Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Георги Тодоров
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„В живота, както и в работна среда няма грешки - има ситуации, анализ и вземане на решение на база на този анализ... Най-жалкото би било човек да не вземе никакво решение и да оставя “гнилите плодове” да стават все по-миризливи във времето.“, споделя Михаела Георгиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Михаела Георгиева е дългогодишен професионалист, като през последните 17 години заема различни ръководни позиции в международен план в Маркетинг и Търговската бизнес сфери. Майка на две деца, днес тя е предприемач в застрахователния сектор, като става съозновател и управляващ партньор на Assure.Next - зараждаща се застрахователна дистрибуционна структура в ексклузивно партньорство с международния застрахователен бранд Allianz и френската агенция за недвижими имоти Galardo Real Estate.
Преди да преоткрие в България застраховането като свое професионално прозвище, Михаела работи в Бордо и Париж и ръководи международни проекти, свързани с развитието на световни марки алкохолни напитки, като френските ликьори Marie Brizard, коняк Gautier, вина Marques del Puerto. Нейна най-висша страст през годините чрез разнородните проекти, които управлявала остават фокусът и върху постоянно изменящата се клиентска удовлетвореност, която върви ръка за ръка с всяко едно поколение и националност, както и личностното и професионално развитие на хора.
Завършва бакалавърска си степен със специалност “Информационни и комуникационни науки” в университета в Ница, Франция “Université de Nice Sophia Antipolis”. Придобива MBA от Merit Business School, Аризона, САЩ, след което се гмурка в океана на Стратегическото управление на продажби и прави специализирана международна професионална квалификация в Cambridge Academy of Sales, Великобритания.
Мечтае да даде заедно с екипите, с които работи онова високо експертно ниво в предлагането и в следпродажбеното обслужване на бъргарските потребители на застрахователни продукти, каквото наблюдава в западноевропейските държави и САЩ.
С изключителен интерес към Психологията и НЛП техниките, Михаела постоянно участва в програми и форуми, свързани с личностното израстване и неговото успешно прилагане в бизнес среда на индивидуално и колективно ниво.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работя от малка.. Може би бях на 7-8 години, когато помагах на баба ми, фармацевт по професия, да продава козметични продукти. Построих си импровизиран щанд на улицата в родния ми град и така в мен се зароди дългосрочно амбицията ми да печеля парите си сама. Първият ми клиент бе съседът, който ме мотивира още по-убедително в това мое начинание, като изкупи всичко, което предлагах на моята “търговска масичка”. Винаги съм вярвала, че този който започне от най-ранна възраст да помага на семейния бюджет, на близките си, е този, който във времето става изкусен лидер сам по себе си, тъй като качества като автономност, емпатия към ближния, отговорност, визия за по-добро утре се зараждат именно в най-ранните ни години на човешко развитие. И всичко зависи от самите нас - целта не е някой да ти казва какво трябва да правиш и какво не трябва - необходимо е според мен да се оставиш да те води вътрешният ти глас и да бъдеш убеден, че светът без твоята отговорност към другите няма да е толкова красив и стойностен.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се! Човек винаги трябва да има стратегия, както за личностното си, така и за професионалното си развитие и да я прилага в точния момент, така че тя да бъде успешна. А точният момент се появява по естествен начин, просто го усещаш и цялата вселената ти подсказва, че той е дошъл. Специфично за кариерното развитие - то не би се нарекло развитие, ако се оставим просто ей така на вятъра. Развитие означа човек да обича да планира и да знае кое нещо именно ще го развива и ще го отведе по-нависоко към върха - знания, хора, бизнес среда, индустрия, заплащане, нов проект…Това нещо, което ни липсва в даден момент или това, което ни плаши и не знаем как да достигнем до него - ето това са именно сферите, върху които даден човек трябва да се фокусира и към които трябва да “скочи”, за да види колко далеч може да го заведе този скок. В противен случай оставаме една лодка върху морето, която е водена от природното течение, което течение не би трябвало да е е нашето, тъй като не бихме могли да достигнем до онази лична наша дестинация, която ще ни направи истински щастливи и пълноценни професионалисти и хора.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни работно място е като първото ни дете - виждаме много неща през очите му, така че да разберем какво му харесва, какво го прави щастливо, доволно, в добро здраве и настроение. Ето защо смятам през личния ми опит, че с първото работно място нещата са много сходни - през него установяваме какво ни харесва, какво не ни харесва, по кой път да продължим, с кого да продължим, за да отидем по-нагоре по пътеката, която избираме за наша. Първото ми работно място, което бе една много мъничка рекламна агенция ми подсказа, че да - маркетингът и търговията са строго изразено ДНК и моя професионална страст, която пожелах да практикувам в големи мащаби, с разнородни екипи и чрез постоянно надграждане на практичен опит и необходима експертиза.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
По отношение на събития - това за мен е всеки момент, в който съм могла да направя някого щастлив на работното му място - да бъде изпълнен с мотивация, сигурност, увереност в себе си и да има желание да отиде по-далеч в развитието си. Съща така събития, свързани с промяна - това са величествени моменти в кариерата ни, тъй като те слагат начало на друга посока на развитие на Аз-а в нас. Според личното ми наблюдение, хората, които ни влияят в кариерен план не са задължително тези, с които работим ежедневно, а са по-скоро хора, на които желаем да подражаваме на подсъзнателно ниво. Примерно, в най-ранните ми детски години, дядо ми изигра съществена роля върху желанието ми днес да развивам хора, а пък съпругът ми ме научи на най-успешни похвати в макро управление на финансови индикатори. Бизнес партньорът ми пък ми помага в усвояването на търговски практики във водене на преговори с хора от най-различни среди. В кариерното развитие, както и в живота, човек никога не забравя, онези, които са повярвали в него и остават до него, дори и да допуска пропуски, но все пак е считан за човек, който остава незабравим с начина си на положително взаимодействие с околните чрез емпатия и желание да намира решения за всички страни.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Правилната наша реакция би била да не мислим, че е грешка, а да асоциираме подобен факт директно с думата “опит”. Според мен в живота, както и в работна среда няма грешки - има ситуации, анализ и вземане на решение на база на този анализ. А какво ще се случи чрез това наше решение е въпрос на гледна точка - някои биха го счели за провал, други биха го зачели като усилие и стъпка напред. Най-жалкато би било човек да не вземе никакво решение и да оставя “гнилите плодове” да стават все по-миризливи във времето.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Да, има безспорно много качества в подобна ситуация, но има и недостатъци. Лично аз преминах в ритъм на по-динамично професионално развитие, като само на 28 години ръководех във Франция структура от 11 маркетолози. Като качества бих желала да спомена безспорно няколко от тях - бързина, прозорливост, силна интуиция, чувство за защита, желание да се учиш, за да изкачиш и видиш гледката от следващия покорен връх. Но бързото кариерно развитие, ако е много бързо разбира се, може да те “услепи” без дори да си дадеш сметка за това и да започнеш да развиваш недостатъци като егоцентризъм, надменност, авторитарно поведение и слепота към талантите в екипа. Така че препоръчвам човек да си даде сметка за този риск и както обичам да цитирам една прекрасна фраза в бизнеса, която е доста поучителна: “Рим не е построен за един ден!”.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е опора за всичко в живота. То ни изгражда и ни надгражда като личности в обществото. Много е важно да имаме непрестанен диалог с близките ни хора, те затова са близки - да бъдат до нас, да споделяме, да търсим тяхното мнение, дори и да създаваме ситуации на дебати, тъй като те са важни в изграждането на критично мнение. Но същевременно е важно човек да бъде сигурен в това, което желае да направи в дадена ситуация и да не се чувства манипулиран, обсебен от нечии други амбиции и мечти. Лично аз винаги съм се вслушвала в мнението на родителите ми, в това на съпруга ми, което не означава, че съм се съгласявала винаги с тях и покорно съм ходила по техните стъпки. Спомням си навремето, родителите ми имаха като желание да следвам медицина, но в крайна сметка дори и чрез съветите им не се поколебах да се вслушам в собствения ми глас и да насоча университетското ми образование към сферата на “Маркетинг и реклама”. Тоест, бих желала да препоръчам човек да търси диалог, да се вслушва, да изисква обратна връзка, но след това да вземе един шейкър и в комбинация със собствено изградено мнение и това на близките си, да си приготви онзи прекрасен коктейл, който ще изпие с най-голяма наслада и за чиито шедьовърски послевкус ще си спомня вечно.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Бих казала, че тя е подобна на ролята на семейството - те са основоположници на голяма част от ценностната ни система и за да се наричат приятели, това означава, че по приятен начин ни съпровождат по пътя на нашето развитие. Някои от тях са до нас постоянно, други по-рядко или изобщо поемат по друг житейски път, но едно нещо е сигурно - всеки от тях е трябвало да стане част от нашето израстване и е допринесъл с нотка на прозорливост, така че по-ясно да видим хоризонта пред нас.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Знаете ли, според мен този баланс сме самите ние. Трябва да си зададем въпроса и да анализираме как виждаме света около нас - виждаме ли го враждебен и опасен или по-скоро го виждаме като приятелски и дружелюбен, като възможност за взаимно израстване с друга група хора. Да поставяш граници за мен винаги е означавало да се пазиш от нещо, да браниш нечия територия. По-скоро трябва да възприемем професионалния ни живот като част от личния ни такъв, като едно цяло, тъй като той ни помага да се развиваме интелектуално, финансово и да бъдем отбор с други себеподобни. Тоест, вместо граници, аз бих препоръчала човек да създаде синхрон между личен живот и работа и да се наслаждава на общата им синергия, защото тя би могла да бъде наистина магическа. Поне аз така я усещам.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Директно бих заявила, че рязкото вертикално израстване в тази млада професионална възраст няма да бъде толкова успешно, ако “крехкият професионалист” не се е докоснал и насладил във времето от други изключително важни сфери на развитие в кариерата си. Много съм щастлива, когато разговарям със СЕО-та, които знаят от какво зависи и как да стимулират във времето печалбения резултат и други съществени бизнес индикатори спрямо индустрията, за която имат отговорност, знаят как се привличат нови инвеститори, как се закупуват и сливат компании, както и как се управляват дългосрочно разнородни екипи. Гордост е за мен, когато се срещам с Търговски директори, които знаят как да сърфират успешно по конкурентната вълна и да стигат първи до дадена сделка и до висока клиентска удовлетвореност. Всички тези умения се придобиват във времето и с желание да ги изживееш плавно. Да усетиш как се строи една кула парче по парче, за да може след това доволно да си кажеш - да, аз бях част от камъчетата и знам как те се слепят един с друг, за да се стигне до върха на кулата - именно това е да се възхищаваш на хоризонтално развитие в най-ранна кариерна възраст. Примерът с кулата звучи може би малко абстрактно, но нека да бъдем реалисти - ако един човек заеме изключително висока позиция в самото начало на кариерата си и властеливо държи на нея без да има смелостта да се докосне и да знае как екипите под него работят, то тук не говорим за желание за развитие, а за егоцентризъм, който е изключително опасен и за човека като човек и за дадена организация.
Изпитвам висока почит към онези професионалисти, които срещам по пътя ми и които сами са пожелали да влязат най-напред в обувките на свои съотборници в дадена компания, така че да разберат техният свят и да го превърнат в още по-успешен след време.
Искам да дам и още един пример с африканската савана - Защо лъвът се счита за царят на саваната? Той е изключителен хищник в зрялата му възраст и който на практика няма естествени врагове. Когато обикаля на тази възраст в саваната и с придобития опит за оцеляване, той на практика не се крие, защото няма причини да се страхува от никой и от нищо, даже от хората. Преминал е през много ситуации, научил е как останалите животни общуват помежду си, къде са слабите и силни им черти. Но преди това изживяване да стане факт, лъвът е минал през периоди на уроци, на загуби и на победи в битките, наблюдавал и живял е в кожата на други животни, за да ги опознае и безкомпромисно да ги убеди, че заслужава достойно да води различни видове животни. Не бързината в кариерното израстване е приоритетна, а ситуациите, през които преминаваме и знанията, които придобиваме от тях, така че да бъдем прозорливи и хората по естествен начин да желаят да бъдат с нас.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Да предизвикваш промяната и да надмогваш страховете си - това е моят съвет към професионалисти от всякаква възраст и от разнородни индустрии. За мен да търсиш промяна и да скачаш в страховете си са всъщност здравословната цикличност в живота. Не съществува ситуация, която да не може да бъде променена към още по-добра, както и няма страх, който да не може да бъде преодолян. Просто трябва да си го признаеш, да си го обещаеш и да го изживееш - и нещата се случват.
Промяна и страх - две сфери на личностно и професионално развитие, които са много близки до моето сърце и които могат да те заведат изключително далеч. Просто трябва да им се отдадеш и да ги управляваш интелигентно - не с насилие, а с разум и вяра в себе си. Тогава и други започват да ти вярват и стават неосъзнати последователи на промяна и желание да отидат по-далеч от разнородните им страхове.
Но е и въпрос на лична гледна точка в каква роля би си чувствал щастлив човекът - да бъде част от управлението на мачтата на кораб или да бъде част от пасажерския екип. Изживяването е различно, важното е да се чувстваш щастлив по пътя.
