Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Кариерната стратегия е като компас – помага ни да не се изгубим в морето от възможности.“, споделя Диана Александрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте! Казвам се Диана Александрова и мога да кажа, че професионалният ми път е бил пъстър и динамичен. От първите ми стъпки в света на труда на 15 години до позицията ми днес като проджект и ивент мениджър в Dir.bg, съм натрупала опит в най-различни сфери. Това ме е научило да бъда адаптивна, да ценя екипната работа и да вярвам, че всеки ден е възможност да науча нещо ново. Бих казала, че най-важното, което съм разбрала през годините, е, че отворената и искрена комуникация може да отвори всяка врата.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми среща с "работата" беше на 15, но гледайки назад, осъзнавам, че това беше по-скоро училище за живота. Научих се на отговорност и дисциплина, които са ми безценни и до днес. Първата ми "истинска" работа с трудов договор беше на 18. Помня как пътувах по час и нещо всеки ден, а заплатата ми беше 8 лева, от които 3.20 давах за маршрутка. Тогава обаче това нямаше значение, защото усещането да изкарвам свои пари беше несравнимо.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Абсолютно! Кариерната стратегия е като компас – помага ни да не се изгубим в морето от възможности. Тя ни дава ясна посока и ни мотивира да се стремим към целите си. Но също така, както и в живота, понякога най-интересните пътища са тези, които не сме планирали. Затова е важно да сме гъвкави и готови да се възползваме от неочакваните възможности. И най-важното - ако наистина искаме нещо, трябва да вярваме, че го заслужаваме, да работим за него и да не се страхуваме да го заявим на глас!
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първата работа е като първата любов - никога не се забравя! Тя ни показва какво означава да си част от екип, да спазваш срокове и да се справяш с предизвикателствата. Там изграждаме първите си професионални навици, които могат да ни съпътстват през цялата кариера. Затова е важно да изберем първото си работно място мъдро и да се учим от всичко, което ни предлага.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен това са хората, които са ме вдъхновявали и предизвиквали да изляза от зоната си на комфорт - ментори, колеги, дори и някои трудни клиенти. Тези, които са ме карали да се замисля, да се усъвършенствам и да се стремя към повече. И разбира се, проектите, които са ме изправяли пред неочаквани ситуации и са ме научили да намирам креативни решения.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са неизбежни, но важното е как реагираме на тях. За мен най-важното е да поема отговорност, да анализирам какво се е объркало и да си извадя поука. И след това да продължа напред, без да се самообвинявам. В крайна сметка, грешките са част от пътя към успеха.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тези хора са като слънца - излъчват енергия, амбиция и желание за развитие. Те са любопитни, адаптивни и винаги търсят нови знания и умения. Умеят да комуникират ефективно, да работят в екип и да поемат инициатива. Но най-важното е, че имат страст към това, което правят.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е нашата основа, нашата подкрепа. Родителите ни дават ценни съвети, базирани на техния житейски опит, и е важно да ги изслушваме. Но в крайна сметка, ние трябва да следваме собствения си път и да вземаме решения, които са в съответствие с нашите мечти и цели. Най-хубаво е, когато родителите ни са и наши приятели - тогава можем да споделяме открито и да търсим съвет, без да се страхуваме от осъждане.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са нашето огледало, нашата мотивация. Те ни подкрепят, вдъхновяват ни и ни помагат да видим нещата от друг ъгъл. Истинските приятели са тези, които се радват на успехите ни и са до нас в трудните моменти. А когато семейството и приятелите са едно цяло, това е най-голямото богатство.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът е като жонглиране - изисква постоянна концентрация и умения. Няма магическа формула, но е важно да си поставяме приоритети, да планираме времето си ефективно и да се научим да казваме "сега е времето за…". Важно е да се стремим да отделяме време за себе си, за нещата, които ни зареждат и ни правят щастливи.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Мисля, че в тази възраст е важно да експериментираме и да опитваме различни неща. Вертикалното развитие ни дава възможност да поемаме повече отговорности и да се изкачваме по кариерната стълбица, докато хоризонталното ни позволява да разширим кръгозора си и да придобием нови умения. Идеалният вариант е да комбинираме и двете, за да изградим солидна основа за бъдещето си.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който съм получила, е да бъда проактивна, да не се страхувам да поемам инициатива и да се уча от всеки и всичко. А съветът, който бих дала, е да следваме сърцето си, да работим усилено и да не се отказваме от мечтите си. И никога да не забравяме, че личната отговорност и отворената комуникация могат да разрешат всеки проблем и да ни отведат до неочаквани възможности!
