Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Веселин Николов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Винаги е правилно да имаш кариерна стратегия, а още по-правилно – да я променяш.“, споделя Стефан Кьосев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Стефан Кьосев, Директор „Бизнес развитие“ в Адвокатско дружество „Гугушев и партньори“, като също отговарям за координацията на международната правна мрежа PONTES the CEE lawyers покриваща Австрия, България, Чехия, Унгария, Румъния, Полша и Словакия. Работата ми започва от това да съм първа точка за комуникация на клиентите с кантората, като често трябва и сам да я създам. В лично качество имам нарастващ брой интереси и хобита, както и дългосрочна обвързаност в доброволчеството в различни сфери, а всичко това по някакъв хубав начин се навързва с професионалния ми път.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 19, когато започнах в малка адвокатска кантора в София. Спомням си колко се учудих като ми платиха първия месец. Погледнах ги в очите с един въпросителен поглед „ама вие наистина ли?“. Сумата беше трицифрена, даже доста близко до двуцифрена, ама пък да кажеш на колегите си в първи курс право, че работиш в кантора – безценно.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги е правилно да имаш стратегия, а още по-правилно – да я променяш. Пазарът се променя, технологиите също, а най-вече – ние. За мен най-устойчивото е стояла японската философия на Икигай, в която трябва да се стремиш да намериш хармония между едни четири точки. Или по-просто казано, дава отговор на важния за всеки от нас въпрос: „Какво обичам да правя най-много?“ Проверете го, може да даде нов смисъл и на вашия път. Също, не се подвеждайте по високи заплати и модерна среда, когато сте млади, защото предполагат една силно подредена среда, в която промяната е бавна, а пътеките нагоре – тесни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не мисля, че конкретно първото място е важно, но е изключително ценно да намериш първия си мениджър, който е и ментор – тази среща дава старт на решителното израстване. Аз имах удоволствието да премина през Софарма Трейдинг, където Деница Петкова и Петя Узунова-Иванова разбиха консервативния ми правен мозък и го научиха смело да пробва неща извън длъжностната си характеристика.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Добрите лидери. Пламен Колев например, много контролирано ме смъкваше от високия кон, но по един такъв елегантен начин, в който си казваш „и аз така искам“. После моят предшественик на текущата ми позиция, Боряна Зарева, ми показа какво е да си последователен в действията си. В момента Виктор Гугушев ме учи как едновременно гледаш голямата картина, но хващаш и детайлите.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да ги изговорим с хората покрай нас. Често се случва ние да не сме осъзнали мащаба на грешката, който се преценява по-лесно отстрани. Все пак, финалното заключение какво бихме променили, си правим ние.Тук ще си позволя един скорошен пример, който лично за мен бе изключително полезен.
Наскоро започнах една нова обучителна програма с множество симулации. В една от тях, изявен лидер трябваше да повиши тон, за да може групата да влезе в релси. След приключването на тази симулация започнахме да си даваме обратна връзка и някои участници заявиха притеснението си, че може би е прекалил. Досега всичко в норми – симулации, игри, обратна връзка, кимания... Човекът благодари, извини се и след това видимо се умисли. Когато го попитахме какво му е на ум, той каза, че не е сигурен дали ще промени подхода си, защото подходът е проработил. Мисля, че в момента и аз стигам възрастта и позицията, в която от мен се очакват решения, включително тежки такива. Ако започна да приемам всяка една обратна връзка като чиста монета, може да изпусна крайната цел, която е – „да проработи“. Но трябва да чуем, трябва да преценим и чак след това да си направим заключението.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Проактивност, последователност, интегритет. Последното може да не пасва на някои места, но ще бъде силно оценено от други.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Огромна е ролята. Ако не беше да виждам как баща ми чете дела до късно вечерта, или майка ми – как се вълнува за постиженията на всеки един свой ученик, не знам щях ли да търся постоянно нови знания и да давам безрезервна подкрепа на хората около себе си. Следвайте съветите на родителите си, но не забравяйте и да ги чувате, за да им кажете какво се случва покрай вас. Така те научават с какво се борите и съветите им стават все по-ценни. Пък и разговорите сами по себе си са ценни.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Аз гледам на приятелите като спокойствието, което ми е нужно извън кариерното развитие. Ако двете се преплетат, едно от двете е силно вероятно да пострада. На това никой не вярва докато не му се случи.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът е изморително нещо – постоянно стягаш мускулите си до предел. По-скоро вярвам в етапите. Ще има етап, в който трябва да стъпите силно на професионалния си живот, за да може после да обърнете внимание на личния. А когато обръщате внимание на личния живот му се отдайте напълно, без да поглеждате имейлите си между разговорите.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
На това ще отговоря като мина 35.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Включете доброволчество в графика си. Нещо, което може да правите и сте полезни, без да има видима финансова изгода. Ще ви изгради като човек, ще ви научи на нови неща, а дългосрочно ще създаде хора, които ви имат доверие.
