Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Всеки човек, който срещаме в живота си ни учи на нещо (в работен и личен план).“, споделя Петя Дакова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Петя Дакова, Мениджър Клиентско изживяване, Развитие Обслужване на клиенти във Виваком България ЕАД. Работя в компанията от 17 години, като за този период съм преминала през различни позиции, част от Обслужване на клиенти.
За себе си мога да кажа, че в работен план съм човек, който се стреми да постига добри резултати, водена от един основен принцип: моите действия или бездействие да не навредят на хората, с които работя и на клиентите на компанията.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Официално започнах да работя на 18 г., непосредствено след като завърших средното си образование.
Първите си пари получавах още в училище, чрез стипендия за отличен успех, така успях да закупя първия си мобилен телефон.
Като дете, заедно със сестра ми прекарвахме летата на село при нашата баба, където помагахме в отглеждането на всякакъв вид продукция в градината и на полето.
А на 13-14 годишна възраст за първи път спечелих и пари от тази дейност, след като със сестра ми продадохме продукцията от грозде, за което се грижихме сами, след като родителите ни заминаха да живеят в чужбина.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Зависи от това какво търсим, към какво се стремим и какво искаме да постигнем. За себе си мога да кажа, че не съм следвала някаква конкретна стратегия, за да стигна до настоящата си позиция. Вярвам, че когато човек дава всичко от себе си, винаги ще намери начин да постигне и целите си, каквито и да са те.
Важното е да знаем кои сме, да сме верни на себе си и да не се изгубим по пътя, защото не всичко трябва да бъде на всяка цена.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място ни дава основата, учи ни на работни навици и отговорност.
Дава ни и посока, в която искаме да се развиваме. Понякога променя изцяло възприятията ни за това кои сме и къде искаме да бъдем. Всичко зависи от това какъв човек си и какво искаш да научиш/промениш. Със сигурност от всяко работно място човек може да си вземе по нещо и всяко работно място оказва влияние върху нас като личности.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всеки човек, който срещаме в живота си ни учи на нещо (в работен и личен план). Има хора, които се оказват модел за подражание, на които искаме поне малко да приличаме, от които искаме да се учим, на които се възхищаваме. Тези хора оставят голям отпечатък върху кариерното ни развитие, защото ни карат да даваме повече от себе си и да развиваме качества, които или не сме притежавали или не сме знаели, че притежаваме.
Но има и хора, които срещаме, за да ни покажат какви не искаме да бъдем. Те също оказват своето влияние върху нас и кариерния ни път.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Няма безгрешни хора и според мен от грешките си можем да научим много.
Най-правилната реакция е да признаем грешката си и да сме готови да понесем последствията.
В такава ситуация човек трябва да подходи хладнокръвно, да е готов да търси решение и да положи всички усилия да не повтаря грешката отново.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не мога да кажа със сигурност, но от работата си с различни хора през годините, съм забелязала, че най-бързо кариерно развитие може би получават хората, които умеят да се адаптират бързо към средата, в която се намират, отворени са към промените и които умеят да комуникират свободно с всякакъв тип хора и да завързват контакти.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е важна в кариерното развитие, защото семейството ни дава основата, принципите, които следваме в живота си и които оказват съществено влияние върху нас като личности. По отношение на съветите, хубаво е да сме отворени към съвети, но всеки сам трябва да взема решения, да следва пътя си, да се учи от грешките си. Няма кратък път към формирането ни като личности.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
За мен ролята на приятелите винаги е била важна, както в личен, така и в професионален план. През различните етапи много хора са се появявали и напускали живота ми по една или друга причина, но всеки от тях ми е дал много. Както и при семейството, хубаво е да сме отворени към съвети, но да сме готови сами да поемаме отговорност за решенията си.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта няма или ако има, никой не я е споделил с мен. 😊 Според мен в различните етапи на живота, едно от двете винаги е водещо. Зависи от приоритетите, които сме си поставили и какво смятаме за важно в дадения момента за самите нас. Но е важно да поставяме граница между личен и професионален живот, за да не се налага и хората около нас да се съобразяват с решенията, които сме взели за себе си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Всяко от тях има своите предимства и не мисля, че зависи от възрастта.
Ако човек е намерил своето място, разбира се, че е хубаво да търси кариерно развитие.
Но ако осъзнава, че това, с което се занимава не е това, което търси, няма нищо по-логично да потърси развитие в друга област, дори това да означава преминаване на позиция на същото или по-ниско кариерно стъпало.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Да помним кои сме, от къде сме тръгнали, да сме верни на себе си и принципите си, защото не всичко трябва да бъде на всяка цена.
