Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Аз вярвам, че човек е толкова голям, колкото са големи целите му, но не на всяка цена, а на тази, която му осигурява щастие, хармония и любов.“, споделя Радослав Чупетловски, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Лекар с чуждоезична магистратура по бизнес администрация с повече от 20 години опит във фарма индустрията, преминал през стъпките на кариерно развитие от медицински представител до ръководител на маркетинг отдел, в момента мениджър на специализирана линия продукти (кардиология и ендокринология), женен с две деца – на 7 и 14 години.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Края на 1996 г., когато бях на 22 години – тогава завърших бакалавърска степен по кинезитерапия, работих около една година в Балнео-рехабилитационен център „Ясен“, гр. Банкя и след това отново кандидаствах медицина (стоматология) в Медицински университет в София.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се, когато имаш ясни цели и път по който да вървиш, резултатите не закъсняват. Така е и в семейството, и в живота – винаги трябва да има посока, цели и стремежи !
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Оформя рутината, създава организация, следва задачи и цели, изгражда характер, фокусира внимание за важното и оформя посоката в съгласие с ценностите.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Определено лидерите, както и организацията със своите ценности и посока, още корпоративната култура, също и промоцията в работната среда и не накрая – успелите колеги и хора.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Естествено да не я/ ги повтаряш, да има план който да избягва вече направената/-те грешки. „Глобално“ погледнато в нашия бизнес, особено при натрупан опит, т. нар. „грешки“ са поучителни, понякога стават „успехи“, и според мен е по-добре да направиш стъпки, инвестиции и използваш дадени тактики (някои биха нарекли грешки), отколкото да се стремиш „да не сгрешиш“. Често успехите идват от предварителната вяра, че е грешно или може да сгрешиш ...
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Проактивност, яснa стратегия, ясни цели, ясен път по-който да вървиш, и ползваш тактики „out of the box“. Обикновено тези хора знаят какво правят, искат да го направят и вярват в целта. Те също така са организирани, подредени, аналитични, разчупени, позитивни, “team players” ...
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Определено да, още повече, когато вървиш по същия път и следваш стъпките на родителя. Обикновено успелите хора са получили „правилната“ ценностна система и знаят посоката. В допълнение те са образовани, от рано са научени да учат и работят, справят се в семейството и възпитават лидери или поне дават на децата, и последователите си ясни цели и посока.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Обикновено следваш успелите приятели, искаш да имаш стандарта им, естествено приятелите са от „твоята мая“ и могат само да те развият, и да ти дадат „криле“.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да, има. Особено, когато твоята работа е обяснена на твоята половинка и деца. Тя дава стандарта, качествения живот, бъдещето и развитието на семейството. Става много лесно, когато половинката работа в твоята сфера или можете „да сменяте и обувате своите обувки“. Нужна е комуникация, споделяне, настройка и компромиси. За баланса, според мен, работата си е работа, трябва да се свърши, и на време, след или пред това трябва да има личен живот и пълно разтоварване. В моето семейство, личен и професионален живот, често вървят „ръка за ръка“.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според мен започва с хоризонтално развитие и градира във времето. Може би ще прозвучи малко странно, но е като системната атеросклероза – развитие в хоризонтала, плато и последваща вертикала, но с посока на геометрична прогресия.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Може би не мога да кажа най-ценният, но съм получил съвет/-и, които съчетават това, да имаш цели, независимо дали са посока нарастваща отговорност, да се учиш и да бъдеш професионалист, да водиш хората и да им помагаш „да гребете в една лодка“. Вярата, позитивизма, проактивността, смелостта да казваш „да“ или „не“, да бъдеш гъвкав, да можеш да простиш, да искаш да направиш – според мен могат, не само да те направят успешен, но и да те направят добър човек, който живее в хармония със себе си, околните, семейството, приятелите, колегите, конкуренцията и който в корелация с всичко казано - постига това, което иска и съответно „жъне успехи“. Моят съвет е – следвай своите цели, защото всеки достига дотам, докъдето иска и докъдето вярва, че може да стигне. Аз вярвам, че човек е толкова голям, колкото са големи целите му, но не на всяка цена, а на тази, която му осигурява щастие, хармония и любов!
