Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Човек първо трябва да има мечта, после желание и чак накрая стратегия за кариерно развитие.“, споделя Велина Томова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Велина Томова и съм бранд журналист. Отскоро съм и главен редактор на малък женски сайт - Estrella Life Society.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първият път, когато ми платиха хонорар, бях на 6 години :) Участвах като миманс в грандиозната опера Княз Игор на сцената на Летния театър в Плевен с режисьор академик Пламен Карталов.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Човек първо трябва да има мечта, после желание и чак накрая стратегия за кариерно развитие. Смятам, че хората трябва да работят това, което им е по сърце и отговаря на личността им. За един човек с логическо мислене моята професия би била непосилна. Веднъж определили кои са силните ни страни, можем да начертаем план и да го следваме, като не забравяме, че нищо не е на всяка цена и че завоите в кариерата всъщност крият чудесни възможности.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първата ни работа рядко е “идеална”. Това е времето, в което опознаваме сами себе си като професионалисти, развиваме нужните умения да “оцеляваме” в работна среда и непрестанно учим. Или поне така би трябвало да е. Колкото до навиците, без значение дали са кариерни или други, човек може както лесно да ги усвои, така и лесно да ги промени, ако те спрат да му носят добро.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Не си бях давала сметка, но човекът, оставил най-голям отпечатък върху развитието ми като професионалист, е диригентката в детския хор, в който пеех като ученичка. Умението за работа в екип, търпението да постигаш далечни цели с упорита работа, справянето с различни предизвикателства, публичните изяви - всичко това беше засадено като зрънца в мен тогава. С годините развих тези умения благодарение на първия ми “истински” работодател, който даде шанс на мен и още 10-ина ентусиасти да правим нещо невиждано дотогава - българска онлайн медийна група. Е, получи ни се.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първо спокойно можем да се ядосаме, но без да бързаме да обвиняваме себе си, другите или Вселената. Когато първоначалната емоция отмине, е добре да преценим щетите, да ги овладеем и да изведем поука. Неприятно впечатление ми прави наложеното в последно време поведение “Е, какво толкова, стават грешки”. Да, стават грешки, но е професионализмът предполага с предварителна подготовка да сме свели тези грешки до минимум, а ако все пак станат, да понесем последиците и отговорността.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие може да има две страни - или човек е започнал на неподходящо ниска за него позиция или не си остава време да разгърне потенциала си на дадено място и бърза да катери нагоре, воден най-вече от желанието си да израства в кариерата като длъжност, а не толкова като компетентности.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е изключително важно за кариерното развитие. Но ролята му не е да ни насочва, подбутва и насилва да изберем една или друга професия, защото е “престижно”, а да ни подкрепя в стремежите и мечтите ни. В още по-голяма степен е важна ролята на собственото ни семейство - съпрузи, деца. Има прекалено много хора, които са нещастни в работата си, но не я сменят, защото нямат подкрепата на семейството си, които просто са свикнали нещата да са наредени по определен начин.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ще съм пределно честна и ще кажа, че според мен старите, ученически приятелства най-често вредят на кариерното развитие. Обикновено приятелите ни от детинство не могат да ни възприемат в нови роли - на собственици на бизнес или на корпоративно ориентирани професионалисти. Желанието за развитие често бива попарено с “Хайде бе, нали те помня какъв беше” и, макар да е казано често с любов, едно такова подмятане може да “отреже” крилата. Истинските приятелства се проверяват точно в етапа на кариерно развитие. Ако човек усеща, че околните го мотивират да дава най-доброто от себе си, значи има добри приятели. Ако ли не…се налага да избира между себе си и околните.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Животът ни е един и го живеем докато работим, почиваме, прекарваме време със семейството си. когато открием баланса в себе си като личности, тогава почти по магически начин се настанява баланса и в ежедневието.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според моя личен опит - хоризонтално първо, а след това вертикално. Човек трябва да трупа житейски опит преди да се заеме с менажирането на други хора.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Няма такова нещо като “не мога”. Всичко може да се научи и да се приложи. Но това е важен съвет за хората между 20 и 35. За след това имам друг - Това, че можеш да правиш нещо, не значи, че си длъжен да го правиш, ако не искаш.
