Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Всеки човек е длъжен да приеме картите, които живота му е раздал и щом вече са в ръцете му той трябва да реши как да ги изиграе така, че да спечели играта.“, споделя Джоанна Димитрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Странна натура съм, задълбаваща в детайлите на казуси, които на пръв поглед изглеждат ясни и предсказуеми, докато фактите и логиката не насочат в друга посока – обикновено проблемен казус, за който никой дори и не е подозирал! Това съм Аз – Джоанна Кръстева Димитрова, човекът, от който се очаква да намери разрешение на финансов проблем, да преструктурира дълг чрез трансформиране на собственост, да преструктурира работеща, но неефективна структура или да изгради работещ механизъм, който да може да изпълни целите и да отговори на стратегията на акционерите или собствениците на бизнес или стратегическа единица. Звучи и изглежда сложно, но с годините става все по-лесно и предсказуемо, защото самите казуси и процеси се видоизменят и придобиват сходна еднаква структурна логика. Просто се променя с времето само мисленето на хората и техните действия и постъпки. Аз съм от тези финансисти и корпоративни управленци, на които цифрите говорят много и от тях можеш да стигнеш до изводи и да ти дадат логическо обяснение и то да ти подскаже правилното решение.
Само по себе си не е трудно, трябва много практика и стотици казуси, познаване на системата и предвидимост на реакции и събития.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя през първото си лято в езиковата гимназия след завършен 8 клас като екскурзовод в няколко къщи - музей, няма да го забравя никога беше началото на месец юли, имаше групи от туристи на които разказвах на руски и английски език за живота и творчеството на Гео Милев, за неолитните жилища и всичко, което е част от историята ни. Бяха изключително вълнуващи моменти за мен на радост и удовлетворение, защото правех нещо полезно и на хората им беше интересно. Получавах в края на месеца 60 – 80лв. и ги давах на майка ми за да имам и аз принос в семейният бюджет. Това ме караше да се чувствам полезна.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията е важен процес, който изработен целево и с правилните похвати и детайли, води до реализация на планираните стъпки и действия и е от изключителна важност да бъде направена правилно, но без познаване на фактите, данните и опита би била безполезна и без съдържание за последваща реализация. Просто ще бъде една цел за преследване, стратегията е по-глобален и дългосрочен процес включващ в себе си поетапните цели, зад които би следвало да стои конкретните стъпки и действия, които ще ни доведат до тях. А това е трупането на опит и разнородната и разнообразна среда на работни задачи и казуси, които поетапно оформят стъпките и действията, които ще бъдат част от нашата стратегия. На първо място бих посочила стартиране с трупането на опит и поглед от различни страни. Той изгражда мирогледа и визията на човек, след това е стратегията, за нея ни трябват данни, казуси, анализ и произлизащ от всички тях опит.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не бих отдала такова голямо значение на първото, това е просто първата стъпка, тя ни показва това моето място ли е или не, открехва ни вратата на новото и любопитното, учи ни в движение на неща, за които и не сме и подозирали, че ще ни трябват. Тя е част от нашият първи урок от житейският ни професионален път и досега ни с много хора и различно мислене и отговорности през трети лица, които очакват от нас най-доброто. Бих го нарекла старт на едно интересно преживяване, което само по себе си е скок в непознатото и непредсказуемото. Колкото до кариерните навици, те се изграждат от самите нас чрез знания, четене, опита ни всеки ден и фирмената култура в ежедневната ни работа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Трудностите и сложните дилеми и казуси през които сме преминали и хората до нас с които сме ги разрешили, а колкото до хората аз имах късмета и щастието да имам Ментори, които видяха в мен явно нещо различно и специално и ми показаха как да го развия. Това е което аз искам и правя винаги когато съм необходима, за да предам нататък. Да бъдеш Ментор е истинско призвание за мен.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не съм привърженик на учене от собствените грешки, в живота си винаги съм полагала неимоверни усилия да се уча от грешките на останалите, затова и развивах аналитична мисъл и критичност за да ги избегна, но тогава, когато съм се изправяла сама пред грешката си съм я анализирала до най-дребният детайл за да изследвам къде е генезиса и да разбера нейната същина. Логиката винаги води до основата, а тя до грешката и проблема от нея. После вече знаеш как. Просто не трябва да се отчайваш и да се предаваш. Всичко е възможно и е поправимо, стига човек да е жив и да се изправи.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Голямо ЕГО и много пропуски от липсата на време, през което да са преминали през различни проблемни казуси, които да формират тяхната естествена подготовка и познание, за да могат да се справят с изкачването на няколко стъпала едновременна. Физически е възможно, но логически и стратегически НЕ защото всичко започва и свършва с ОПИТА! Бързото кариерно израстване рано или късно води до големи грешни решения и оплитане в собствената немощ на индивида, когато трябва да оправи проблема.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
За това няма универсален съвет, много е индивидуално за всеки, моите родители не са ме съветвали, оставяли са ме да взимам от малка сама решения за себе си и да преценям кое е правилно за мен от позицията на моят мозък и мисъл. Аз така сега постъпвам и с моя син – учителят е хубаво да посочи на ученика къде да търси решението, но той сам да го намери, не да му бъде показан на готово. Очите могат да видят това, което мозъкът може да анализира и да предвиди.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
За мен решаваща е била ролята на Ментора и на ръководителите с които съм работила, приятелите са повече в лично качество и зависи много от професията на човек.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставяне на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма рецепта за нищо в този свят, всеки човек изгражда своята собствена рецепта сам за себе си по начин, който усеща нещата и те му носят удовлетворение. Силните хора могат да носят повече, за тях е по-лесно защото се справят с предсказуемостта и за това са и по-толерантни, балансът е изкуството към което всеки се стреми и го постига рано или късно на някакъв етап от живота си. В тази връзка много помага спорта – ако си спортувал и ти се е налагало да тренираш 7 дни в седмицата двуразови тренировки от рано до късно, един ден вече баланса в ежедневието е част от дисциплината, която си си създал още когато си бил на 9г. А колкото до границите, те се случват от само себе си в етапа на човешкото помъдряване и съзряване, когато съзнателно знаем кое да отхвърлим и кое да оставим и с кое да продължим.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Като човек, който е минал по професионалната стълба стъпало по стъпало съм привърженик на смесения модел – спазване на кариерната йерархия с ежедневно знание и учене. Съчетаването на теорията с практиката води до супер резултати.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Познаването на истината и неприлагането и в живота е невежество. Всеки човек е длъжен да приеме картите, които живота му е раздал и щом вече са в ръцете му той трябва да реши как да ги изиграе така, че да спечели играта.
