634

Не е добре да допускаме рутината и скуката да ни направят апатични

Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Трябва да се радваме на новите предизвикателства и винаги да вървим нанякъде. Да допускаме привидно странни или случайни възможности до себе си и да извлечем най-доброто от тях. Само така това, което правим, ще ни ентусиазира и вдъхновява.”,  споделя Евгения Кючукова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Евгения Кючукова и имам над 20-годишен опит в областта на финансовото и нефинансово отчитане, одит, оценка на съответствието с принципите на корпоративно управление и финансови консултации. Живяла съм в България, Нова Зеландия и Африка (Ботсвана). Започнах активната си кариера в КПМГ България, където черпих опит от страхотни колеги и мениджъри и „се научих да работя“. Участвах в обменна програма в Нова Зеландия и след това бях одит партньор в Делойт Африка. В Делойт имах доста разнообразно портфолио: директор на професионалната одиторска практика за Ботсвана, ръководител на проектите за социална отговорност, отговорник за кариерното развитие на персонала, както и съдружник в отдела по управление на качеството и риска. Бях и представител на Делойт Ботсвана в Техническия комитет и Комитета за обучения и професионално развитие на Института на дипломираните експерт счетоводители на Ботсвана в продължение на 5 години.

Понастоящем основният ми фокус е в областта на зеления преход и отчитането на устойчивостта. Съветник съм по въпросите на устойчивостта на големи организации в България, член съм на различни работни групи и консултирам бизнеса по отношение на прилагането на новите изисквания на Европейската комисия.

От тази година започвам и преподавателска дейност – в една от магистърските програми на Стопански факултет на Софийския университет, както и в едно от частните училища в София по Кеймбридж бизнес програма за 11 и 12 клас.

Като странична, но не и по-маловажна дейност, бих посочила участието си в борда на неправителствена организация в Африка, предоставяща безплатно ранно образование на деца в райони с нисък доход, както и в няколко други бордове и комитети.

Извън работата си се занимавам с различни спортове, обичам да съм сред природата, да пътувам и да показвам света на децата си.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Първите си доходи получих като учител по английски език в една школа в София, където работих по време на следването си, както и от преводи от английски на български език, които правех в свободното си време.

След това работих и „по-сериозно“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България, докато учех за магистър.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

По принцип смятам, че за всеки аспект от живота си е добре да имаме генерална стратегия, като кариерното развитие е един от тези аспекти. Обаче също смятам и че нещата се променят постоянно и не трябва да сме прекалено консервативни и да следваме стратегията или плана прекалено фанатично. Понякога изненадите по пътя, когато ги допуснем и приемем, ни водят на най-неочакваните и хубави места.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Според мен първото работно място е критично за това как ще се оформим в кариерно отношение. При мен специално школата на КПМГ България остави отпечатък завинаги. Както се шегуваме с бивши колеги от онези времена, „военният режим“ си беше важен за всеки от нас, особено като се има предвид възрастта, на която започнахме работа там.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Много са. Бих се спряла по-конкретно на хората – мениджъри в първите години, колеги, клиенти, всички оставят своя отпечатък. За мен уроците, които научих, работейки с хора от различни култури и много различен жизнен път, ще бъдат безценни до края на живота.

Ще се отнася до събития – първи интервюта, успешни проекти и, много важно, грешките, които сме допускали по пътя, и това, което сме научили от тях.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Признаваме грешката, не си търсим оправдания, опитваме се да поправим последиците, ако е възможно, учим урок и продължаваме напред.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Упоритост, любопитство, търпение, креативност и желание да се движат, да не стоят на едно място.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Семейството ни изгражда като личности, което след това рефлектира и върху професионалното ни развитие. Хубаво е да се слушат съветите на родителите, но трябва да осъзнаем, че ние сме тези, които знаят най-добре кой е най-подходящият път за нас.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Кариерното развитие, с малко повече късмет, създава ценни приятелства. Много от най-близките ми хора и до днес са мои бивши колеги. Всичко е по-хубаво, когато го вършим с приятели.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Рецепта няма, тъй като за всеки човек границата, ако има такава, стои най-добре, поставена на специфично за него място. Аз установих за себе си, че се чувствам най-добре, когато няма ясна граница и съм изключително гъвкава при постигането на баланс. Открих, че не ми трябва граница, а по скоро интеграция и към момента се чувствам комфортно в това отношение.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Моят път беше много фокусирано вертикално израстване и, на определен етап, неочаквана донякъде експанзия по хоризонтала. Не казвам, че това е формулата, но при мен сработи добре.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

За мен най-ценно е да вярваме на себе си – на уменията и знанията си, но и на инстинктите и интуицията си. Да останем ангажирани и винаги любопитни, да не ни е страх да скачаме в дълбокото, да се чувстваме като на опознавателна експедиция през цялото време. Не е добре да допускаме рутината и скуката да ни направят апатични, трябва да се радваме на новите предизвикателства и винаги да вървим нанякъде. Да допускаме привидно странни или случайни възможности до себе си и да извлечем най-доброто от тях. Само така това, което правим, ще ни ентусиазира и вдъхновява.