Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Валентин Манолов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Работата с кариерен консултант, както и използването на различни инструменти за личностен анализ помагат на хората да разберат повече за себе си и в какъв професионален контекст биха се чувствали добре.“, споделя Ивайло Иванов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
След около месец ставам на 22 марсиански години 😊 Последната ми най-голяма страст е VR. Като цяло съм се занимавал с продажби и Човешки ресурси, но през повечето време водех и тренинги, а обученията с виртуална реалност, които водя са винаги най-интересната част от работата ми.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Мисля, че бях в шести клас. През лятната ваканция ходихме да берем вишни в една овощна градина. Единия ден едва не получих слънчев удар, защото беше голяма жега, обаче накрая си купих с мои пари една конзолна игра. Всъщност, така и никога не станах много запален геймър, но беше приятно да разполагам със свой бюджет.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Със сигурност да! Ако човек няма своя стратегия за развитие, рискува да бъде просто част от нечий чужд план и да се чувства неудовлетворен от това, което прави. Вярвам, че човек трябва да се занимава с нещо, което му носи удоволствие, ако е така, то ставаш много добър в това, което правиш, а щом си много добър се предполага, че ще печелиш добре. Мисля си, че работата с кариерен консултант, както и използването на различни инструменти за личностен анализ помагат на хората да разберат повече за себе си и в какъв професионален контекст биха се чувствали добре.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не просто работното място, но ръководителите, с които работим в началото на кариерата си, оказват голямо влияние върху нас и после ние съзнателно или несъзнателно продължаваме да възпроизвеждаме тези модели. За това човек трябва да избира не само компанията или длъжността, но и културата която има в организацията, която предстои да се присъедини.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За себе си бих казал, че обикновено съм доста силно субективно повлиян. Още в училище предметите, по които бях силен и учех повече, бяха тези, в които харесвах самия учител. Ето така завърших средното си образование със специалност История и Археология. В бизнеса също винаги съм работил по-скоро с хора, с които имаме общо разбиране за много неща, мислим по сходен начин.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
За мен е нормално първоначално човек да си даде малко време да се поядосва, да ближе рани или просто да остави емоциите малко да се поотекат. После е добре да си зададем някой въпрос в стил „Пак ако играя тази игра, какво бих променил?“
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Трудно ми е да дам еднозначен отговор на този въпрос. Със сигурност хората, които имат бързо кариерно израстване са такива, които са способни да постигат високи резултати в работата си. Но от друга страна, хората които се развиват най-успешно в компаниите, са и тези с добра емоционална интелигентност. Способността да балансираш отношения, да печелиш доверие и одобрение е толкова важна, колкото и постигането на резултати.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Добре е да се вслушваме, но не е задължително да ги следваме 😊 Обикновено родителите настояват със съвети, защото искат най-доброто за децата си. Но от друга страна, е много трудно да се предвиди какви професии ще бъдат актуални след 15 или 20 години. За това мисля, че човек трябва спокойно да избира каквото му е на сърце и после нещата се нареждат. В обратния случай все едно си принуден да живееш нечии чужд живот. Когато ме приеха да уча Психология в университета, бях много горд и доволен. Някои познати тогава реагираха в стил „О, Психология...ами нищо, ти може да се прехвърли след първата година“. Не само, че не съм се прехвърлил ами и никога до сега не съм съжалявал, че завърших тази специалност.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Преди да основа мой стартъп доста често съм си намирал работа по препоръка от мои приятели и бивши колеги. От друга страна, ако човек се чувства добре приет и в приятелска среда, той е доста по-продуктивен и се развива много по-бързо, отколкото в стерилна, формална среда.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Дори и да има такава рецепта, за мен тя все още стои някъде, незнайно къде, забулена в тайна.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двата вида развитие са възможни. Важното е човек да има възможност първо да се подготвя и да трупа нужните умения и после да заема новата позиция ами не просто да се мъчи да компенсира липсата на подготовка в движение. У нас хората обичат да казват „аз съм се учил от практиката“, но въпреки това, не бихме седнали например на зъболекарски стол със стоматолог, който твърди, че няма нужда от диплома и се е учил само от практиката...Тази грешка най-често се допуска с така наречените меки или личностни умения. Обикновено избират някой активен и отговорен член на екипа, за да стане ръководител на този екип. А после никога или едва след година-две го изпращат на тренинг за управление на хора.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бих си позволил да цитирам мой клиент, който казва, че хората, които се страхуват, че ще бъдат изместени от AI, най-вероятно ще загубят работата си, изместени от други хора, които са се научили да работят с AI. Човек трябва да е гъвкав и да има готовност да учи нови неща постоянно.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
