Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Следвай интуицията си.“ Преди това обаче направи всичко, което трябва и е по силите ти.“, споделя Станислава Дамянова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Станислава Дамянова. Понастоящем съм Вицепрезидент „Ръководене на проекти“ в българския офис на Ипсос – една от най-големите международни компании за маркетингови изследвания. Имам бакалавърска и магистърска степен по „Международни отношения“ от УНСС. За мен работата в сферата на проджект мениджмънта винаги е била перфектната комбинация между подредеността, която ме успокоява, динамиката, която ме интригува, и дипломацията в общуването между хората, която е сред основните ценности за мен.
Още от ученическите си години се старая да инвестирам част от свободното си време в полезни занимания, като курсове по езици, допълнителни образователни и професионални квалификации и доброволчество в различни форми. Всичко това ми помага да разширявам кръгозора си и да опознавам пъстрите аспекти на живота, разчупвайки рутината на ежедневието.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
В студентските си години използвах летата, за да трупам опит и знания с цел да си подсигуря по-добро и успешно по-нататъшно кариерно развитие. Участвах в студентски организации, бях на доста стажове в различни неправителствени и държавни структури, но първата ми платена работа беше едномесечен стаж като медиа мониторинг асистент в най-успешната ни PR агенция. След придобиването на бакалавърска степен пък имах щастието веднага да намеря и постоянното си работно място, което ме кара да се чувствам „у дома си“ вече близо 10 години, а именно сегашната ми компания.
Реално обаче още като ученичка получавах „хонорар“, помагайки на вече покойния ми дядо за неговото най-любимо хоби. Като професор и човек, знаещ невероятно много, той съставяше кръстословици, които и сега ми се струват доста трудни. Трябваше му помощ обаче с визуализирането и набирането на текста, за което се ползваше специална компютърна програма, и тук понякога идваше моето скромно участие. Връщайки се назад във времето към тези мили спомени, може би там някъде се е култивирало желанието ми нещата да изглеждат прегледни, структурирани и точни.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че е необходимо човек да е осъзнат и наясно със себе си, желанията и потенциала си. Когато знаеш накъде те тегли, всичко останало постепенно се нарежда и стратегията за развитие бързо се избистря. Но да, такава е хубаво да имаме възможно най-рано. Важно е обаче да вложим нужните старание и упоритост, да придобием знания и опит, преди да гоним израстване и постижения.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Както за оформянето на човешкия характер първите 7 години са най-важни, така и първият досег с корпоративната бизнес среда е основополагащ според мен. Той може или да ти даде чудесен пример и стремеж за развитие, или да бъде този фактор, взимащ ти от надеждата, че ще имаш късмета сутрин да отиваш с желание на работа. Аз за щастие попадам в първия сценарий и ценя високо както първия си работодател, така и всеки колега или мениджър, който през годините на моето кариерно израстване ми е предал безценни уроци, които обикновено ги няма в учебниците 😊
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всяка трудна ситуация, с която съм се справила, ми е „диамантче в колекцията“, напомнящо ми, че притесненията в дадения момент са ненужни и от тях е добре да си вземеш само здравословната доза адреналин, помагащ на представянето ти. Скъпа ми е и всяка ситуация, която доказва, че с добро възпитание, емоционална интелигентност, емпатия и внимание към хората могат да ти се отворят важните врати в живота – тези към местата, където ще бъдеш оценен по достойнство. И всички знаем, че хората, служещи за лош пример в живота ни, създават представата какви не трябва и не искаме да бъдем. Но много по-влияещи като пътеводител всъщност са ни тези, на които се възхищаваме и на които искаме да приличаме поне отчасти. Такива, които изваждат потенциала от нас, вдъхновяват ни, учат ни на ценностите не само в компанията, но и в бизнеса като цяло. Това за мен са и характеристиките на добрия мениджър, които съм имала щастието да наблюдавам в колегите около себе си през годините и към които се старая да се придържам в работата си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Запазване на спокойствие. Отдръпване. Самоанализ. Анализ на грешката. Прошка към себе си. И продължаване напред с наученото. Например за хора, търсещи миражния перфекционизъм, дори и дребна допусната грешка може силно да разклати мотивацията и представянето. А е важно да осъзнаваме, че това е пътят. Раждаме се съвършени, но неопитни, и с времето трябва да трупаме уроци, знания и преживявания, за да ставаме все по-добри, но не и перфектни на всяка цена. Ако можеш обаче да спестиш едно лошо препъване на колега или приятел, сподели случилото се и черпи и ти за себе си поуки от всичко заобикалящо те.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Здравословна амбиция – такава, която те бута напред, дори когато комфортът на познатото пък те дърпа назад. Подплатена вяра в себе си, че можеш и повече и че въпреки че ще е трудно, знаеш, че учиш бързо, че се адаптираш адекватно и запазваш равновесие във всяка въртележка. Дисциплина – нереално е да вярваме, че може да сме мотивирани всеки ден, но е важно, след като един път мотивацията ни тласне по пътя, да разчитаме на дисциплината, че ще ни отведе до исканата дестинация.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Заобикалящата ни среда винаги и за всичко играе важна роля и най-вече семейството ни. Това са хората, които искат най-доброто за нас, познават ни най-детайлно, техните съвети винаги са ценни и заслужават внимание и изслушване, но пък не бива да бъдат определящи. Единствената истина е нашата лична, тъй като човек сам усеща най-добре в коя посока ще случи на попътен вятър.
Имам щастието моето семейство да е безкрайно подкрепящо и вярващо в зрелостта ми да взимам правилните решения за себе си. Пример за това може да е гимназиалното ми образование, тъй като съм завършила паралелка с изучаване на японски език. В онези години такъв избор беше твърде рискован и можех да загубя 5 години от живота си, вложени в нещо, което да не намери никакво приложение в по-нататъшния ми път. Оказа се едно от най-добрите ми решения и ми даде безкрайно много.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Подкрепяща. Приятелите са, за да носят в живота ни уют, споделеност, разнообразие, моменти на радост и утеха, когато ни е нужна. Те, както и семейството, могат да ни „вдигнат“ в трудни моменти, включително и в кариерни предизвикателни ситуации, да посочват грешките ни и да ни връщат обратно в „правия път“, когато се почувстваме объркани и демотивирани.
Има ли рецепта за откриване на баланс и за поставяне на ясни граници между личен и професионален живот?
Вярвам, че това е едно от най-големите предизвикателства за всеки в този забързан свят. Дните не са еднакви и има и ще продължава да има такива, в които от теб се изисква повече в една или друга сфера на живота. Тази задача вероятно винаги ще е неравенство, а не уравнение, но мисля, че е важно да се стремиш да дадеш колкото може по-близо до стоте процента там, където в този момент си най-необходим.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20 – 35 години?
Няма рецепта за това. Много зависи и животът какви кариерни възможности на работното място ще ти поднесе. Вертикалното израстване, а и всяка промяна, неминуемо носи със себе си много вълнение, но и поне малко съмнение дали си готов за тази стъпка. Ако си доказал обаче, че имаш знания и умения и винаги и за всичко се стараеш много и с ентусиазъм – грабвай шанса и се предизвикай! Аз минах през всички стъпала в своето развитие – от проджект мениджър към старши проджект мениджър, после експерт, след това ръководител на екип и доскоро директор на отдел. Бях на 28 години, когато ми беше предложена възможността да оглавя екипа, в който израснах като професионалист, и въпреки че самата промяна беше предизвикателство за мен и че тогава имаше повече проекти, отколкото можехме да поемем, това е един от периодите в моя живот, които са ми дали най-много, развили са ме и като характер и не бих заменила тази за никоя друга възможност.
Нека обаче не забравяме, че извънработни възможности да вкусиш и от друга тематика или да повишиш квалификацията си в наши дни има безброй, а и начин за съвместяване, докато растеш нагоре, винаги може да бъде намерен. През лятото на 2022 г. се впуснах в едно от най-големите ми доброволчески приключения, а именно да бъда заместник-проджект мениджър на най-голямата конференция за проджект мениджмънт в Европа. Подготовката на това събитие продължи цели 9 месеца и изискваше ангажираност от моя страна всяка вечер през работната седмица и всеки почивен ден, докато все още влагах цялото си старание в постоянната си работа и правех ремонт на нов апартамент. Така че когато искаш да се развиваш, както майка ми често обича да казва: „Няма начин да няма начин“! 😊
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Следвай интуицията си.“ Преди това обаче направи всичко, което трябва и е по силите ти. Перфектно решение може и никога да няма, но е важно това, което вземеш, да е най-доброто в дадения момент за максимално много хора.
