Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Петър Вълчев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Започнах работа на 18 години като продавач в закусвалня. Работният ми ден започваше в 6 ч. сутринта, но това нямаше значение – бях направила първата стъпка към независимостта. Никога няма да забравя, как си мислех „Е, това го можеш, каквото и да стане, все ще успяваш да си изкарваш прехраната...“, споделя Гергана Богданова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Гергана Богданова и съм Изпълнителен директор на фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“ – пациентска организация в подкрепа на жени с рак на гърдата.
Преди да реша да работя за кауза, имам 11 години опит в управление на административни процеси и корпоративна социална отговорност в български и международни компании от различни бизнес сектори.
Пътеката на моето кариерно развитие ме доведе до Една от 8, където всеки ден има смисъл, всяка свършена работа има добавена стойност и всяка вечер се прибирам у дома с пълно сърце, защото знам, че помагаме.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа на 18 години като продавач в закусвалня. Работният ми ден започваше в 6 ч. сутринта, но това нямаше значение – бях направила първата стъпка към независимостта. Никога няма да забравя, как си мислех „Е, това го можеш, каквото и да стане, все ще успяваш да си изкарваш прехраната…“.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз лично избягвам да се водя по генерални и дългосрочни планове, за мен са ограничаващи. Животът е динамичен и всичко се променя за миг, затова предпочитам да се водя от интуицията си.
Когато аз трябваше да избирам посоката си на развитие, това не беше актуална тема. Според мен, да съставиш кариерна стратегия, е доста трудна задача за един тинейджър и за съжаление децата и днес не получават помощ в училище, за да откроят таланти и умения, да получат информация за програмите на обучение в университетите, за възможностите за допълнителна квалификация, за спецификата на работната сфера, която са избрали. Срещала съм много млади хора, които изживяха истински шок, когато получиха първата работа по специалността си, много от тях сега работят нещо съвсем различно. Качественото кариерно ориентиране според мен трябва да започва още в 7-ми клас, за да може и кариерната стратегия да е адекватна.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Макар че, не ги посочвам в професионалната си биография, на първите си три работни места (като продавач в закусвалня и магазин и като помощник готвач) научих много – да работя бързо и „под пара“, да си свършвам работата, понеже от нея зависи работата на другите, да преглъщам егото си, срещнах и хора, които не се държат мило и възпитано, но трябва да продължиш да си вършиш работата. Всичко това ми беше изключително полезно по пътя нататък.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ярки следи са оставили всички събития, които са ме изваждали от рутината и зоната ми на комфорт и са ме провокирали да се развивам, както и моментите на успех, които са ми давали самочувствието и увереността да изкача и следващото стъпало.
Най-голям отпечатък върху нас оставят хората, от които има какво да вземеш - най-добрите в сферата си. Аз няколко пъти съм имала шанса да работя за такива хора. Но сега, в съзнанието ми изскача един от тях – управляващ директор и мой пряк ръководител в една от международните фирми, за които съм работила. И до ден днешен за мен тя е пример за дипломатичност, за изключителни умения за управление на хора, за адекватна реакция в кризисни моменти. Човек, който ми даде възможност за изява и промени виждането ми за собствените ми способности. И сега, когато ми се налага да се справя със сложна ситуация, се питам как би реагирала тя.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не смятам, че всеки се учи от грешките си, това изобщо не е лесна задача. Трябва да имаш смелост да си признаеш, че си направил грешка, трябва да имаш сила да поемеш отговорност за нея пред другите, трябва да имаш решимостта да потърсиш начин да ограничиш последствията, без излишни емоции да анализираш къде какво си сбъркал , за да разбереш какво да не правиш, за да не допуснеш същата грешка. Тогава урокът е научен.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Харизма, увереност, умение да общуват, умение да се представят себе си по най-добрия начин и много добра адаптивност към променящата се среда.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
За мен ролята на родителите е да осигурят средата, в която децата 18 години да развият личностните си качества, талантите и уменията си по най-добрия начин, за да направят най-подходящия за тях избор. Всички родители имат въжделения за бъдещето на децата си, но някои от тях, сигурна съм от най-добри чувства, отнемат на децата си правото да избират сами своя път.
Аз израснах с либерални родители, които въпреки желанието им да стана журналист или юрист, ми дадоха свободата да следвам интересите и желанията си – до 8 клас: литературна паралелка, в гимназията: паралелка с изобразително изкуство, бакалавър по история, магистър по социална педагогика…. Благодарна съм им за това и за всички съвети, които са ми дали, но изборите за бъдещето си бяха мои.
Вече съм родител и започвам да осъзнавам колко трудно им е било, но съм твърдо решена да последвам техния пример с моята дъщеря.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Имам страхотни приятели, с които винаги сме си помагали, включително и в кариерен контекст. Приятели са ми помагали с препоръки и контакти, но в тези случаи отговорността беше още по-голяма – не само да се докажа на новото си работно място, но и да оправдая тяхното доверие.
Изключително ценни са и приятелствата, които създаваш в работа с колегите и с партньорите, с които тя те среща. Сега, когато пиша тези редове, си давам сметка, че в близкия ми приятелски кръг има хора от всички работни места, на които съм била и това са приятелства, които продължават вече15 години.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Може и да я има, но аз не я знам. Имала съм случай, в който работата е пречела на личния ми живот (обратното май никога не се е случвало) и когато търсих решение на този проблем, осъзнах, че всъщност аз не искам да работя това, там не е моето място и реших случая радикално.
Колкото до сегашната ми работа като управител на фондация Една от 8, мога да кажа само едно - аз не отивам на работа. Аз всеки ден отивам на терапия. Терапия за самата мен. Всеки работен ден ми помага да стана по-добър човек, да помогна на конкретни хора, да разбера както другите и техните нужди, така и своите собствени.
Освен това, имам щастието, моето семейство да ме подкрепя и също да разбира и приема каузата като своя. Щастлива съм, дори когато се налага да измина една миля повече, защото знам, че тази миля променя човешки живот. Това е смисълът човек да работи в неправителствения сектор, да работи за другите и да помага. Само така ние и средата около нас можем да станем по-добри.
Може би това е рецептата – когато правиш нещо с любов и го чувстваш като свое, не е нужно да поставяш граници.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Предполагам за всеки е индивидуално, но в общия случай за мен в началото на кариерата е по-подходящо хоризонталното развитие. На тези години е важно да изграждаш трудови навици, да придобиваш конкретни знания в областта, в която работиш, но най-вече да трупаш житейски опит. А той за мен е изключително важен, когато получиш по-висока длъжност с повече и по-комплексни предизвикателства и отговорности, особено такава, в която управляваш екип.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете смели! Независимо колко опит сте натрупали и каква възможност ви се отваря, накрая всичко ще зависи от това дали имате смелост.
Може би думите ми звучат като клише, но говоря от своя личен опит - няколко смели решения за промяна, които взех, ме направиха щастлива и в професионалния и в житейския ми път.
