Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Може би най-ценното нещо, което някога съм си подарявала, е времето, инвестирано в себепознание през лична терапия, коучинг, обучения. Та, моите пет стотинки по темата са: познай себе си. После е лесно.”, споделя Ромина Чешмеджиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Ромина Чешмеджиева, филолог и психолог по образование. В професионалния си път съм помагала на различни компании да развиват бизнеса си в България и чужбина. В момента отговарям за развитието на office people Bulgaria – немска агенция за подбор на персонал със страхотен екип в София и Пловдив, за който вече се чува много добра обратна връзка в корпоративния свят у нас и това ме радва. Вълнуват ме теми като личностно развитие, добри практики на подпомагане на менталното здраве на служителите, организационна култура. В момента развивам и практиката си на психолог-консултант и се обучавам за психодрама терапевт.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 21 години заминах на бригада във Финландия, когато все още България не беше част от Европейския съюз - подготовката на документите и заминаването бяха приключение. В една ферма близо до Тампере малка група хора от България, Литва, Латвия, Естония и Монголия садихме и беряхме спанак, ставахме в 4ч. сутринта, за да избегнем жегите (да, и във Финландия лятото може да бъде горещо), живеехме в дървена къща насред гората и истински се забавлявахме.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хубаво е да имаме посока, която да предполага конкретни стъпки. Често, обаче, не се случва така и това за мен е ок. Посоката може да се променя с годините, тъй като и ние се променяме. При мен се случи така, че в началото на кариерния ми път започнах работа като търговски представител. Това разви уменията ми за работа и комуникация с хора, което открих, че ми носи истинско удоволствие.
Сега лично призвание откривам в терапевтичната работа и популяризирането на психологичното консултиране в България – все още има стигма и неразбиране за това кога и как помага посещението в кабинета на психолог. Това е новата ми посока – тя е появи в 30-те ми години и май за пръв път имам стратегия занапред.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Учим много от първите ни сблъсъци с работната действителност. Тогава през опита разбираме как реагираме в различни ситуации, кое ни е трудно, кое ни вдъхновява, как сме по-продуктивни, кои навици ни пречат. Когато познаваме себе си, можем съзнателно да избираме нови поведения, които ни помагат и развиват.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които са ни подкрепили; и хората, с които сме имали конфликт. Може да бъде колега от екипа, мениджър или някой извън работното място. Както и всяко събитие, което е представлявало трудност.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Съвсем сериозно поставям под въпрос, че човек винаги се учи от грешките си. Понякога трябва доста количествено натрупване на една и съща грешка, за да си кажем „Чакай малко, това май се повтаря. И май общото във всички ситуации съм аз. Какво различно мога да направя?“
Когато сгреша, се опитвам първо да си призная, че съм сгрешила и после да си дам сметка как се чувствам от това. След което се питам какво мога да извлека от ситуацията и как да го използвам градивно.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Любопитство, хумор, целеустременост, упоритост, устойчивост, асертивност, емоционална интелигентност... здрави и уверени хора.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Много голямо е влиянието на семейството върху кариерното ни развитие и, за съжаление, в повечето случаи – несъзнавано голямо. Поставям ли си цели и следвам ли ги, как реагирам на провал, как действам, когато ме е страх, как комуникирам, доверявам ли се, позволявам ли си да си почивам, кое е важно за мен... Отговорите се коренят в поведения, заучени много отдавна и те неизменно влияят на изборите ни и на професионалния ни път. Мисля си, че колкото по-рано в живота си зададем въпроси като „защо действам така“ и „защо това е важно за мен“, толкова по-удовлетворяващ път ще имаме.
Що се отнася до съветите на родителите – няма как да не наостря слух подозрително тук. Не трябва, но можем да ги следваме, ако искаме и разпознаваме съвета като такъв, който отговаря на търсенията ни.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Много важна част от живота ми са приятелите. Те са ми вдъхновение, подкрепа, източник на информация понякога, а друг път – нужното разтърсване и огледало.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Опитвам първо да се вслушам в себе си и от какво имам нужда сега и после да действам. Границата има променливи координати и те зависят от много фактори при всички нас и в различните етапи от живота ни.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това развитие, за което си готов. Много комплексни умения изисква управлението на хора и най-вече лична зрялост.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Може би най-ценното нещо, което някога съм си подарявала, е времето, инвестирано в себепознание през лична терапия, коучинг, обучения. Та, моите пет стотинки по темата са: познай себе си. После е лесно.
