Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„С времето стигнах до извода, че предизвикателствата са това, което те кара да вървиш напред.“, споделя Павел Симов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Павел Симов и от самото начало на кариерата си съм в дигиталната сфера - визирам далечната 2001 година. Първи курс студен, стартирах на позицията Търговец, в последствие Търговски директно и няколко години по-късно Управител към същата компания. През последните 12 години съм съучредител и управител на Дроксик.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 20 години, когато започнах професионалната си кариера.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Напълно подкрепям идеята, че човек трябва да има ясен план за това къде иска да стигне. Начините винаги са различни от това, което сме си представяли в началото, но в крайна сметка, целта е определяща и това би следвало да е водещото. Вярвам, че достигането до желаната висока позиция предполага да изминеш дълъг път, да тръгнеш от ниско ниво, да натрупаш опит, да срещнеш ценни хора, за да успееш да реализираш потенциала си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Определящо е. За съжаление все още обучението (училища и университети) остава далеч от реалната практика и дори и добър специалист, на който му липсват работна култура и навици, трудно би могъл да се реализира. Дори бих препоръчал, търсейки си първа работа, да се водим от нефинансовите ползи, които ни се предлагат, а именно от естеството на работата, колегите, с които ще работим, работната етика и култура, които работодателят предлага и следва. Според мен, това са основи, без които трудно може да се премине на следващите нива от кариерното ни развитие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Привърженик съм на идеята, че колкото и добре да си подготвен, винаги може да изпаднеш в ситуация, в която да не виждаш правилния ход. И именно това винаги ми е помагало да се развивам. Всяко предизвикателство е огромен плюс. Да вземаш грешни решения не е страшно - трупаш ценен опит. Хората, с които пряко работиш са важни, техният модел на работа (добър или лош) неминуемо ще повлияе и на твоя начин на работа.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Винаги се опитвам да анализирам всяко грешно решение, което съм взел. Истината е, че понякога, предвид информацията, с която си разполагал, по-добър ход не е имало. Със сигурност обаче съм на мнение, че навреме взето решение, макар и в последствие да се окаже не най-доброто, е по-добре, отколкото невземането на никакво решение.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност, силна мотивация, позитивизъм и отдаденост.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Винаги съм разчитал на подкрепата на най-близките си хора. Да знаеш, че те са зад теб и безрезервно те подкрепят, определено помага.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Бих казал, че зависи от приятелите. Виждал съм млади хора, които са в непрекъснато съревнование със своите приятели. Това до някъде е здравословно, стига да не изгубиш баланса и да останат само негативите. С приятели създадохме Дроксик и нито за момент не съм съжалявал за това решение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Всичко е в баланса, определено. Естествено, грубото миксиране между личния и професионален живот разрушава и двете направления. Човек трябва да може да ги отделя едно от друго, въпреки че в ежедневието ни, става все по-трудно. Една от причините, да не съм голям привърженик на хоум офиса е именно тази - много хора губят баланса, което в дългосрочен план се оказва голям проблем. Неща, които определено ми помагат: добро планиране, приоритизиране, напасване на очакванията, делегиране.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Препоръчвам хоризонталното развитие на този етап от кариерата. С цел надграждане на умения, трупане на опит (не само по вашата специалност) и не на последно място - постепенното поемане на отговорност. Едва след това, в зависимост от професията и целите, човек може да се фокусира върху вертикалния растеж.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
С времето стигнах до извода, че предизвикателствата са това, което те кара да вървиш напред. Препоръчвам на млади колеги да търсят именно тях, да излезнат от комфортната си зона. И нещо, което винаги ми е липсвало - попаднете ли на човек (ментор), от който може да черпите опит и вдъхновение, не го изпускайте.
