Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Винаги съм била на мнение, че е по-лесно да изградиш навици, отколкото да ги пречупиш.“, споделя Златина Якмаджиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Златина Якмаджиева, понастоящем Маркетинг мениджър в една от топ 3 компаниите в света за клинични проучвания – Thermo Fisher Scientific. По образование съм магистър генен инженер, но повече от 10г. трудовият ми път направи завой към фарма индустрията. От 2020г. съм и собственик и основател на малък семеен бизнес в съвсем различна сфера – Man Cave, първият rent-a-bar в София. Семейна с 2 деца.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше още през миналия век във фирмата на баща ми. Мисля че бях на 13г. когато баща ми ми се довери да заместя един от неговите служители по време на лятната му отпуска. По това време той се занимаваше с животновъдство и имаше склад за фуражи. Именно там започнах работа на касата. Преговорите относно заплащането бяха тежки, като започнахме от 10% от оборота и си стиснахме ръцете на 0,1%. Отделно почти нямаше клиент, който да не остави бакшиш на малкото русо момиченце с калкулатора. Мисля че и до ден днешен, това е една от най-добре платените ми работи. И така предвидената ми едноседмична заетост се превърна в ежегодна лятна ангажираност.
Първата ми официална работа беше в научно изследователска лаборатория като молекулярен биолог. Заплащането беше минимално, но удовлетворението беше значително. Имах възможност да се докосна до ДНК анализа, стволовите клетки, биосензорите и то в модерно оборудвана среда, както и да работя с прекрасни професионалисти, от които научих много.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос, понякога обстоятелствата налагат да променим стратегията си по ред причини. Както се случи и при мен. Моята цел беше да се занимавам с наука и да се развивам в тази насока, но за добро или лошо в момента не съм там, където си представях, че ще бъда като студент. Добре е човек да бъде адаптивен и дори да се наложи да направи завой да може да изгради нова стратегия и цели, които да преследва. Със сигурност съм противник на максимата „да се носим по течението“, защото за мен характера се изгражда, в случаите когато плуваме срещу него.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно. Винаги съм била на мнение, че е по-лесно да изградиш навици, отколкото да ги пречупиш. Това е като „първите 7години“. Първото работно място е основата. Без добра основа, трудно можеш да надграждаш. Това е моментът да изградиш работни навици, работна култура или хигиена на работа. Ако си щастливец и попаднеш на добри ръководители може да бъде и страхотен трамплин.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Сложен въпрос. Мисля че човек се учи както от добрите събития и ръководители, така и от лошите. Има хора, които не толерират знаещи и можещи хора около себе си и такива, които развиват таланти. Ако не се лъжа Айнщайн беше казал, че когато усетиш, че си най-умния човек в стаята е време да смениш стаята.
Във всеки случай, всеки човек в работната ти среда остава отпечатък, дори и да не го осъзнаваш. Същото е и със събитията – било то „битови“ или от друг характер. Важното е да извадиш за себе си положителни изводи и да не се демотивираш.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Със сигурност да си я признаеш. Всеки, който работи греши. Самата грешка почти никога не е фатална, но прикриването и може да доведе до омaгьосaн кръг от грешки, от който трудно може да се излезе.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
За мен отговорът е характер, любопитство и може би харизма. Поне в среда, която иска да развива лидери. Аз не съм „Yes person” и това в повечето случаи ми е помагало в стълбицата нагоре, когато над мен е имало добър мениджмънт.
Знания се трупат, талантът не винаги е достатъчен, но характерът е нещо, което или го имаш или не. Любопитството движи прогреса. А харизмата наистина помага. Тя е като подправката на ястието, можеш и без нея, но с нея е по-вкусно и приятно.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ако следвах съветите на родителите си днес трябваше да съм стоматолог. Със сигурност не трябва да ги пренебрегваме, но не трябва и да ги следваме сляпо.
Родителите винаги мислят доброто на детето си, но понякога могат да бъдат намесени и техни лични неосъществени амбиции, които да доведат до разочарование и неудовлетвореност в последствие.
За мен по-важна роля върху кариерното развитие има партньора. Не срещнеш ли опора и разбиране там може да бъде пагубно за кариерата.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Предпочитам да разделям личния и служебния си живот. Не държа с колегите си да съм приятел, ние сме там, за да вършим работа. Имала съм щастието да изградя приятелства във всяка от компаниите, в които съм работила, но те се броят на пръстите на ръката ми.
Най-близките ми приятели са в различна от моята сфера и това е най-хубавото. Като се видим разговорите са истински и пълноценни, а не се въртят около работа. И ако имаш нужда от съвет свързан с работата си, можеш да си сигурен, че е безкористен.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
От както съм майка работя върху откриване на правилната формула. Не съм я открила още. Старая се все по-усилено да не правя компромиси най-вече с децата си. Все повече държа и на хигиената на общуване, както в професионалния, така и в личния си живот.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В този диапазон развитието трябва да е вертикално. Това е моментът, в който можеш да дадеш най-много от себе си и да се докажеш. Имам една любима фраза на моя свекър: „ Късмет, късмет, ама както си го накъсметиш!“ . Точно от 20 до 35 години трябва да си го накъсметиш.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Много клиширано, но......... Не стой някъде просто защото ти е удобно. Това не води до развитие. Винаги рискувай, но умно, не безразсъдно!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
