаше събота, неделя или празник …. Тогава не го разбирах, но от мъдростта на годините осъзнах, че е имало полза. Смятам, че колкото по-рано децата и тийнейджърите биват включени в повече и различни дейности, чрез които усвояват различни умения, те се учат от малки, че в живота първо трябва да дадеш, за да получиш.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
През годините съм се срещала с много хора и сме обсъждали техния кариерен път и стратегии. Затова считам, че е трудно да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Има хора, които от рано знаят какви искат да бъдат и сравнително лесно планират своя кариерен път. Има и други, на които им коства години преди да поемат по тяхната собствена кариерна пътека понеже са се лутали слушайки препоръките на родителите си за „перспективна професия“, следвайки пазарния тренд на добре „платените професии“, на „престижните професии“ и т.н. Когато някой избира и планира кариерата си, този процес не би трябвало да се диктува от външни фактори и условия, а да отразява неговата същност и вътрешен драйв/импулс.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен всяко едно работно място оставя своя отпечатък. Несъмнено първото работно място е определящо за изграждане на трудови навици, като отиване навреме на работа, спазване на работно време, и т.н. В зависимост от средата, в която попаднеш, ти се моделираш спрямо нея и придобиваш съответните характеристики на нейната работна среда. Работната култура е тази, която помага за изграждане на работните навици и какви ще са те, положителни или отрицателни е определящо за последващото кариерно развитие на този човек. Неслучайно в много компании се изградиха стажантски програми с ментори, чийто ролеви пример (надяваме се положителен J) се оказва модел за подражание.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Считам, че всички моменти в които ни се е налагало да се предизвикваме и надскачаме себе си, са именно моментите, които помним най-ясно. Когато излезем от зоната си на комфорт, когато поемаме изцяло нови за нас отговорности, когато се сблъскваме със ситуации, които изискват нови подходи и нестандартни решения. Между другото, почти всичко от гореизброеното описва много добре ежедневието на предприемача J
А по отношение на хората, определено това са хората, които са повярвали в нас и нашите възможности и са ни окуражили и вдъхновили.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Така е всеки допуска грешки и е важно още от ранна детска възраст да се показва толеранс към грешките на децата и да се възпитава у тях позитивна нагласа към грешките, а именно, че те са неизбежна част по пътя на растежа. Споделям го, понеже в нашето общество е заложена точно обратната тенденция. И на следващ етап тя се наблюдава при служителите, мениджърите и ръководителите, които не проявяват толеранс към собствените си грешки или тези на останалите. Резултата самообвинения, страх от поемане на отговорност, за да не сгреша и т.н. Важно е да проявяваме толеранс към грешките; когато някой сгреши, отбелязваме, но без критика а по скоро с коментара, следващия път какво би направил по различно…
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Асертивност, самоувереност, целеустременост, отдаденост и любов към работата си, и доза късмет J
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите би трябвало да създадат необходимата среда и подсигурят условията, в които младият човек да може да направи информиран избор и да вземе своето решение как и накъде да се развива професионално, но в никакъв случай те самите да определят вместо него. Много родители осъзнато или неосъзнато се опитват да реализират свои неосъществени кариерни цели чрез децата си. И резултата е, хора които не живеят своя собствен професионален живот, а този на родителите си.
Навремето моите родители ме съветваха да следвам право, понеже е престижна професия, а и аз самата от малка защитавах различни каузи …. Тогава не последвах съвета им, последвах своята интуиция и тръгнах по пътя си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Неслучайно казват, че ти си среднопорпорционално на петте човека, с които прекарваш най-голяма част от времето си. Приятелската среда е изключителна важна според мен. Ако си заобиколен от амбициозни, знаещи и можещи, рано или късно и ти ставаш като тях.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Всъщност, при мен винаги е имало преплитане … и от друга страна ако човек се чувства добре и е щастлив, обича работата си, малко или много тя го увлича и е трудно да се поставят граници. Още повече когато си предприемач ….реално нямаш и не работиш с фиксирано работно време.
Може би най-добрата рецепта за баланс е да сме въвлечени и да правим това, което обичаме – време със семейството, работните ангажименти, личните ми занимания свързани с астрология, йога и личностно развитие.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Възрастта от 20 години нагоре е време, в което младият човек би трябвало да дава най-много от себе си; да дава своето време, своите умения, своето внимание за да се учи, да влиза и изпробва различни роли, да трупа знания и изгражда компетенции, които във времето да му носят и съответните резултати. Процесът е бавен и изисква въвлеченост и отдаденост, търпение и последователност. Така че, моят категоричен отговор е в полза на хоризонталното развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Изберете работа, която да отразява вашата истинска същност; това което най-добре можеш, съчетано с това което искаш да правиш и то би имало най-голяма полза за другите.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
