Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Цветелина Николова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако преследваме перфектна кариера или кариера, в която ще постигнем абсолютно всичко, можем да останем разочаровани.“, споделя Илиян Бойчев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Роден съм в гр. Пловдив преди точно 40 год. От малък обичам спорта, тренирал съм футбол от 9-годишен в Локомотив (Пловдив). За това и любимите ми цветове са черно и бяло, но смятам, че в живота и в работата много малко неща са черно-бели. Напротив има много цветове и нюанси и ако сме наблюдателни и се вглеждаме в тях ще сме на прав път. Това, което имам предвид, е, че вярвам на теорията, която поставя наблюдателността над многото мислене. Тоест ако сме наблюдателни и следваме знаците в житейския и професионалния си път ще успеем и без излишно много мислене. Завършил съм бакалавърска степен по Аграрна икономика в Аграрен университет в Пловдив, след което завърших магистратури по Финансов мениджмънт в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, след това Лидерство, мениджмънт и финанси във ВУЗФ и впоследствие MBA в Cotrugli Business School. Докато съм учил никога не съм спирал да работя. В нито едно от завършванията си не успях лично да взема дипломите си на официалните церемонии, защото винаги в тези дни бях на работа. Винаги си ги взимах от някой колега, който ги взимаше вместо мен. Но не считам това за проблем, защото за мен образованието е не документът, а придобитите опит, знания, умения и цялото пътуване.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 18 и си спомням, че първото ми възнаграждение не беше заплата, а процент от продажби. За съжаление не си спомням колко беше, но със сигурност не беше колосална сума (меко казано). Може би още оттогава ми хареса сферата на продажбите.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хубаво би било, но ако нямаме, това няма да е трагедия. По-важно поне според мен е да имаме рамка, която да ни насочва или ориентира, но не и да ни задължава. Колкото е важно да имаме някаква визия в главите си, толкова е важно и да проявяваме гъвкавост и да променяме плана си ако е необходимо. Дефиницията за кариерно развитие, която лично на мен най-много ми харесва, е тази на Чарлз Хенди. Още през 1989 г. в книгата си ''The age of unreason'' предсказва, че кариерата ще представлява портфолио от различни позиции, а не една постоянна работа. Казал го е през 1989 г, когато на смяната на една работа с друга все още не се е гледало като на най-позитивното нещо на света. Днес дефиницията за кариерно развитие е портфолио от позиции, а дефиницията за успешно кариерно развитие е портфолио от позиции, които ние управляваме, а не се лутаме от една работа на друга под въздействие само и единствено на емоции. Тази дефиниция рязко контрастира с възприемането на кариерата за хората, родени през 50-те и 60-те години (без да категоризирам), които по-скоро са работили на една или най-много две позиции. Но времената се променят и то много динамично и затова не вярвам в понятия като правилно и грешно. Това, че моята дефиницията за кариера е такава, не означава, че противоположно мнение е грешно. А, самата кариера и кариерното развитие зависи от множество фактори - от една страна вътрешни, като предпочитания за това каква работа би ни била интересна, в каква работа бихме били добри, какво разбираме под перспективи, лични ценности, които бихме искали да получим в организацията и др. В същото време има и външни фактори като развитие на икономиката и съответния сектор, който сме избрали, пазарната конюнктура, политически, социални фактори и не на последно място късмета.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не казвам, че е абсолютно определящо, но влиянието му е значително. С мен се получи така, че първата ми работа беше свързана с продажби, което в бъдещия ми професионален живот се оказа много полезно. Първата работа е самото начало на кариерния път. Дори ако трябва да бъда по-точен тя е подготовката. Хората, които в първата си работа са ориентирани за кариерното си развитие, какъвто не бях аз, са малко. Да сме неориентирани тук в тази фаза не е лошо, стига да започваме да усещаме с какво бихме искали да се занимаваме или в каква сфера бихме искали да работим. Но като цяло първата работа задава първия модел, който волно или неволно служи като база за сравнение с последващите работи.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Относно събитията това са тези, които са свързани или предизвикват големи промени. При мен такива събития са смяна на държавата, последващо прибиране в България, смяна на град или пък смяна в голям мащаб на естеството на работата. А, относно хора тези, които оставят най-голям отпечатък са хората, служещи за пример чрез умения, резултати и поведение, както и хората, от които имаме възможност да се учим. При мен лично най-големи отпечатъци са оставили двама човека – мои преки ръководители в миналото. Това са хора, които в трудни моменти, се питам те на мое място какво биха направили. Били са съчетание от човешки подход, професионално отношение, взискателност, но и много много разбиране.
Веднага ми идват на ум 2 неща. Първо, хубаво е да бъдем напълно честни със себе си и да признаем грешката си. Това си изисква превъзмогване и преглъщане на егото. Но е много полезно. Колкото по-искрени сме със себе си, толкова по-трезво и обективно може да анализираме не само грешката си, но и поведението, довело до нея. От друга страна обаче не бива да се самообвиняваме прекалено. Грешките са част от пътя. Вярно е, че някои са болезнени, други изискват много усилия за поправянето им. Но в крайна сметка в живота има някои сигурни неща – освен смъртта и данъците, това са и промените и грешките. Затова самообвиненията в повече вредят, отколкото да ни помагат.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Лично според мен качествата са различни в зависимост от етапа на кариерно развитие, в който се намираме. Но има някои качества, които са абсолютно определящи за бързо кариерно развитие. Започвам със самото корпоративно поведение, добавям не просто уважението, а демонстрирането на това уважение към хората, с които работим. Към тях допълвам смирението като тук е много важно то да не се бърка с примирение. В същото време изключително важни качества са точност, коректност, позитивна енергия (не само гол позитивизъм), уменията за изграждане на взаимоотношения, самочувствието, психическата устойчивост, висок праг на чувствителност и смелост. И към тях бих добавил умението да преговаряме, умението да презентираме, умението да ‘‘продаваме‘‘ себе си и ползите от труда си, интелекта, емоционалната интелигентност и не на последно място социалната интелигентност (т.е. да успяваме да четем истинските намерения зад поведението на хората)
Семейството е ключово. То изгражда характера и бъдещото поведение включително и в професионална среда. Личното ми мнение е, че към мненията, които родителите дават, трябва да се подхожда с пълно уважение. Но в същото време не бива да забравяме, че все пак това са мнения. А мненията не винаги са факти. Разликата между двете е, че мненията са гледни точки, които много често са лишени от това да се знаят всички обстоятелства около дадената ситуация. Имам предвид, че родителското мнение е много ценно, но то по-често е принципно, а не адаптирано към конкретната ситуация. Ние самите носим отговорността за решенията си и в същото време носим отговорността доколко да се вслушваме в съветите на семейството си. Но от личен опит смятам, че във всички тях освен добронамереност има и много резон.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите е ключова. Те са база за сравнение и източник за ориентиране. Тяхната гледна точка е много ценна и дори да е критична трябва да подходим аналитично към нея. Всяко мнение си има основание. Както се казва дим без огън няма.
Рецептата се състои в това какво всеки човек разбира под баланс и как възприема баланса за себе си. Естествено, в различните етапи от живота ни, различни компоненти взимат превес - на даден етап е кариерното развитие, в следващ сигурността, в трети започването на собствен бизнес или пък извоюването на по-висока позиция. Най-важното обаче е по пътя да изпитваме удовлетворение, ако може и щастие, поне през по-голямата част. И е необходимо да си отговорим приоритетът за момента за сметка на какво е. Защото пълно щастие трудно се постига. Това важи и за кариерата. Ако преследваме перфектна кариера или кариера, в която ще постигнем абсолютно всичко, можем да останем разочаровани.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете си имат плюсове и минуси. Въпросът е да извлечем уроците за себе си без значение дали се развиваме хоризонтално или вертикално. Вертикалното развитие крие рискове да искаме все по-висока и по-висока позиция без да осъзнаваме в коя позиция точно е силата ни. В тези случаи винаги се сещам за принципа на Питър, който гласи, че човек се развива до степента си на некомпетентност. Ако не е запознат с тази теория и по-точно ако не е осъзнат може да падне от високо. От друга страна хоризонталното развитие може да ни приспи и да ни вкара в руслото на експертна позиция, а ние да имаме потенциал за лидерска роля. Като цяло във възрастта 20-35 години как да се развиваме няма верен отговор. Много по-важно поне според мен е да приемем, че колкото е важно да работим и печелим пари, толкова и да се учим. Защото много скоро натрупаните знания и опит могат да се окажат най-ценния ни актив и най-голямото ни лично конкурентно предимство. Поради тези причини мислене от типа: ''Аз за тези пари, няма да работя'' или ''За толкова ми плащат'' е много вредно. Какво става ако с натрупаните знания точно в тази работа впоследствие печелим наистина добри пари! Така, че съдбата е в нашите ръце и още по-точно в начина ни на мислене и възприемане възможностите на средата, които се формират точно в тази възраст.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният получен съвет, който съм получавал, е, че трябва да работим повече с главата си, отколкото със сърцето си. Естествено ние сме хора, тоест емоционални същества, но ако влагаме прекалено много сърце в работата си рискуваме да получим сърдечен удар. Хубаво е да пазим сърцето за най-близките си, които са вкъщи, защото ако прекалено много го влагаме на работа, няма да ни остане много точно за хората заради, които полагаме всички тези усилия. А съветът, който бих дал аз е във времето, в което работим и полагайки толкова много усилия да не забравяме освен да се стремим към резултати, да се наслаждаваме на стъпките. Защото моментите никога няма да се върнат и след време ще се връщаме към трудните моменти, запомняйки по-скоро хубавите неща. Точно за това трябва да ги изживеем и да оценяваме особеностите на всяка една фаза.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
